Пазарният провал

Много ли са 138 млн. лв.? Толкова през 2018 г. прибраха под формата на удръжки и такси универсалните пенсионни фондове, които се разпореждат с парите ни за втора пенсия. Ако се бяхме отказали от техните съмнителни услуги, онези над 1,5 млн. българи, получаващи пенсия за осигурителен стаж и възраст, можеше да вземат 90 лв. отгоре в рамките на годината. Дефицитът в НОИ щеше да намалее с 1,3 млрд. лв. - толкова е размерът на брутните вноски, събрани от УПФ. В държавния бюджет щяха да се освободят значителни средства за социално важни цели. Вместо това пенсионните фондове поддържат лъскави офиси и високоплатени директори, за да сключват лоши сделки с чуждестранни ценни книжа, както и с акциите на уредили се родни фирми.   

Това далеч не е единственият пример как услугите на пазара излизат скъпи и неефективни, когато става дума за осигуряване на публични блага. Надига се силен глас, че системата на публичното здравеопазване не следва да се управлява като търговско дружество. В момента България загърбва успешния френски и британски опит и тръгва по пътя на САЩ: все по-големи разходи, все по-малък достъп на уязвими групи до здравни услуги. Ако общественото здравеопазване се ръководи като бизнес, пазарният мотив е хората да са болни, а заделените публични пари да се източват със скъпи лекарства и операции. 

При УПФ и държавните болнични фирми, при тол таксите и в други случаи сме свидетели на пазарен провал - невъзможност на пазара да долови всички аспекти на проблема и да определи цени, водещи до ефективно разпределение на ресурсите. Икономиката, като практика и теория, отдавна установи ограниченията на пазара и препоръчва начини за тяхното преодоляване. Проблемът е, че по грешни идеологически съображения пазарните провали у нас са се превърнали в институции. Годините след 1997 г., когато се правеше дългосрочният дизайн на родните публични системи, бяха връхна точка на Вашингтонския консенсус: вярата в малката приватизирана държава с ниски данъци, която възлага всички публични дейности на частни играчи, защото във всичко те ще се справят по-добре от нея.  

За щастие, този кратък период на икономическо мракобесие остана в миналото. След рецесията от 2008 г. пазарният фундаментализъм беше отречен на най-високо ниво. Защо тогава българските институции остават в плен на старите модели за пазарни решения на общите потребности? Държавни и общностни политики могат и трябва да изправят дефектите на пазара. 

В този смисъл положително е заявеното в документа "Визия за България" желание на БСП да върне ползването на държавните гори (санитарна и промишлена сеч и първична преработка) в публичния сектор. Частните агенти в държавната горска собственост създават колосален пазарен дефект. В момента България изнася сурова или грубо обработена дървесина за 350 млн. евро годишно: бъдещето на България се плъзга по шосетата към околните страни, а приходите остават в невидими частни ръце.