Пенка Калинкова изследва изчезващия Тютюнев град, документиран в изложба и филм

Стефка Цанева

Пловдив е град с безброй истории, много от които започват да избледняват под напора на съвременността. Един от тези изчезващи спомени е Тютюневият град - тютюн се е складирал на много места в града, включително и на твърде необичайни от съвременна гледна точка, но има едно място, което от началото на ХХ век е средоточие на тютюневата промишленост, ареал, в който са били разположени десетки складове, които и до днес носят аромата на тютюн. Тези сгради, днес останали най-вече в близост до улица "Иван Вазов", се отличават със своята типична за първите десетилетия на ХХ век архитектура, която носи едновременно мащаб, красота и усет към детайла, за които модернизмът си спомня с носталгия. Някои от тютюневите складове днес са паметници на културата от местно значение. И докато подобен статут предполага грижа и уважение към тях, реалността е съвсем различна. Множество от складовете са в окаяно състояние, с лющещи се мазилки, бледи следи от някогашните орнаменти, срутени покриви, като изтърбушени и тъжни мастодонти, чакащи само да освободят място за някоя стъклено-огледална офис сграда.
За място на тази изложба е избран бивш тютюнев склад - Мебелен салон "Галеро", защото той е един от добрите примери за реставриране и опазване на тези сгради, доказателство, че културното наследство и нуждите на съвремието не си противоречат, напротив, те могат да съжителстват заедно... Изложбата "Изчезващият Тютюнев град" е първият етап от мащабния проект "Тютюневият град"...
Отправна точка на целия проект "Тютюневият град" е дългогодишната работа на Пенка Калинкова. Тя изследва историята на сградите и тяхната архитектура, проследява пътя на тютюнотърговците и техните родословни линии. Работата й е интердисциплинарен проект на границата между документалистика и изкуство. Проучването й, чийто израз е и тази изложба, включва десетки фотографии и архивни материали. Подредени в пространството, те разказват историите на Тютюневия град, на бележити личности - собственици, тютюнотърговци, архитекти, общественици. В серията фотографии успешно се съпоставя историята с настоящето, за да се зададат важни въпроси за бъдещето на тези сгради. Успешните примери за реставрация противостоят на разрухата. Тютюневият град е възможен и за да не изчезне е нужна воля и гражданско съзнание, онази нова сетивност, която събитието се опитва да провокира.
Изследването на Пенка Калинкова е документирано във филма й "Истории от Тютюневия град" (продукция БНТ-Пловдив), който бе прожектиран в контекста на изложбата. Тя включва още творби на ученици от Националната художествена гимназия "Цанко Лавренов" и Националната гимназия за екранни и сценични изкуства, както и на студенти от АМТИИ. Работите на младите автори представят съвременен и много искрен поглед върху Тютюневия град - погледът на едно поколение, което не е виждало блясък на местността, но чрез средствата на фотографията, живописта, сценографията, те напипват, усещат, опознават и припознават историите като свои. В този смисъл противопоставянето на документално-архивната работа на Пенка Калинкова с искрените и неподправени творби на младите автори допринася за създаването на напрежение между минало и настояще, контраст, който трябва да провокира именно към нова сетивност и преоткриване на забравените истории на града.

*Авторката е експерт "Програми и проекти" във фондация "Пловдив 2019"