Първенец в мизерията

Евростат за сетен път разби повтаряна с години неолиберална мантра - че тегленето на заеми от държавата е нещо много страшно и лошо. Според оповестената статистика за края на 2013 г. страната ни продължава да е фискален отличник, като заема второ място по най-нисък външен дълг в ЕС (18,9% от БВП) и е сред държавите с най-нисък бюджетен дефицит (1,5%). По първия показател изпреварваме дори богатия Люксембург, чийто дълг е 23,1 на сто. В същото време в 16 държави членки това съотношение е над 60% от БВП, а в еврозоната - над 90%.
Зад сухите цифри, естествено, се крие различна политика. Политика, с която едни се съобразяват, а други директно и безпардонно игнорират, независимо от уж общовалидните правила и норми за целия ЕС. В резултат България може и да се перчи, че с цената на толкова лишения, въздържания и забрани "крепи фронта" на финансовата си стабилност, но остава първенец в мизерията. Обратно - страни като Гърция, Кипър, Португалия, Белгия може и да не служат за пример, но и заплатите, и пенсиите им за нас остават неосъществима мечта. Да не говорим за милиардите, с които ги "наказаха", за да им помогнат да изплуват.
Проглушиха ни ушите, че едва ли не всеки изтеглен външен заем заробва поколения напред, а в същото време виждаме, че по-задлъжнелият дори от нас Люксембург отчита бюджетен излишък. Какво означава това? Ами означава умна политика - че няма нищо страшно да повишиш дълга, стига да инвестираш тези средства така, че да ти пълнят после хазната - до степен, при която покриваш дефицита и дори преминеш към излишък.
Тъжното е, че управляващите у нас така и не намират смелост за по-радикални крачки в тази посока. Опозицията пък завистливо и ревниво се опитва да стопира всеки подобен опит с параноични заплахи, лъжи и предсказания. И така тъпчем на място - бедни и болни, но горди.