20 Януари 2021сряда03:38 ч.

Пациентът - крачещ портфейл, лекарят - търговец

Неудачите в досегашната здравна реформа идваха от това, че се прокарваха политически, а не професионални решения

/ брой: 90

visibility 1000

Доц. д-р Евгений Генев

Вземам думата на страниците на вестника по повод публикуваната предизборна програма на БСП и по-специално за раздела здравеопазване. Защо? Защото съм лекар, специалист по педиатрия и медицинска генетика, доцент, дългогодишен ръководител на Катедрата по педиатрия и медицинска генетика на Медицинския университет в Пловдив и началник на Клиниката по детски и генетични болести, Председател на Българската педиатрична асоциация от 2001 до края на 2012 г., Председател на Българското сдружение по ваксинопрофилактика, бивш член на СНС по майчино и детско здравеопазване при ВАК, специализирал съм във Франция (една година!), Англия и, разбира се, в България, участник в множество национални, европейски и международни конгреси по педиатрия и инфекциозни болести. Изминал съм професионалния си път от главен лекар на участъкова болница в с. Батак, Пазарджишко, точно 3 години по разпределение, ординатор в детската клиника при Университетската болница в Пловдив, асистент и доцент.
Надявам се, че така очертаният     професионален път ми дава достатъчно основание да бъда професионално компетентен и обективен за състоянието на здравеопазването у нас и за това, което по мое мнение е от първостепенна важност за извършването на реформата в това направление от която и да е партия, дошла на власт след изборите на 12 май. И така.
Кои са

основните пороци на здравната система сега

- Тя е напълно разцентрована - нито доболничната помощ, нито болничната, нито спешната помощ, нито профилактиката, нито финансирането, да продължавам ли още...?
- Здравната система е ориентирана към всичко друго, но не и към пациента! Последният е жертва на всевъзможни направления, регулативни стандарти, регламентирани и нерегламентирани плащания, клинични пътеки и всякакви други административни дивотии.
- Пациентът е разглеждан като "крачещ портфейл", от който могат да се измъкнат някакви пари. И те наистина се измъкват!
- И най-обидното за лекаря, който е учил 6 години и е положил Хипократовата клетва, е да бъде обявен за едноличен търговец (!!!), а болниците за търговски дружества, регистрирани не по Закона за здравето, а по Търговския закон!!!
Спирам дотук! 
Първо. Задължително трябва да се изхожда от конституционното задължение на държавата - чл. 52 от Конституцията на Република България, където е записано, че "...здравето се финансира от държавния бюджет, от работодателите и т.н..." и че "...държавата закриля здравето на гражданите." От записаното, а и от добрия минал опит следва, че държавата и пак държавата е тази, която трябва да провежда възможно най-добрата здравна политика в областта на общественото здравеопазване. Всички останали структури - държавни, обществени или частни, следва да се подчиняват на държавата в лицето на парламента и правителството. Основен държавен орган, който е задължен и отговорен да провежда здравната политика на държавата, е Министерството на здравеопазването (МЗ). Не здравната каса, не разни здравноосигурителни фондове, не БЛС или Българският стоматологичен съюз и др. подобни структури. Това не значи, че в осъществяването на здравната политика на държавата няма да участват всички структури, които имат отношение към проблема, но под ръководството и контрола на МЗ. Имам предвид кадрите на МЗ начело с министъра.
 
Смяната на 4-ма здравни министри

през време на управлението на ГЕРБ и ликвидирането на определени министерски структури, се оказа решително за забатачването на проблемите в тази област.
Второ. Основна, решаваща роля в здравеопазването играят кадрите и пак кадрите, а не сградите и апаратурата. Без добри лекари и сестри и най-модерните болници представляват само и единствено сгради. Дори и натъпкани с най-модерната апаратура, без да има нужния медицински персонал, те не струват нищо и не могат да свършат нищо! Ерго проблемът, с който трябва да се започне реформата, е подготовката и специализацията на лекарите, стоматолозите, медицинските сестри и фелдшерите. В този сектор ситуацията е трагична и става още по зле! Какво следва да се направи?
- Всички медицински вузове следва да минат под ръководството на МЗ, а не на Министерството на образованието и науката. След като МЗ отговаря за държавната политика в здравеопазването, то трябва да има решаваща дума и при подготовката и реализацията на кадрите, които ще осъществяват на практика здравната политика на различните нива - доболнично или болнично. Някога беше така и за тази цел в МЗ ще се създаде отдел "Медицинско образование".
- Едновременно с въпроса за кадрите следва да се решават останалите въпроси - за структурата на доболничната помощ, спешната помощ, болничната, санаториалната и т.н. Длъжен съм да отбележа, че в тази област имахме добър опит, проверен в практиката с постигането на съществени резултати в качествените показатели - детската смъртност от 140 на хиляда достигна малко под 14 на хиляда през 1989 г., с тенденция да намалява прогресивно, продължителността на живота на българските граждани се доближи до тази на средния европеец, профилактиката достигна забележителни резултати в ликвидирането и ограничаването на сериозни инфекциозни заболявания, от които годишно умираха хиляди деца и възрастни, диспансерите ограничиха съществено широко разпространени социално значими заболявания - нека да посоча само туберкулозата! А поликлиниките, които осъществяваха успешно и на много добро ниво цялата доболнична помощ! И още, и още...
- Лично съм свидетел на оценките, които даваха западни специалисти в първите години на прехода - "Не пипайте вашата организация на здравеопазването! Тя е много добра и високо ефективна."

