Първият тур на изборите в Чехия разцепи обществото

Алексей Карцев
ИТАР-ТАСС

Броени часове преди началото на първия тур на президентските избори в Чехия резултатите от вота изглеждаха на практика предрешени. Според всички рейтинги и допитвания до общественото мнение за втория тур се очакваше да се класират двама бивши премиери - Милош Земан и Ян Фишер. Затова се и очакваше, че противоборството на втория тур ще бъде именно между тях двамата. Като допълнително доказателство, че от гласуването не могат да се очакват никакви изненади, бе изтъквана спецификата на чешкия национален характер - т.е. че това са спокойни хора, които не бързат и не са склонни към прибързани и необмислени решения. Земан и Фишер изглеждаха едва ли не идеалните кандидати за победа на първия тур. И двамата са опитни политици, идеологическите корени и на двамата са в социалдемокрацията, и нито един от двамата не беше успял да се компрометира с близки отношения с днешното дясно правителство на премиера Петър Нечас, което пое отговорност за непопулярни реформи и през последните месеци непрекъснато губи обществена подкрепа. Изглеждаше, че на първия тур на гласуването напълно може да се заложи на схемата от изборите за местни органи на властта и частичните избори за Сената през октомври миналата година, на които убедителна победа извоюваха представители на левите сили - Чешката социалдемократическа партия и Комунистическата партия на Чехия и Моравия.

За бившия премиер Земан гласуваха в селата и в бившите промишлено развити райони

Заради раздразнението си от необходимостта "да затягат коланите" чешките избиратели изглеждаха готови за следващите пет години да предпочетат президент, който според тях се асоциира с лагера на левицата. Тази увереност се поддържаше и от рейтингите, според които двамата кандидати на десницата - външният министър Карл Шварценберг и сенаторът Пржемисъл Соботка, нямаха никакви шансове на първия тур, още по-малко на втория. И двамата в очите на избирателите по най-тесния възможен начин са свързани с правителството на управляващата коалиция - Шварценберг е вицепремиер и оглавява новата партия ТОП09 (Традиция, Отговорност, Просперитет), а Соботка по принцип бе номиниран от управляващата Гражданска демократическа партия, отговорна за всички реформи.
Но след първия тур на гласуването, чиито резултати погребаха теорията за "спокойни избори", всички започнаха да обръщат внимание на двете "мини", заложени под твърденията, че от първия тур не трябва да се очакват сензации. Що се отнася до "спокойните избори", явно повечето от гласоподавателите до последния момент не са били уверени, че предварително "избраните" кандидати са наистина политиците, за които си струва да се гласува. Седмици преди изборите 68 на сто от хората, които уж вече бяха решили за кого ще гласуват, предупреждаваха, че в последния момент могат да премислят, дори ако вече са влезли в избирателната секция. Втората скрита заплаха за "спокойните избори" е в това, че гражданите на Чехия се ориентират в своя избор не само по политическите програми, партийната принадлежност и обещанията на кандидатите, а и от техния чар, твърдост и способност да променят отношенията между политическия елит в страната и обикновените хора. От тази гледна точка Земан отново бе едва ли не идеалният кандидат. В Чехия още цитират неговото изказване, че иска да промени създалата се ситуация, в която местните политици "често са наричани крадци или глупаци, а понякога - и крадци, и глупаци". Сдържаният в приказките си Фишер по никакъв начин не би могъл да блесне с нещо подобно. Пък и по външност той никак не напомня за могъщия крал, към който несъзнателно се стреми част от непредубедените чехи, които за пръв път получават възможност пряко да избират държавния глава.
Двете "мини" бяха задействани в събота буквално в първите два часа на преброяването на гласовете. Ян Фишер, който първоначално бе класиран след Земан, изведнъж започна да изостава, а след това пусна пред себе си Карл Шварценберг и отиде на трето място, изключващо възможността той да участва във втория, решаващ тур. Вече бившият фаворит Фишер окончателно погреба президентските си амбиции с получени 16,4 на сто от гласовете. А 75-годишният министър на външните работи стремително започна да съкращава преднината на 68-годишния бивш премиер и в крайна сметка намали изоставането с до сензационните 0,8 процента! Никой не очакваше такова развитие - нито чешките политици, нито чуждестранните наблюдатели, нито избирателите, нито, както изглежда, самият Шварценберг, който още през есента, когато шансовете му се оценяваха на 7-8 на сто от гласовете, започна да се отнася към тази възможност напълно спокойно. Триумфалният финал на любителя на лулите Шварценберг в надпревара с упорития пушач Милош Земан буквално за няколко часа създаде съвършено нова политическа реалност в Чехия: личното противоборство между харизматичните политици неочаквано въвлече страната в противоборство между леви и десни и докара електората до границата на разкола. Първи това усети Милош Земан, който веднага след оповестяването на резултатите от първия тур обяви, че битката на втория тур ще бъде не толкова между него и Шварценберг, колкото между левия и десния модел на управление на държавата.
Никой не се наема да прогнозира изхода от втория тур, особено след позорния провал на опитите на социолозите и анализаторите да предскажат резултатите на първия. Прага активно подкрепи Шварценберг, където той събра почти половината от гласовете, както стана и в редица други големи градове и в избирателните секции в чужбина. За Земан гласуваха в селата и в бившите промишлено развити райони. Никой не знае доколко ще се промени или ще се запази това статукво през следващите две седмици преди втория тур в Чехия. Ясно е едно - във втория тур ще победи най-силният, който ще трябва да поеме управлението на чешката държава през следващите пет години. Освен това раздразнението от реформите на управляващата партия сред избирателите все пак намери израз - кандидатът на управляващите Пржемисъл Соботка получи едва 2,5 на сто от гласовете и отиде на края в списъка с деветимата кандидати.