23 Август 2019петък21:52 ч.

Срещи

Патрик Смитьойс: И да гръмне светът, последният жив ще е българин

Страната ви е нешлифован диамант, тук е най-хубавата природа в Европа, убеден е холандецът

/ брой: 142

автор:Ралица Николова

visibility 1536

Патрик Смитьойс е от Холандия. Вече над 20 години живее в България и освен с бизнес начинанията си е известен с гражданските каузи, които подкрепя и популяризира. Той е сред инициаторите и основните участници в кампанията срещу златодобива в Трън. Създател е на безплатно компютърно училище в Самоков, а от няколко години развива платформата "Свободните", която събира историите на успели българи, представящи своите проекти, свързани с бъдещето на България. Създател е на единствения у нас частен природен резерват - "Шаварите". Спасява от лапите на строителния бизнес един оазис край яз. Искър с уникална природа и защитени животински видове. През 2017-а отваря врати "Шаварите камп" - детски лагер, в който малчуганите се докосват до дивата природа, срещат се "очи в очи" с видри, черни щъркели, чапли, жаби и всякакви насекоми. Съпругата му Стефка е българка. Имат две дъщери. 

- Патрик, защо България? Ти ли я избра, или тя теб?

Този въпрос не ми го задават за първи път. В България има разделение между голяма група духовни хора и една, която "не се занимава с такива работи". Нека да кажа за едните, че просто тук съм намерил много стар приятел и че съм най-щастлив, когато съм с него. А на другите да кажа, че България е най-красивата страна в Европа. Нешлифован диамант с невероятен потенциал и възможности. С моето семейство искаме да сме част от нейното развитие и да сме свидетели на процеса отблизо. Тук съм вече 20 години и никога не е било скучно (смее се). 

- Какъв е погледът ти след тези 20 години - българите стават ли повече оптимисти, имат ли желание да променят сами света около себе си, или обратното?

- Не. Напротив. Последните 10 години са довършили страната, нейното население и въобще надеждата, че някой ден ще станем почтена и просперираща държава. За жалост много хора са направили извода, че "явно сме такива". Което има резон, защото когато падне сегашното правителство, има хиляди чакащи на портата на Народното събрание, за да поемат те новата смяна. Без никакво намерение да променят системата. Хората го знаят и именно тази липса на алтернатива е това, което най-потиска обикновения човек. Смятат, че на този етап на развитието на България всичко е политика. Докато фундаментът на една истинска демокрация не е положен и хората не са поне "обучени" как да боравят с всички инструменти, които предлага една работеща демокрация, България няма как да поеме правилния път. Положението е потресаващо. Каквото и да ви приказват, единственият барометър на благоденствие в една държава са емигрантите. Когато все повече от работоспособните граждани избират да живеят навън, нещо не е наред. Усещането е, че няма никаква справедливост. Това им е най-болно на хората.

- Като говорим за справедливост, стигаме до правилата и до въпроса: за всички ли еднакво важат? От изхвърления на улицата фас до парите в плик при договаряне на сделка. Дали е въпрос на възпитание, или на строги наказания? Как е например в Холандия?

- Всичко тръгва от един уникален талант, който в същия момент му е най-големият проблем на българина. Невероятната дарба да успее да спаси себе си и своето семейство - каквото и да се случи. Сигурен съм, че ако гръмне светът, последният жив ще е българин (смее се). Той да се оправи, а какво прави другият, не е негов проблем. Остави фасовете и парите в плик. По-страшното е, че именно в мисленето е причината. В България няма никакво дългосрочно мислене. Всеки мисли за своята далавера, за днешния ден. Това е много жалко, защото и България - като страна, и българите - като хора, имат много качества именно да се позиционират завинаги на световната карта и целият свят да ги помни с добро.

- Как? Къде е този нешлифован диамант?

- Всеки, който чете и се интересува, разбира, че след 20-30 години ще има глад на този свят. Просто няма да имаме ресурси да храним над 10 милиарда хора с качествени продукти. Българите може би не осъзнават, че притежават най-плодородните земи в Европа - никъде другаде я няма тази уникална комбинация между почва, слънце и вода. Затова трябва спешно да преосмислим нашия модел на земеделие. Престъпление е, че използваме това богатство само за зърно и слънчоглед. Холандия например изнася всяка година около 100 милиарда евро земеделски продукти. При положение че целият БВП на България е само 50 милиарда! Имайте предвид, че Холандия е 3 пъти по-малка от България и с толкова много градове, пътища и индустриални зони почти няма свободни площи за земеделие. Всичко се постига с високи технологии. Вадят над 80 кг домати от 1 квадратен метър например. Не искам да кажа, че трябва да следваме холандския модел, по-скоро трябва да намерим баланс между българските традиции и новите технологии от Запада. Само когато се организираме като хората, БВП на България може да стане 3 или 4 пъти повече, отколкото е днес. Не зная дали въобще хората разбират размера на тези пропуснати ползи.