Това казваха немски и американски специалисти

както и българи, работещи години на Запад. Познавам добре здравеопазването във Франция и смея да твърдя, че нашето, при значително по-лошото оборудване, работеше не по-зле! 
- Защо ежегодно 400-500 български лекари и още толкова медицински сестри бягат на Запад? Проблемът е комплексен и не се дължи само на ниското заплащане на лекарския труд. Въведените клинични пътеки, по които се формира дохода на болниците, включително заплатите на персонала, оборудването със съвременна апаратура, ремонтите и т.н., са пълно недоразумение и следва да се премахнат. Сигурен съм, че може да се намери някакъв по-добър и по-справедлив начин за финансирането на цялото здравеопазване, включително и болничното. А защо да не се вдигне здравната застраховка и процентът от държавния бюджет поне на 6%? Всички кандидати за управляващи следва ясно да разберат, че съвременното и качественото здравеопазване е скъпа дейност. Дори много скъпа!!! Ако не са готови да заделят нужните финансови средства и много отговорно и внимателно да започнат реформирането в положителна посока, а не реформа заради самата реформа, по добре въобще да не се кандидатират.
Трето. Майчиното и детското здравеопазване трябва да станат реална първа грижа на здравната система.

Нацията загива, раждаемостта спада

Даваме ли си реална сметка закъде сме се запътили? Проблемът е достатъчно тревожен, за да се гледа на него с пренебрежение. Експертите на Българската педиатрична асоциация са готови с предложенията, които следва да се осъществят незабавно в системата на детското здравеопазване!
Четвърто. Правилно се иска възстановяването на диспансерите, които бяха превърнати в някакви "центрове" - центрове на лош професионализъм и неразбиране ролята на диспансерния метод, за разлика от останалите лечебни методи. Диспансеризация значи активна профилактика,  наблюдение и лечение на социално значимите заболявания, които изискват професионално трудоустрояване и дават голяма смъртност. Тази дейност не е присъща на болничното здравеопазване, към което бяха прикачени т.нар. "центрове".
Спирам дотук с конкретиката.
Последно искам да отбележа, че неудачите в досегашната здравна реформа идваха от това, че се прокарваха политически, а не професионални решения, съобразени с нашата положителна практика, опита на водещите национални специалисти, след задълбочена оценка и преценка на предлаганите решения главно с тяхната ефективност и положително въздействие върху системата. Налагането на еднолични решения, макар и облечени в най-благородни (ужким!) намерения, се оказват най-често лоши, за да не ги квалифицирам като пагубни.
Ще бъда приятно изненадан и доволен, ако моята статия стане повод и за други мнения по тази важна и щекотлива тема.
 

Само 500 аптеки работят с електронни рецепти

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 13

БСП създава обединение срещу ГЕРБ за честен вот

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 13

БНБ очаква по-високи лихви по кредитите

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 13

КЕВР разреши на "Еврохолд" да купи "ЧЕЗ Разпределение"

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 13

Ръст в производството на сирене с палмово масло

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 13

Европейците убедени: Китай изпреварва Америка

автор:Дума

visibility 163

/ брой: 13

Харадинай иска референдум за обединение с Албания

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 13

ЕК: 70% европейци ваксинирани до лятото

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 13

Кратки новини

автор:Дума

visibility 104

/ брой: 13

НИМ открива годишната си изложба

автор:Велиана Христова

visibility 116

/ брой: 13

2021-ва - година на втория шанс?

visibility 148

/ брой: 13

Ще има ли София планетариум?

автор:Деси Велева

visibility 124

/ брой: 13

Безработица по стар сценарий

автор:Ева Костова

visibility 132

/ брой: 13

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