13 Юни 2021неделя09:12 ч.

На фокус

Парламентът умря, да живее парламентът!

Дали и следващото Народно събрание ще има няколко работни дни...

/ брой: 88

visibility 1378

Доц. д-р Николай ДИМИТРОВ,
социален психолог

За няколко работни дни 45-то Народно събрание направи всичко, което можеше да направи в този състав - да промени Изборния кодекс. Както ще се види след два месеца - без особен смисъл.

И да подгрее стари манджи...

В последните си работни часове една комисия, уж създадена, за да разследва, даде трибуна на човек, изрекъл куп неща без доказателство за нито едно. Но никому не са и нужни, защото живеем в доказателството: в магазина, по магистралата, на подпорния плаж, на работното място, на гишето, на дивана... Дори опитите за опровержение родиха още и още доказателства. Но дали заради празниците, дали заради друго, много медии не обърнаха особено внимание, няма да има и журналистически разследвания. Няма кой. А да подхвърлиш тест за наркотици на осмелилия се да каже, че царят е гол, е ново дъно на интелектуалния климактериум, който преживява медийната ни среда... 

Сега се чака прокуратурата да каже манджите стари ли са. И ако да - да обясни защо го е допуснала. Или комай и прокурорите гледат клипчета по рождени дни...!?

Спокойната рая и нетърпеливата средна класа

Всяко общество има най-общо три слоя: аристокрация (някъде не пожизнена и наследствена, а "новоизлюпена олигархия", родена от спекулативна, в крайните й форми - престъпна дейност. Но такава в зараждането си е била и самата наследствена аристокрация, апропо); буржоазия (свободно гражданство, средна класа, натрупала заради инициативност - също често спекулативна - не лош капитал) и пролетариат (плебс, рая?, бедни - както искате). Богатството, освен че е неравномерно разпределено, го произвежда раята, а буржоазията и аристокрацията само го преразпределят. Основно помежду си и, естествено, неравномерно. Малобройната аристокрация държи най-голям дял и не само че няма интерес, но и съвсем не иска нещата да се променят, понеже не произвежда, но пък потребява и трупа. Буржоазията държи чувствително по-малък дял, но има интерес и много иска статуквото да се промени, най-добре като тя самата стане аристокрация/олигархия. Висшата прослойка има средствата да удържа положението, вкл. оръжия, а през последните столетия е успяла да изгради и поддържа и оръжия от нов тип - не по-малко мощни и с не по-малко поразяваща и репресивна сила: обществени институти, вкл. законодателни, правораздавателни, данъчни и т.н. Средната класа няма тези средства. Но намира друго мощно оръжие - гнева на раята. Тя, раята, иначе е спокойна. Знае, че нещата няма как да се променят, и чака обещаваното й от държавната религия, а то е едно и също навсякъде: справедливост и добър живот "на оня свят". Кротко. Освен това - боязливо. Защото средствата на висшата класа за репресии са сериозна работа. 

Средната класа обаче в някакъв момент губи търпение. Понеже не е многобройна, а и съвсем няма желание да губи ресурс, поглежда към неизчерпаемия източник от анонимници, които, ако станат зян, няма да е проблем - раята. Затова буржоазията опитва да намери начин да я изправи срещу аристокрацията. И обикновено успява.

Всяка аристокрация, естествено, гледа да държи нещата под контрол. И в единия вариант решава да играе с буржоазията, като й дава някаква, по-голяма или по-малка, част от ресурсите, произвеждани от раята, за да "не клати тя статуквото". Понякога даже я допуска по-близо, чрез лъскави сватби между деца на едните и другите. За предпочитане - внимателно подбрани. Така е вече в т.нар. традиционни монархии (Великобритания, Испания), където аристокрацията се е поучила от лошия френски опит. Но понеже и буржоазията не произвежда, знае, че, за да има повече и за нея, раята трябва да произведе повече. Затова намира начин да я омагьоса: със сладки приказки за неограничени възможности пред инициативните, с (минимален) достъп до доскоро немислими блага: равни права, здравеопазване и образование, или "свободно отглеждане" със скъп алкохол и евтина храна.

В другия вариант - както е в България - олигархията решава проблема с немирната средна класа, като просто я премахва! Дълго и с кротка упоритост. Но от глупост родната версия допусна друг проблем: понеже тук не сме монархия, особено абсолютна, даже не и наследствена, още по-малко - пожизнена, различни части на олигархията периодично започват да

искат да разполагат с още и още повече власт

А тези части, които я държат, не искат да я дадат. И така неизбежно една част от олигархията става естествена опозиция на друга част от олигархията. Но понеже олигархичният "човешки капитал" е ценен и неприкосновен, отново влизат в битка двете оръжия - институциите (за този, който ги държи) и раята (за този, който намери начин да я изправи срещу тях).

