Пенчо Чернаев - критик с панорамен поглед

Иван Вандов

През последните няколко години Пенчо Чернаев проявява завидна и впечатляваща активност в литературната критика. Той съвсем не е новак в тази област. Паралелно със журналистическата си изява, която е за него основна, той отдаваше сили и на литературна оценъчна дейност. Вече години наред посвещава времето и енергията си на критиката, методично, всеотдайно. Как да си обясним неговото респектиращо присъствие на това поприще? Чернаев ни помага да си отговорим на въпроса с мислите, които споделя във въвеждащата статия в сборника "Трапезник" (изд. "Рал Колобър"), озаглавена "Писателският труд". Авторът й е орисан с "магнетически привличащо любопитство" към труда на писателите-художници. Не мога да не цитирам неговото убедително, вдъхновено виждане: "Където и да се намира, каквото и да прави, когато се радва и когато скърби, когато се гневи и когато негодува, когато утвърждава и когато отрицава, писателят винаги възприема света именно като писател - с очи, сърце и разум улавя цялото и детайлите, общото и индивидуалното, характерното и второстепенното, явлението и процеса, за да видим след това въплътено в неговите произведения битието - пъстро, многообразно и противоречиво, заживяло по законите на художеството и красотата." Това виждане лежи в основата на изповядваното "верую": "Литературната критика играе позитивна роля не толкова с отрицанието, колкото с насърчението, с подкрепата, която дава на даровитото и талантливото, като му разчиства пътя да расте и да се развива, да ражда своите най-хубави плодове." Това верую и това виждане за ролята на критиката са в чудесен синхрон с идейно-естетическите социалистически позиции на критика Пенчо Чернаев.
Литературно-критическият "Трапезник" е удивително богат и пъстър. Върху него са разположени много творби и имена на автори от съвременната поезия и проза, от различни жанрове. Непосилно е, пък и едва ли е необходимо да се спирам конкретно на тях. Ще подчертая обаче сигурните внушения, които оставя критикът. Книгата му има белези на панорамна представа за творческите факти в онази наша съвременна литература, която не изневерява на принципите, бележито обогатили изящната ни словесност през десетилетията на низвергнатия нов обществен строй.
Първият от четирите раздела на книгата е озаглавен "Щрихи за портрети". Задържим ли вниманието си върху това заглавие, ще дойдем до извода, че не един и двама критици в подобни случаи биха казали направо "портрети". Чернаев обаче има пълното съзнание, че когато в текстовете има бели петна и петънца, е необходимо творчески аналитично и биографично уплътняване на "портретите". Всъщност неговите "щрихи" са достатъчни, за да се очертае образът на съответния творец - белетрист или поет. Бих посочил за пример очерците за Драгомир Шопов, Христо Черняев, Матей Шопкин, Евстати Бурнаски, Стоян Бойчев, Петър Динчев.
Уместно е, струва ми се, да се посочи обстоятелството, че критикът Чернаев, като включва в своето "избрано" очерци за широко известни, популярни имена като Иван Динков, споменатите Евтим Евтимов, Слав Хр. Караславов, Велин Георгиев, и за наложили се, но не толкова нашумели автори като Петър Василев, Борислав Владиков, Георги Ведроденски, Димитър Златев, Костадин Златков, Филип Марински, същевременно разполага на своя "трапезник" съвсем неизвестни, "регионални" белетристи и поети. Пенчо Чернаев проявява твърда последователност в очевидното си убеждение на критик, декларирана в неговото "верую": да открива и посочва дарования. Той не се бои от това, че в перспектива в някои случаи може да се окаже, че е утвърждавал в аванс или не е сполучил в очакванията си. Като критик обаче той е чужд на снизходителността, още повече - на компромиса, когато се докосва до въпроса за художествената форма. В никаква степен не игнорира значението в един или друг жанр на литературата, тъкмо оценката му за нея мотивира общата му оценка за отделното произведение или за цялото творчество. Това се извършва мимоходом и дискретно. Няма случай да се изказва положително за съчинение без художествена стойност или да разположи на своята критическа "трапеза" "писател"-графоман. На Чернаев не му изневеряват критическият усет и чувството за отговорност пред литературата и читателя. Той не се бои да сочи имена и книги, които сме свикнали да виждаме в обичайната категория "и други", като отбелязва недооценените или неоткритите още.
В раздела "Размисли над прочетеното" авторът предлага критични анализи на голям брой художествено-литературни произведения. Тук са застъпени много имена, много книги, известни и по-малко известни автори. Ще отбележа, че като всеки сериозен критик в рецензия за една книга той по един или друг начин се връща, разбира се, пестеливо, и към предишното творчество на автора. За критика е важно да се види мястото на книгата в развитието на нейния автор като творец.
Заслужава отделно внимание въпросът за качествата, които изявява Пенчо Чернаев в конкретните случаи. Ще отбележа само, че критикът не крие своята емоционалност, подходът му е обагрен от поетично чувство, но това никак не му пречи да бъде обективен ценител.
По-горе стана дума за критическата му смелост. Отново ще я подчертая. Щом е убеден в усета си и прозрението си, Пенчо Чернаев не се смущава да каже например, че редица разкази на Николай Тодоров са "самородни кристали", "златни зърна в съвременната ни проза"; че Карол-Николовите поетически творби "са рожба на едно високоталантливо перо, на един просветлен дух, в последна сметка на един голям съвременен български писател, който достойно осъществява мисията си".
В раздела "Други светове" Пенчо Чернаев споделя свои съждения за книги на Велко Вълканов, Петър Добрев, Петрана Колева, Константин Мечев и Боян Саръев.