Пелион - там са ходили кентаври

Големият телевизор във фоайето на малкото семейно хотелче в село Кала Нера покачва нивото на истерията с още една степен - в студиото на държавната гръцка телевизия се вихри поредният дебат, в който май добрият тон е изоставен. И без да знаеш гръцки, е очевидно за какво говорят участниците седмица преди референдума за "спасителната програма" на Еврогрупата. "Луди хора. Искат да ни извадят от ЕС. Комунисти". Нашият домакин очевидно не е доволен от хода на дискусията. "Ципрас не е точно комунист". Хотелиерът със здраво закръглено коремче клати глави: "Всичко е за пари. Всичко", казва той и прави красноречив жест в пръсти. "Какво има тука наоколо за разглеждане", сменяме темата. "Села", вдига рамене и сбръчква устни събеседникът ни, един вид нищо интересно. Тръгваме.

***
Бяло за стените на къщите, които изглеждат боядисани миналия месец. Червено за керемидите на къщите, които изглеждат все едно са сменени миналата година. Зелено за маслинените гори, покрили гъсто склоновете на планината Пелион, дала името на едноименния полуостров в областта Тесалия. Над всичко това - синьо небе, което се слива с водите на Пагасетийския залив. Това са цветовете на Пелион и те те съпровождат през целия път от пристанищния град Волос, който все едно прегражда с бялото си тяло входа към полуострова до края му при градчето Трикери. Пътят до края на полуострова е общо около седемдесетина километра, с много добро качество за планинска местност по българските стандарти, особено ако преди това сте били по места като Баласица и Огражден например. Освен красив панорамен изглед към залива, ако сте хванали пътя по крайбрежието на Източен Пелион, шосето предлага и някои не особено лицеприятни, но пък дисциплиниращи водачите гледки. Гръцките пътища са осеяни с миниатюрни параклисчета и паметни плочи на загинали в автокатастрофи хора. Щеш не щеш, като гледаш тази атрибутика, те обхващат мисли за преходността на живота и започваш да спазваш ограниченията, още повече че нищо не налага да бързате, закъдето и да било. Впрочем и животът по селата наоколо е всичко друго, но не и забързан. Това обаче не означава заспал. Гръцките села, поне в тази част на страната, освен че изглеждат много по-богати от българските, поне на външен вид, правят впечатление и с изобилието на млади хора. По площадите и улиците се виждат немалко младежи, които щъкат напред-назад със скутери и мотоциклети. По-възрастните масово използват пикапи. Някои от по-лъскавите модели, които например в София се използват от баровците, за да демонстрират богатство, тук се товарят със земеделска продукция.
Разминаваме се с бяло, ново, скъпо "Мицубиши", от каросерията на което стърчаха две бали със слама и три гюма с мляко. Каруци не се виждаха никъде. Ама съвсем никъде. Магарета също. Впрочем по пътя за Волос, някъде в полето след Лариса, видяхме едно магаре, което изглеждаше доста самотно и дезориентирано. Пошегувахме се, че сигурно е дошло от България.
Въпреки усиленото взиране, не видяхме нито една неизмазана къща. Контрастът с родината е огромен. В пелионските села са измазани и варосани дори селскостопанските постройки. Това може да се види включително в населени места, които са сравнително далеч от туристическите маршрути или пък не са на морския бряг и не се посещават често от летуващи. Нерядко по белите фасади може да се видят нарисувани картини, обикновено със сцени от античната митология. Дворовете на много от къщите са покрити с плочник и по-скоро са оформени като мини паркове с палми, декоративни храсти и плодни дървета, не се виждат домашни животни, щъкащи кокошки или разхвърлян инвентар. В този район на Гърция селяните отглеждат основно кози и овце, животните са изведени извън селата, а над овчарниците, паянтови постройки от дъски и тенекии, често може да се види да се вее гръцкото знаме.
Впрочем с национализма в Гърция всичко си е наред. В село Кала Нера, досами плажа, има почивна станция на армията, като няколко надписа на английски изрично предупреждават, че е забранено да се снима, нищо, че най-секретното нещо там е цветът на банския на някой гръцки полковник. На входа на станцията си има военен, който седи на пост и единствената му работа май е да вдига и сваля знамето от пилона сутрин и вечер. Та един ден, към 19 ч., когато войничето сваляше знамето, откъм плажа се беше задала цяла процесия от семейства по бански и джапанки, нарамили кърпи, чанти, чадъри, пояси, и друга плажна атрибутика. Когато стигнаха портала, всички - мъже, жени, деца - се спряха, застанаха мирно и изчакаха националният флаг да бъде спуснат. В Гърция нямат проблем и как да оценяват периода под османска власт. В село Платания, в което пристигнахме, след като прехвърлихме билото на планината Пелион, на площада има голяма информационна табела, която осведомява чужденците как са протичали борбите срещу османската империя и се посочва датата, на която Платания е станала част от свободна Гърция, заедно с останалата част от Тесалия "след 480 години османска окупация и робство".