Така че, госпожи и господа, нищо ново под слънцето! Това, което става в нашата олигархия, в цялото човешко развитие е ставало и с монархиите. Но пожизнените монархии в някакъв момент са разбрали, че кокошата рая най-много снася на "свободно отглеждане"! Защото с евтин алкохол и скъпа храна не се живее!

А парламентът умря...

Дали ще има няколко работни дни и 46-ото Народно събрание е хубаво партиите да помислят отсега. ГЕРБ няма да изчезне. И дори и да има по-малко проценти след два месеца, няма да са толкова малко, колкото на мнозина им се иска. Всяка организация се стреми да стигне етап в развитието си, при който да съществува без който и да било неин член. Ако това не се случи, значи структурата е била нестабилна и зле изградена. В единия край на примерите са глобални корпорации, които живеят и след смъртта на основателите си, в другия неизбежно е мафията - тайната престъпна организация, поддържаща корупционни връзки в създадена и поддържана от нея сенчеста икономика, чиито закони са основани на конспирация, жестока дисциплина, строга йерархия, обет за мълчание и кръвна мъст - своеобразен модел на семейство, което всеки член е длъжен да почита, да се подчинява на "главата" и да помага на "брата", дори и с цената на собствения си живот. Особено когато за всекиго все има по нещо, което той би предпочел и би направил всичко възможно да остане тайна. Някъде там са и партиите... А че ГЕРБ е солидна структура, способна да се възпроизвежда и самоподдържа, се видя след раздялата със самия Цветан Цветанов.

За съжаление на едни, за радост на други - следващото НС най-вероятно ще види

отново брака по сметка между Симеонов и Каракачанов

и техният "чеиз" ще компенсира, че и отгоре, което няма да си вземат ГЕРБ. "Има такъв народ" (по-малко вероятно) и "Демократична България" (малко по-вероятно) ще вдигнат с малко процентите, но ще е с толкова, с колкото на мнозина хич не им се иска. И това ще е заради едно много просто търговско правило: увеличаването на точките (за продажба, в случая - за гласуване) не увеличава драстично клиентите (гласоподавателите), а само преразпределя лоялните към точките, които са им по-удобни. Ще има и такива, които ще приемат удобството за даденост и няма да се възползват особено (погледнете си книжките със 100-те Национални туристически обекта - липсват печати от най-близките места, точно защото "Ей, го къде е - може и утре!"), ще има мъничко и от третите - които, ако не успеят да направят нещо "от първия път", се демотивират. Нови клиенти (гласоподаватели) се печелят с маркетинг и реклама, не с гъстота на магазинната мрежа. Пък ще е и месец юли.

И понеже "маркетингът" на БСП също не й е особено силна страна напоследък, и нея не я очакват особено различни проценти. Социалистите най-сетне трябва да се вслушат в съветите от различни посоки да се върнат към същността си на партия, която отстоява правата на уязвимите групи, каквато съвсем не са само пенсионерите. На гласове от чужбина на "Позитано" не би трябвало да се надяват особено. ДПС също ще запази, даже може и с мъничко да увеличи, процентите си - гласуването в Турция, видя се, не се влияе особено от броя секции. "Изправи се! Мутри вън!" отново ще е на ръба и отново всичко ще зависи от Мая Манолова и инерцията й да се прави на "Омбудсман в сянка". Затова спешно са й необходими няколко нови Илчовски...

В пандемията българите са спрели да спестяват

автор:Дума

visibility 456

/ брой: 110

Започва работа по закон за кооперирането

автор:Дума

visibility 546

/ брой: 110

Нови рокади под шапката на МЗХГ

автор:Дума

visibility 540

/ брой: 110

Гърция модернизира граничната защита

автор:Дума

visibility 46

/ брой: 110

Европарламентът гласи съд за Еврокомисията

автор:Дума

visibility 538

/ брой: 110

Путин: Украйна в НАТО е червена линия за нас

автор:Дума

visibility 765

/ брой: 110

Кратки новини

автор:Дума

visibility 445

/ брой: 110

Преклонена главица...

автор:Валентин Георгиев

visibility 716

/ брой: 110

Поредната издънка

автор:Мая Йовановска

visibility 726

/ брой: 110

Босият президент или кой е Педро Кастийо

автор:Таня Глухчева

visibility 424

/ брой: 110

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