Първи сме в Европа по енергийна бедност

Близо половината от населението у нас трудно отоплява домовете си през студените месеци, сочат изводите на неправителствената организация "ЕнЕфект". Данните са от доклада "Енергийната бедност в светлината на местните избори". В европейски мащаб, 11% от жителите на Европейския съюз,  около 54 милиона души, се водят енергийно бедни. Месечната целева помощ за отопление за този сезон е 93,18 лева на месец. До края на септември подалите документи за повече топло вкъщи са 258 212, одобрените са 196 980, а тези, на които е отказана помощ, са 30 279. Най-много от нуждаещите се са поискали да им се помогне за твърдо гориво, а най-малко - за топлоенергия и природен газ. 

Нашите сметки показват, че около половината от българското население всъщност са на границата на това да не успяват да покриват разходите си за нормално, комфортно, здравословно отопление. Що се отнася до България, делът от населението, което не може да поддържа домовете си достатъчно топли (с цялото неблагоприятно въздействие върху здравето), е 39,2% - най-високият в ЕС. Същото се отнася и за дела на домакинствата, които не могат да си позволят охлаждане през лятото - 49,5%. Най-висок дял от населението с просрочени задължения по сметките за енергия сега има Гърция, но България заема незавидното второ място с 31.7%. И трите фактора, които определят равнището на енергийна бедност - ниски доходи, високи цени на енергията (в сравнение с покупателните възможности на населението), и сгради с лоши енергийни качества - са налице, твърди Драгомир Цанев от "ЕнЕфект".

Резултатите от доклада на "ЕнЕфект" сочат, че решението, което може да доведе до устойчиви дългосрочни ефекти, е дълбокото енергийно ефективно обновяване и поддръжката на жилищните сгради. То директно намалява разходите за енергия и нуждата от енергийни помощи, като същевременно позволява модернизация на отоплителните системи и ограничава замърсяването на въздуха. За съжаление, то все още отсъства от публичните дискусии в навечерието на местните избори, а все още няма и яснота относно продължаването на политиката за обновяване на жилищните сгради след завършването на Националната програма за енергийна ефективност, в която местните власти имаха ключова роля, пише още в доклада. По данни на регионалното ни министерство санираните многофамилни жилища са 1764 за 1 769 838 510, 41 лв.  Най-много са се възползвали в Бургас, Пловдив и Благоевград, а най-малко - в Монтана, Видин и Разград. По същата програма предстои да бъдат санирани последните 258 блока в страната.