Пенсии и пенсиониране

                             
Синдикатите, работодателите и правителството подписаха национално споразумение за нова стратегия за финансова стабилизация на общественото осигуряване и усъвършенстване на пенсионното законодателство. След два месеца преговори синдикатите пак капитулираха, както винаги преди. Ошашавеният народ пък го лъжат с "технологични проблеми": повишаване на стажа за пенсиониране, увеличаване на осигурителните вноски, липса на пари за пенсиите, "наплодилите се като мишки пенсионeри", които висят върху "онемощелите плещи" на работещите.
Човек не трябва да бъде беден само защото е стар, инвалид или по някаква причина не може да работи. Богатите собственици, след като се пенсионират, живеят в охолство. Само тези, които нямат собственост и които зависят от продажбата на своята работна сила, изпадат в нужда при болест и/или старост.   
Ниското равнище на пенсиите е резултат от политическо решение. Това е официална политика, с цел хората да се обръщат към частните пенсионни фондове и към застрахователите. Точно това създава условия за задържането на пенсиите на ниско равнище. Когато подтикват хората към натрупване на частни пенсии, те действат в съответствие с капиталистическата логика на частната собственост. Частното пенсионно осигуряване продължава неравенството в доходите, и по такъв начин се укрепва и осигурява безопасността на класовата система. Освен това средната класа придобива стимул към спестяване, като включва спестяванията си към функционирането на капиталистическата финансова система и я укрепва.
Пенсионният въпрос е болезнен за всяка обществено-политическа и икономическа система. В различните времена той се е решавал различно и е зависел не само от богатството на обществото.
В ранните години на човешката история, когато човек от раждането до смъртта е живял в рода и племето, изобщо не е било актуално какво да се прави със старците и с инвалидите. В някои случаи просто са ги убивали, в други са ги оставяли на близките, а в повечето случаи не е имало старци. Какви старци, когато средната продължителност на живота във варварските времена е била около 30 години?!
До края на ХIХ век проблемът за пенсионирането не е стоял на дневен ред пред държавата. Социалното осигуряване като форма за издръжка на нетрудоспособните лица води началото си като клон на личното застраховане.
 Канцлерът Ото фон Бисмарк е пионер в областта на държавното обществено осигуряване, като въвежда за първи път държавна социалноосигурителна система в Германската империя през 1889 г. Добрият пример е последван от много европейски страни до края на ХIХ век.
 Теоретична основа на държавния модел за обществено осигуряване е концепцията за държава на благоденствието, а правна - социалната държава.
 Трудността на пенсионния въпрос не е толкова в политиката, икономиката, в демографията или в биологията, както днес се мъчат да ни убедят управляващите. Пенсионният въпрос съдържа твърде съществена духовна, нравствена компонента. Всъщност философската идея на пенсионирането и на равнището на пенсиите е: трябва ли да се грижим за живота на старите, болните и инвалидите? Очевидно отговорът трябва да се търси преди всичко в цивилизационното равнище на обществото. От отговора произтичат и много други изключително важни последици.
"Днес хората живеят повече и боледуват по-малко, отколкото когато и да било в историята. Само през ХХ век средната продължителност на живота в Испания, Гърция и Австрия се е увеличила два пъти. Оказва се обаче, че дългият живот не ни е по джоба (Наташа Сингер във в. "Новая газета" от 22.10.2010 г.).
Първото "лекарство", което идва наум, е увеличаване на възрастта за пенсиониране. Това не е съвсем прецизно поставяне на въпроса. То може да има смисъл само ако увеличаващата се средна продължителност на живота е съпроводена с увеличаващо се средно запазване на физическите и интелектуалните възможности на индивида, т.е. средната продължителност на запазване на трудоспособността на индивида. Засега няма научно и практическо потвърждение, че с увеличаването на средната продължителност на живота се увеличава и средната продължителност на запазване на трудоспособността. Как ще се чувства пътникът на самолет или на автобус, ако знае, че пилотът или шофьорът са на по 80 години?!          
Има и много бързи и ефикасни начини за решаване на пенсионния проблем: скрит геноцид, принудителна евтаназия на лицата, достигнали 70-годишна възраст, на непълноценните новородени и на хората в неравностойно положение, изтребване на осъдените престъпници (нещо подобно предлага Борислав Зюмбюлев във в. "24 часа" от 31.10.2010 г.). Подобни предложения ще възмутят добродетелните граждани, "демократите" и либералите. Но ако по-внимателно вникнем в същността на предлаганите ни "политически" решения по пенсионния въпрос, ще установим, че тяхното добросъвестно, целенасочено и професионално изпълнение неизбежно води точно до такива изводи.