Перперикон - "възкръснало" селище в скалите

Още с първите стъпки към върха на Перперикон се усеща някаква магия, странна енергийна сила, която обзема всеки посетител на скалния град. Той е част от 100-те Национални туристически обекта, забележителен в археологически, исторически, природен и мултирелигиозен аспект. Предпочитано място за посещение от стотици български и чуждестранни туристи. Перперикон беше и тазгодишната специална екскурзия на Славянското дружество в България, което традиционно обхожда интересни културно-исторически забележителности, свързани с историята ни. 
Извисява се на скален връх с надморска височина 470 м, разположен в Източните Родопи, на 15 км североизточно от Кърджали. Праисторическият комплекс е един от най-древните монументални мегалитни паметници, изсечени в скалите. Още старогръцкият историк Херодот споменава за прочуто светилище - прорицалище на древния тракийски бог Дионис - Загрей. Римският автор Светоний добавя, че тук е идвал и самият Александър Велики. Археологът, който днес проучва светилището - Николай Овчаров, предполага, че това дълго търсено светилище е именно Перперикон. Според мнозинството учени обаче то е в Западните Родопи.
Светилището тук се появява още в дълбока древност и функционира чак до приемането на християнството в Родопите - началото на V в. В подножието му се намира с. Горна крепост, край което тече Перперишката река. Наричано е от местното население "джин тепеси" - в превод от турски означава "Върхът на боговете".
Перперикон се състои от 4 части, представляващи съвършена композиция от мощна крепостна стена; акропол - изграден от огромни каменни блокове, разположен в най-високата част на хълма; дворец - изсечен в скалите и заемащ площ от 10 000 кв.м; северно и южно предградия - представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове. Хилядолетия назад Перперикон е приютявал различни обитатели, оставили следи от живота си върху скалите. В края на VI - нач. на V хил. пр. Хр. Перперикон е представлявал оголен скален масив. Хората не познавали сечивата, затова скалната "обработка" са правели природните стихии - вода, вятър, дъжд, сняг. Постепенно вярванията на траките го превръщат в  обожествена скала. Култовата дейност на скалния връх започва още през V хил. пр. Хр. и е свързана с култа към Великата богиня майка и бога - нейния син. Хората по тези земи създават първото светилище и полагат съдове с храна за боговете.
Разкритата овална зала с огромния кръгъл олтар в центъра вероятно е храмът, където жреци са извършвали ритуали с вино и огън. Според легендите в светилището, описано от Хиродот, са направени две съдбоносни пророчества за славата и великите завоевания на Александър Македонски и за властта и силата на римския император Октавиан Август.
Перперикон преживява своя първи разцвет по времето на Троя и Микена. От този период са и хилядите скално изсечени паметници, представляващи олтарни ниши, канализационна система, гробници. Някои от каменните олтари са се използвали за жертвоприношения както на животни, така и на хора. Археологическите разкрития крият мистика от античността, която хилядите туристи откриват за себе си в Родопите.
Българските траколози отказват да наричат обекта "Перперикон", това е наименование, дадено на мястото от самия Николай Овчаров. Перперек е древнотракийското название на обекта и според проф. Александър Фол това е единственото му възможно име. Според него удвоеното "пер" (камък) в названието Перперек е "с много мощно значение на един скален връх и светилище".
Перперек е известен на българската археологическа наука още от 1930 г., когато проф. Иван Велков го описва и обектът влиза в научно обращение. Първото археологическо проучване на Перперек е проведено в края на 1960 г. и началото на 1970 г. от екип с научен ръководител Ст. Михайлов. Според него това е огромен планински масив, в който всяка педя от скалната повърхност е обработена от човешка ръка.
На самия връх е разположен огромен резервоар за вино и вода с размери 12 м x 8 м x 6 м, скален трон, просторно изсечени в скалата помещения и пейки. Откроява се т.нар. "свещен път", който води към големия храм. Вътрешното му пространство е проектирано на три нива. В най-източната част е издялана фигура на лъв, изправен на четирите си крака. Значително количество керамика от късната енеолитна епоха е намерено в района на старите рампи за пръст - факт, показващ, че светилището наистина има сходство с Троя и Микена.
Според проф. Валерия Фол Дионисиевото светилище не е на Перперек, въпреки че обектът има дълъг живот именно като градски и църковен център. Тя смята, че при връх Персенк се намират руините на друго мащабно светилище, покрай което минава древният свещен път. Този маршрут според Фол е един от най-ползваните и по протежението му трябва да се търси голямото светилище на Дионис.
Свещеният град Перперек е унищожен от османските турци през 1362 г. и жителите му попаднали в робство. След няколко десетилетия мястото напълно запустява. В края на XIX в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион, макар лично да не е посещавал местността. Интересно е, че сред преобладаващите турски топоними единственият оцелял на турски е хидронимът Перперек-дере, по името на реката, оформила красивата долина, над която се издига твърдината, изсечена в скалите.
Разкопките на обекта в ново време започват през 2000 г. и се съпровождат от много деликатни моменти, засягащи археологическото проучване, консервацията, опазването и експонирането на скалния град. Работите през този сезон предвиждат окончателното разчистване на северната стена на  светилището, както и работа по южната стена на крепостта, където се очаква да бъде открита и входната врата към цитаделата. До края на годината се планира да бъдат завършени и строителните дейности на Акропола.