Пастирски неволи

Жално, тъжно и обидно става за държавата. И все по-често причината за това е нейната церемониална мандатна глава. Тъкмо бе отминал внушаващият национална гордост и бодрост Гергьовден. Парадното армейско "ура" бе успяло да приповдигне самочувствието. Отмереното тап-тап на войнишките кубинки по жълтите павета отекваше в унисон с радостното туп-туп в сърцата на площадното множество.

Градусът на всенародното вълнение можеше да се задържи, ако не бяха ниските температури на новините от Изток. Държавната церемониална глава отдавна бе казала, че всички лошотии идват оттам. Дори веднъж бе споделила, че поради тази причина никога не гледа на Изток, а само на Запад. Там всичко било хубаво. Току виж, някой ден и Слънцето проумее този факт и започне да изгрява откъдето трябва - в пълно съответствие с евроатлантическите ценности.
Писна й от лошите източни новини на главата Плевнелиева и реши да каже тежката си дума. Отиде да я изрече в милата на очите, сърцето и джоба й Германия. Тежки бяха мислите й: имало зли "велики сили". Въобще Русия е виновна, че светът се е объркал. Светът - че не я наказва, както се полага. Българинът - че забравя за сменената си ориентация и в мнозинството си остава русофил. Разбираемо е - при всичко това "ирландската пастирка" на българската нация не може да бъде равнодушна. Но като е седнала на високия републикански стол, да беше попрочела някоя и друга страница от новата история. Да научи, че за да си пастир, трябва да познаваш и стадото си, и ливадите, по които ще го пасеш, за да не го вкараш в тресавище.
"Руският проект е антиевропейски по същината си, по ценностите си, по визията си за света и обществото", е една от черните мисли на държавната глава. Според нея "Евразийският съюз на Путин, простиращ се от Лисабон до Владивосток, изключва и отрича Европейския съюз". Някой зломишленик е излъгал пастирката. Идеята не е руска. Големият французин генерал Дьо Гол пръв споменава за Европа от Атлантика до Урал, а сега лидерите на ЕС търсят сближение с Китай. По пътя към Пекин обаче, лежи Русия. Голяма е и няма как да се прескочи. Изходът е сътрудничество с нея. Това и прави засега ЕС. Това му и пречи да я накаже, както иска Плевнелиев - бързо и сурово.
Повечето европейски лидери и прочее еврофактори са по-умерени. Не се знае утре как ще се развият събитията, дали Москва и Вашингтон рано или късно няма да се разберат, както винаги е ставало в критични моменти. Затова по-дребните като нас държави се снишават. Това не е обидно, а дипломатическо изкуство, което, ако го владееш, можеш да спечелиш.
Нашата пастирка обаче се обижда, иска равни права. "ЕС трябва да работи да се даде шанс на украинския народ да каже мнението си на демократични избори, вместо великите сили да определят бъдещето на една или друга нация". В Плевнелиевата предства за света сякаш няма ООН, където точно и ясно са изброени 5-те велики сили, на които е признато правото да решават. Няма как. Такъв е световният ред, установен след войната съвместно от Москва и Вашингтон.
Впрочем, един исторически детайл: "След войната нашата страна винаги ще се радва да поддържа добросъседски отношения и искрена дружба с Русия, чийто народ, спасявайки себе си, спаси целия свят от нацистката опасност". Думите са на президента Франклин Рузвелт. Той разкрива още една подробност за характера на американската дипломация: "Ако бях руснак, щях да пратя по дяволите американците, защото само обещаваме, а не изпълняваме". Тогава става дума за откриването на втори фронт, но фактите показват, че правилото важи до днес.
Няма нужда да прехвърля океана. Достатъчно е да погледне Балканите. Като мантра повтаря: "Членството на България в НАТО е основна гаранция за нашата независимост и национален суверенитет". Хайде бе! Защо в Гърция през 1967 г. - тогава вече дългогодишен член на НАТО, "черните полковници" извършиха военен преврат? Защо седем години по-късно Турция - и тя членка на НАТО, анексира северната част на Кипър. Къде са гаранциите? Някой да е наказал Анкара със санкции? Нищо подобно. Дори откриха процедура по приемането й в ЕС.
Когато днес Европа и САЩ ръкопляскат, плащат и направляват хунтата в Киев, главата ни трябва да се огледа. Да види, че там се е пръкнал необикновен за нашето време фашизъм: изгориха живи и умъртвиха с газ десетки хора в Одеса и Мариупол. Премазват ги по улиците с БТР-и, разстрелват ги със снайпери. За тези факти пастиропослушните медии мълчат. Същевременно интернет гъмжи с ужасяващата истина за днешна евроУкрайна.
Защо не се признават референдумите там? Нали държавната глава им е фенка? Когато непрекъснато повтаря от името на народа, че цивилизационният избор е направен, сеща ли се, че никой и никога не е питал народа. Ако й стиска на пастирката, нека днес, със задна дата го попита доволен ли е от смяната на ориентацията. Дотогава по-добре е да замълчи и разговаря с огледалото. Докато изтече мандатът.