Друга подобна сфера е фармацията. Европа е пред огромен проблем, защото последните 20 години световното производството на 80% от лекарствата е преместено в Китай. Изведнъж Европа разбира, че ако Китай затвори границите, целият свят започва да умира. Сега търсят къде в Европа отново да създадат нов център за производството на лекарства. Имаме голяма традиция в тази сфера и без това няма страна на света с такова наличие на лечебни билки, които ги използват не само в хомеопатията, но и в редовната медицина. Едно е сигурно - хората стават все по-кекави и болни. България трябва само да заеме позицията си като градината и аптеката на Европа и целият свят ще говори за нас с уважение. Не е толкова трудно, но всичко изисква дългосрочно мислене. А за самите българи. Те имат силен математически ген. Всички иновативни предприятия се нуждаят именно от това. IT, биохимия, разработка на сложни инженерни решения. Примери има много. България е идеално място за фирми във високотехнологични сфери, но има много задачи пред българските университети, да стиковат работата с тези потенциални работодатели. Всичко е въпрос на воля и малко акъл.

- Връзката на българина със земята му го е движила напред столетия. В днешно време обаче тази връзка все повече избледнява. На какво се дължи, според теб? 

- Няма народ, който е толкова свързан със земята си. Пътувал съм много и имам наблюдение. Факт е. Факт е обаче и друго - най-голямото престъпление срещу този народ бе да го местят от селата в големия град. Много проблеми в обществото се дължат на този прекъснат корен. А причината много от моите каузи да са свързани с природата е просто защото природата и природните ресурси са най-големият актив на България. Друго нямаме. Господ ви е дал да раждате поколение след поколение от най-умните деца и ви подарил най-хубавата част на Европа. Оттам нататък вие сте на ход!

- Разкажи за децата си. По холандски или по български правила ги възпитавате у дома? Къде си ги представяш след 15 години - в България или в Холандия? 

- Ние живеем по български, с три поколения под един покрив. И всичко това се случва в мир, спокойствие и разбирателство, да не повярваш! А възпитанието на децата зависи до голяма степен от взаимоотношенията между баща им и майка им или от хармонията в семейството. Майката на моите деца, съпругата ми - освен всичко останало, е най-добрият ми приятел. Нашите идеали и ценности на 99% се покриват. Няма холандски или български, нито китайски или руски. Човеците на този свят навсякъде са едни и същи като дух.

- Съпругата ти е българка. Има ли случаи, в които те "сваля на земята" при поредния ти проект или кауза, с която се захващаш?  

- Мисля, че тя намери нейна кауза. Занимава се с образование и твърдя, че има най-добрата детска градина в София. Но от време на време възниква спорът дали "другите" заслужават нашата енергия. Вярно е, че 80% от времето и парите ни отиват за проекти с благотворителен характер или проекти, които на 31 декември ги приключваме нула на нула, както се казва. Но съм с дълбокото уверение, че за мен и моето семейство винаги ще има. И без това с годините материалните мечти стават все по-малки. На децата не са им нужни тухли, не са им нужни 5, 6, 7 апартамента в София. На нашите деца им е нужно едно по-щастливо и по справедливо общество. 

- Имаш ли моменти, в които искаш да избягаш от всичко? Успявате ли със семейството да откраднете своето време само за вас? Имате ли си любимо място в България? 

- Водим децата на много забележителни места извън България. От Рим до Ерусалим, от Амстердам до Хонконг. Да попиват историята и сами да се вдъхновяват и истински да повярват, че "the sky is the limit", стига да имаш мечта и готовност да дадеш всичко от себе си да постигнеш идеалите си. Намираме време, да. Но аз лично имам моя храм. Резерват "Шаварите" се казва. Последната влажна зона в Западна България, на около 50 км от София. Там аз лично се чувствам най-добре и 99% от моите мисли и идеи се раждат там.

- В резерват "Шаварите" почти всеки ден посрещате групи с деца. Обичаш сам да ги развеждаш и да ги въвличаш в приключения. Къде се ражда магията между децата и природата?  

- Отново се връщаме на българите и земята им. Подобно нещо е с децата и природата. В днешно време гледаме децата като плъхове в лабораториум. С кого да се срещнат в апартамент на 6-и етаж? С кого да играят, с кого да мерят силите си, как да разберат, че заедно можеш да свършиш много повече работа, отколкото самичък? Само за един ден на "Шаварите" децата учат много, макар и по-голямата част подсъзнателно. Основното нещо, което едно дете трябва да научи, е уважение към средата, в която живее, да се погрижи за нея и да я предаде напред една идея по-добре, отколкото я е заварил. То трябва да знае, че трябва да гради, а не да руши.

