Патриотичен фейлетон

Седнали сме в гаража на Кирето, пийваме мастика с таратор за мезе и сме дотолкова на патриотична тема, че повече не може да бъде.
- Трябва да сме горди, че сме българи! – казва Пешо.
Гошо се съгласява с него и припомня как някога България е била на три морета.
- Абе, Византия е треперела пред нас, бе! – намесва се Иванов. – Край Босфора шум се вдига, а! И ония в Константинопол – нааа, цветко-петко! Да не говорим, че осемнайсет византийски императори са били от български произход! Чисти българи!
- Остави ти Византия – прекъсва го Гошо, - Китай е треперел пред нас! Китайците са построили Китайската стена, за да се пазят от българските набези!
Аз добавям, че не само във военно отношение сме били велики, ами и в културно. Златният век на Симеон! Черноризец Храбър! Колоната на Омуртаг! Когато Карл Пети е говорел на немски само с конете си, ние – ехеее!
- Ами прабългарският календар? – прекъсва ме Пешо. – Какво ще кажеш за прабългарския календар?
Какво да кажа? Съгласявам се, че прабългарският календар е голяма работа.
Иванов поръчва по мастика и понеже от четирима ни той е най-войнствено настроен, припомня победата при Сливница, героичната битка на Орлово гнездо, пленяването на Балдуин и чашата на Крум Страшни, който казал на болярите си: „Наздраве, дружина, с Никифорова кратуна!”
Вдигаме и ние наздравица, макар че не държим в ръце никифорови кратуни и тържествено отпиваме за величието на България.
По някое време аз се обръщам към Петров, който единствен седи мълчаливо и още по-мълчаливо отпива от чашата си:
- Кажи бе, Петров, кажи, не се ли гордееш и ти, че си българин?
А Петров вика:
- Абе, гордея се аз, що да не се гордея… Обаче да ви кажа за дядо ми… Дядо ми беше много добър дърводелец. Да ти направи стол, маса, скрин, бюфет!... Златни ръце имаше, Бог да го прости!
- Ми гордей се и с дядо си, бе! – прекъсвам го аз.
- Да, де, гордея се! – въздъхна Петров. – Ама каква полза, че дядо ми е бил такъв, като аз един пирон не мога да забия?
Така рече Петров, ама какво искаше да каже – не разбрахме…