Първият учебен ден

Петър Петров

Преди първия учебен ден на внучката Ифигения, всички у дома се събрахме, убедени, че трябва да й се дадат някои насоки за бъдещето. Първа взе думата баба й Гергана.
-  Да наблягаш на пеенето, чедо! Другите  предмети ги карай по-спокойно, но по пеене първа да си. Че един ден фолкпевица да станеш, да те дават по телевизора, по пари да ходиш, автографи да раздаваш и баба да се гордее с теб!
- Мамо, ти май превъртя,  преди да ти изтече гаранционния срок! - сряза я майката на Ифигения и моя снаха. - Никакъв фолк! На математиката ще наблягаш, моето дете, банкерка да станеш. Банкер беден няма! Държава може да няма, ама банки и лихви ще има винаги.
Каза всичко това снахата и се отпусна на фотьойла в хола с чувството, че е изрекла голяма мъдрост.
В дома легна тишина, но само за минутка, понеже синът, таткото на Ифигения, рече да се намеси:
- Дъщеря ми ще стане моделка! - отсече той със стържещ висок глас, който не търпи възражения. - Ще я запиша още утре в курсове за манекенки, а в училище да не си дава зор, защото от учене най-много диоптрите да качи! Нека да ми стане Ифигения една "мис", че после по подиумите да я гледаме... Редова милионерка ще бъде. Там е бъдещето. Я отворете вестник, все за моделки, миски и плеймейтки пишат. Значи те са героите на нашето време...
Последната препоръка се очакваше от мен и затова не закъснях да взема думата:
- Да набляга тя на английския, пък после и друг език да научи, че от дипломатка по-добро бъдеще за нея не виждам. Да усвои хубаво чуждите езици, та ако дипломатка не стане, поне за емигрантка да е подготвена...
Всички ме изгледаха опожаряващо. И с презрение.
Само внучката Ифигения стоеше в центъра на хола, гледаше ни и като че ли за момент стана разногледа...
ПЕТЪР СОФРОНИЕВ