- Какви са хората, които увличаш след себе си - съмишленици, доброволци, приятели?.. Трябва ли да са постигнали определен стандарт на живот, за да се огледат, да си повярват и да поискат промяна не само за себе си, но и за другите?  

- Говориш за "Свободните", така ли?

- Да. Разкажи за проекта "Свободните".

- Може би не е съвсем точно, че съм се опитал да увличам хора след мен. Това не беше идеята на "Свободните". Преди 2 години тръгнах на една обиколка из страната, за да търся тези хора, които са в състояние да променят България завинаги. Това са хора с каузи, успешни истински предприемачи, художници, местни активисти. Просто исках да пиша за тях, народът да знае, че все пак тези хора съществуват в България. Установих, че има страшно много идеи, страшно много интелект и страшно много енергия все още в България. В сайта на "Свободните" съм публикувал интервюта с няколко от тях, после лансирах онлайн кампания гражданите сами да посочат такива. Пак ще повторя - изключително изумен съм от факта, че живеем в страната на чудесата. В добрия смисъл на думата. А пък в крайна сметка нищо не правим. Водим всички класации в Европа - само отзад-напред. А интересното е, че хората с идеите и енергията ги има. Въпросът е, че системата ги е осакатила. Загубиха вярата, че могат да разчитат на другия. Загубиха вярата, че ако им бъде дадено доверието от народа, биха имали реален шанс и реални възможности да променят страната за добро завинаги. Всички сега се свиха до минимум. Гледат да оцеляват и да вършат добри дела на квадратния сантиметър, както се казва на холандски. Никой вече няма смелост да мисли нашироко.

- Отскоро говориш и за една нова кауза, свързана с морското земеделие. Обясни за какво става въпрос и какво е нужно, за да се развие като идея в България?

- Идеята не е моя. По-скоро я доразвих малко и заявих, че ще помогна да популяризираме идеята. Концепцията е на един забележителен човек от Варна - Арман Саркисян се казва. Той от години работи по плаващи във водата изкуствени рифове. Идеята е, че водата в Черно море е изключително "плодородна". Не от неработещите пречиствателни станции в Слънчев бряг, а от притока на хранителните вещества от реките, които се вливат в морето. Черно море далеч не е толкова мръсно, както мислят хората. По-същественият проблем, който съществува в океаните, наличието на тежки метали, го няма в Черно море. Заради мъртвата зона под 150 метъра тежките метали изчезват от екосистемата. Те просто се утаяват. Проблемът в Черно море е просто че животът няма къде да се закачи. Няма острови, няма рифове. Поставяйки именно такива, отникъде за нула време се появяват миди, водорасли, скариди и други организми. След тях се появяват рибите и в рамките на 2-3 години се сформира цяла нова екосистема, от която може да черпи, без да вложи нищо в нея. Без майтап, Черно море може да се превърне в най-големия рибарник на света, а същевременно тази "интервенция" от човека ще увеличи до N-та степен биоразнообразието и въобще количеството "живот" в това море, към което в момента гледаме като "загубена кауза".

- Най-трудната дума на български за теб? А любимата ти?

- Свободата. Защото се надявам през моя живот да видя тази красива България истински свободна. Но също знам, че това е много трудно упражнение за нас - или за вас по-скоро. Позволи ми да повтарям една моя мисъл, която вече е публикувана в българско списание: "Свободата е като любовта. Милиони книги са написани, всяка втора песен говори за нея, но те не могат да те накарат да се влюбиш. И ако не си бил истински влюбен през живота си, всички тези милиони песни, филми и книги не могат да ти дадат дори бледа представа за самото усещане. Така е и със свободата..."

Пожар край Бегово

автор:Дума

visibility 58

Горанов: НАП може да плати глобата си

автор:Дума

visibility 75

С 200 лв. отгоре са платили за парно софиянци

автор:Дума

visibility 171

/ брой: 162

Танева предизборно се сети за родните производители

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 162

"Фич": Еврото в България - най-рано през 2023 г.

автор:Дума

visibility 155

/ брой: 162

Партиите в Италия на консултации на 27 август

автор:Дума

visibility 1860

Макрон и Джонсън обсъдиха Брекзит

автор:Дума

visibility 220

Зомби капан

автор:Ина Михайлова

visibility 444

/ брой: 162

Роботи или робовладелци?

visibility 223

/ брой: 162

Тежки битки за горите на Костенец

автор:Павлета Давидова

visibility 290

/ брой: 162

Датата

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 162

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