Първи сме в ЕС по поскъпване на жилищното строителство - 166% за десетилетие

България е страната в Европейския съюз с най-драстичен ръст на цените за строителство на нови жилищни сгради през последното десетилетие. Това показват данни на "Евростат".
Между 2015 и 2025 г. строителните разходи у нас са скочили със 166,1%, което е най-високото увеличение сред всички държави членки. След България се нареждат Унгария с ръст от 155,4% и Румъния със 130,7%. На противоположния полюс в класацията са Италия (17%), Гърция (17,3%) и Финландия (22,1%), където увеличението на строителните цени е било най-ограничено.
Изследването проследява индекса на цените на производител в строителството на нови жилищни сгради, без сградите за колективно обитаване. Показателят измерва цените на строителните дейности от гледна точка на строителните компании и се основава на сумите, които възложителите заплащат на изпълнителите.
На ниво ЕС цените за строителство на нови жилищни сгради са нараснали средно с 48,2% между 2015 и 2025 г. Най-сериозното поскъпване е отчетено след пандемията. През 2021 г. ръстът достига 5,8%, през 2022 г. се ускорява до 12,2%, а през 2023 г. остава висок - 6,9%. През последните две години темпът на увеличение се забавя. През 2024 г. цените са нараснали с 2,3%, а през миналата година - с 1,3%.
Независимо че броят на имотните сделки у нас намалява, а пазарната еуфория от присъединяването към еврозоната вече премина, цените на жилищата в България не се успокояват, а напротив - ръстът им през първото тримесечие на 2026 г. дори се е ускорил. Това показват данните на НСИ. На тримесечна база повишението на цените е с 6,2% - едно от най-големите изобщо за последните години. Сравнението показва, че само веднъж - през първото тримесечие на 2024 г., поскъпването е било с такива мащаби. Тогава ръстът на цените на жилищата е бил 7,1% в сравнение с предходното тримесечие. Напоследък то е устойчиво под 5%, а в края на миналата година дори падна до 0,3%.
Годишният ръст на цените също се ускорява - стига 14,8%, а в края на миналата година бе паднал до 12,6%. В края на 2025 г. се появиха много прогнози, че предстои успокояване на имотния пазар и че в крайна сметка годишният ръст на цените ще падне до едноцифрено число. Засега това не се случва, като причината трудно може да
бъде намерена в шестте най-големи града, където по принцип са най-многото сделки и най-високите цени.
Например в София, Варна, Пловдив и Бургас поскъпването на тримесечна база е максимум 5,9%, а в Русе и Стара Загора дори има поевтиняване в сравнение с края на миналата година, макар и съвсем леко - съответно с 1,6 и с 2,1%.
Данните на Агенцията по вписванията за броя на имотните сделки показват, че за времето между януари и март в България са сключени 38 154, което е намаление с 15% спрямо година по-рано. Независимо от тези тенденции
обаче лихвите по ипотечните кредити у нас продължават да са едни от най-ниските в Европа. Има и ръст на договорените ипотеки, което показва, че делът на покупките на жилища с банков заем се увеличава.