Печалбарска епидемия залива и духовното

Проф. Емил Янев

От различни публикации в САЩ е известно, че по инициатива на Харви Уошингтън Уайли, преди повече от век, в страната се учредява Агенция за контрол върху качеството на хранителните продукти и лекарствата (FDA). Оперативният орган на агенцията - съставен от 12 души, с наименованието Отряд за борба с вредните хранителни добавки, започнал многогодишна безмилостна война срещу фалшификаторите на хранителни и лекарствени продукти. Тя се увенчала с успех през 1906 година с приемането от Конгреса на страната - и подписан от президента Теодор Рузвелт - специален закон, третиращ запазване на човешкото здраве. Борбата е била безмилостна, защото мощното хранително лоби, водено от ненаситната лакомия за максимална печалба, е полагало всячески усилия да го дискриминира и заобикаля. Може би сегашната битка с генно модифицираните хранителни продукти е продължение от предишната, с все още "неизвестен победител". Разсъждавайки върху този исторически факт, закономерно си зададох въпроса - нима вредните добавки се отнасят само до производството от недобросъвестни хора в хранителната и лекарствената индустрия? Нима информационните, политическите, културните и всякакви други "облъчвания", на които човечеството е подложено всекидневно - пак поради същата ненаситна лакомия за печалба - са по-малко вредни за здравето на хората?
Отговорът на този въпрос е еднозначен и категоричен -

причината е в липсата на ефикасен контрол

Сигурно веднага ще бъда обвинен, че всеки контрол е ограничаване, т.е. нарушаване на изконното човешко право за свободна инициатива. Но кой твърди, че свободната инициатива не трябва да се съобразява и спазва обществените правила!? Печалбарската епидемия е безмилостно жестока за здравето на хората, независимо от сферата, в която се проявява! И колкото е "по-фина" и "незабелязана", толкова по-силни са пораженията, които нанася на всички!
Възможно ли е тази епична битка да има успешен край в полза на обществото? Да, възможно е, ако контролът се осъществява от обществено-държавни органи, съставени от признати експерти, избрани от съответните професионални гилдии, без участието в тях на "специалисти", работещи в държавните/общински структури! Това ще осигури недопускането на корупционни практики в тези органи, при спазването на публично огласените ясни и точни правила за тяхното функциониране.
Категоричността на казаното се основава на близо 20-годишното ми участие (в периода 1970-1990 година) в Обществено-държавната комисия за категоризиране и даване на професионална правоспособност на естрадните изпълнители без необходимия им образователен ценз. Съвсем случайно подобно на американския "Отряд" и нашата обществено-държавна комисия наброяваше 12 души, избрани и предложени от Съюза на българските музикални и танцови дейци. Много силен беше натискът от страна на административно овластени лица в сферата на туризма, бюро "Естрада" и др., за включването на техни представители в комисията с аргумента, "за улесняване на нейната работа" - но ние не допуснахме такъв "пробив". Това ни позволи да бъдем обективни и независими при вземането на решенията си! Най-добре това личеше от факта, че голямото мнозинство от изпитаните кандидати беше съгласно с решенията ни, защото за тях бяхме 

едновременно "цербери и закрилници"

Не допуснахме нито един професионален компромис, защото целта ни беше - от една страна, да пресечем пътя на халтурата, а от друга - да дадем заслуженото на професионализма! В този контекст искам да споделя, че беше груба държавническа грешка разформироването през 1990 година на тази комисия, с аргумента, че била "орган на цензурата" (!), което решение отвори "ханджийски порти" пред субкултурните чалгаджийски прояви, които заляха страната!
Както всичко, което блести, не е злато, така и всичко, което звучи, не е Музика! Не може да се "композира" и "интерпретира" музика от музикално неграмотни хора, които дори не познават нотите (!), само защото имали гласови възможности и желание да бъдат "артисти"! Пълноценното култивиране на един артист е сложен, труден и продължителен процес, който позволява професионалното изграждане на музикално надарени хора. Едва след това те ще бъдат в състояние да предлагат на хората различни художествени послания, които да ги обогатяват интелектуално и емоционално-естетически. Посланията на Музиката може да се възприемат само от хора с "обучени уши", а не с "жадни за зрелища очи", водени от човешките първосигнални инстинкти! "Изкуството е част от възпитаването на чувствата и нравите човешки и е недопустимо в българската култура приоритетни позиции да заемат предимно комерсиалните производства или направо чалгаджийската продукция." (проф. Красимир Спасов, режисьор)
В една от книгите си лекарят-писател д-р Тотко Найденов задава съдбовния въпрос: "Не е ли престъпление убийството на Душата? Хората станаха страшно материални и уж разумният Хомо сапиенс стигна до дъното на животинските си нагони - без никакви чувства и идеали - което води до тотално опростачване на обществото!" А

умре ли Душата, непременно умира и тялото

Изложеното не дава ли достатъчно силни аргументи, които да убедят българския държавен елит в необходимостта от целенасочена политическа и финансова подкрепа на духовната сфера, за да се постигне разумен баланс между материалните и духовните аспекти на управлението, от който най-много се нуждае просперитетът на държавата? Неумението на хората да разбират смисъла на музикалните послания е заложено като "бомба със закъснител" в пропуските на предхождащите ги образователни години, когато те се култивират. А за тези от тях, които по-късно заемат ръководни длъжности в различните етажи на властта, тези пропуски рефлектират със сериозни негативи поради едностранно изградените им критерии за оценка на явленията!
Естественият отговор на тази дилема е, че без изграждането у хората на сериозни морално-естетически и дисциплинарни норми, демокрацията и държавният просперитет са немислими, защото човешкото духовно здраве ще бъде неспасяемо "отровено" от генно модифицираната духовна храна, която консумира ежедневно и срещу която - поради държавническата недалновидност - то няма изработени ефикасни защитни средства!
Дано разумът да надделее над лакомията!