***
"Томатос, пататос, карпузи, пипони". Мъжът монотонно обявява по високоговорител какво точно е натоварил в пикапа си, докато се разкарва по двете улици в Платания с надежда да продаде земеделската си продукция на някое от местните ресторантчета или туристи. Такива като него, натоварили в каросериите на пикапите касетки с домати, картофи, дини, пъпеши и други плодове и зеленчуци, има много из полуострова. Обикалят по пътищата и селата и продават. Обикновено кантарът също е в каросерията, мята се наляво надясно по завоите и човек се чуди колко точна е теглилката, когато колата спре пред купувачите. В Платания има не повече от двайсетина къщи, най-голямата от които е на три етажа, така всъщност е и по целия полуостров. Бели фасади, черни или сини жалузи на прозорците, малки масички с карирани покривки и простички столове, дизайнът на тези мебели не се е променял сигурно от сто години. И това му е най-хубавото. Из целия Пелион рецептата да се харесаш е само една - традиция и пак традиция. Няма да видите никаква следа от презастрояване, както го разбираме у нас, нито едно архитектурно извращение, никакъв инокс, стъклени фасади, пластмасова дограма и мизерни количества бетон, само там, където без него не може. Дългата стотина метра крайбрежна улица на Платания е самото въплъщение на минимализма - един фенер, три дървени кашпи с палми, две пейки, пет маси с по четири стола. Без музика. Само шумът на вълните и вятъра. И това е толкова прекрасно със спокойствието си, че ти се иска пак там да се върнеш само заради тишината, усамотението и разбира се, заради октопода с доматен сос, приготвен в малката кухня на малката бяла къща със сини капаци на прозорците и два високи зокума отпред.
Пелион е прекрасно място за семейна почивка. Впрочем това са го знаели още античните богове. Според легендата тук слизали да си почиват от делата в Олимп древногръцките богове. Пак тук била родината на кентаврите. Сред местните баири разхождал морни копита най-мъдрият от кентаврите - Хирон, учител на Ахил. Крайбрежните села на полуострова са действително нереално тихи в сравнение с обстановката по нашето Черноморие. С нещо те напомнят значително по-богат вариант на нашите селища по морето, например от 80-те години, преди безумното строителство да заличи идилията им. В тази част на Гърция изглежда са много далече от подобни глупости. Хората там май отдавна са осъзнали, че да имаш кристално чиста морска вода, в която може да хвърляш въдицата от плажа, чисти плажове, па макар и без пясък и спокойствие, е по-важно, отколкото да превърнеш крайбрежието си в нещо средно между евтина имитация на Лас Вегас и Капълъ чарши. И всичко това на цени, които са напълно съизмерими и дори по-високи от гръцките.
Един пример, ако у нас е пълно с разкази за това как хотели и заведения събират над 20 лв. за ползване на чадър и шезлонг, то в Пелион същата услуга беше достъпна срещу закупуването на кафе и минерална вода от близкото заведение срещу "величествената" сума от 3 евро. Ако сте особено спестовни, може да си поръчате само едното от двете. Изводите сами си ги правете.
На тръгване от Платания се спираме пак пред табелата, която разказва за историята на селото и района. В текста се съобщава, че в мрачните столетия на робството гръцкото население се е занимавало и с... пиратство. Корсарите, заедно с ограбеното от корабите, се криели в планината. Поемаме обратно нагоре по баира.

***
Гръцката криза ни застигна най-накрая в планинското село Милес, крайна гара на теснолинейката от Волос, пусната през 1895 г., а сега туристическа атракция. От гарата, която е в едно сенчесто дере, до площада води 800-метрова калдъръмена пътека, която се вие покрай бели дувари, чешми, а над портите на къщите се срещат години като 1775 например, в които продължават да живеят хора. Кой знае, може и да са наследници на онези пирати от Платания. Здраво препотени, стигаме до площада. Там, под два огромни чинара, покрили с дебела благодатна сянка двайсетина маси, беше седнало на обща трапеза комай половината село начело с попа. От едната страна площадът се затваря от кръчмата, от другата е църквата, в която през 1821 г. местните гърци обявяват, че се включват във въстанието срещу турците. Гледката беше все едно от филм. Менюто, написано на черна дъска, съдържаше следните близки нам названия - "мусака", "кюфтета с доматен сос", "риба на скара". Както всичко наоколо - семпло и някак си много уютно и домашно. Спираме да си поемем дъх и "питаме" глобалната мрежа какво се е случило по света и у нас. Мастит български политолог ни информира, че ако Гърция не приеме условията на Еврогрупата, щял такъв шок и ужас да настане из Елада, че дори българите щели да живият по-добре от наследниците на древните елини. Гледаме гърците под чинарите, които набиват мусака и кюфетата с доматен сос, пържена риба и посръбват нещо с дъх на анасон, гледаме пак в смартфона, гледаме се един друг и се питаме кой е луд от нас. Тия с мусаката със сигурност си бяха наред.

Селището Платания е малко, китно и предлагащо усамотение, тишина и спокойствие

Къща в село Кала Нера. Този спретнат вид е обичаен за целия район на Пелион. Картините по външните стени не са често срещани обаче. Според легендата кентаврите обитавали тези земи в митологичните времена
Снимки Авторът