Персоналният президент

В началото на прехода Ж. Желев бе избран под мотото "демократичния" президент. В средата на прехода Г.Първанов бе избран под мотото "социалния" президент. И ето, че след като родната демокрация достигна своята най-връхна точка, онзи ден Росен Плевнелиев бе избран от около 1,5-1,6 млн. гласоподаватели за "персоналния" президент. Персоналният на Негово величество Б.Б. президент, между другото, и на Република България. Звучи направо величествено.
На този човек се падна изключителната историческа роля, съдба или орис (това ще видим по-късно) да бъде държавен глава не на всички българи, които са около 7,5 млн., не дори и на тези 1,5-1,6 млн., а само на един човек. Човекът, посочил го еднолично като кандидат на ГЕРБ. И избран само и единствено заради този жест.
Какво ще прави Р.Пл. оттук нататък в президентството е една голяма загадка. За да си върши работата като президент, трябва да е политик, все пак, какъвто той не е. Като строителен предприемач може да ремонтира, например, сградата на "Дондуков" 2. Или да я събори и да построи нова. Обаче струваше ли си за това да се правят прескъпи президентски избори, да се правят всякакви маймунжулъци, манипулации и фалшификации, като всичко можеше да приключи с една обществена поръчка?
Това, че на човека не му е ясно какво ще работи на новия си пост, стана ясно на победната пресконференция в изборната нощ. На журналистически въпрос за бъдещето му на държавен глава той даде конгениалния отговор: "Нашата кауза е да работим денонощно..." Уважаеми, г-н Р.Пл., тоталното безсъние не може да бъде кауза, още по-малко на един президент. Това в най-добрия случай може да е диагноза. Нормално е един президент, все пак, и да спи по 6-7-8 часа на денонощие в зависимост от спецификата на организма му. Важното е, когато е буден, да не говори глупости. А ако може, и да прави политика, да осигурява национално съгласие, да бъде морален стожер и да ни представя авторитетно в чужбина, направо с мед да го намажеш. Липсата на каквато и да е политическа подплата, обаче, паническото бягство от дебати с опонентите му в предизборната битка, семплото и стреснато държане в неделната вечер в сянката на патрона му, не дават особени надежди, че подобни опции са възможни. Единствената реална опция е да бъде персоналният на Б.Б. президент.
Разбира се, Б.Б. има богат обслужващ персонал.
Има си, например, персонален софийски кмет. По-точно кметица, чиято задача е да разнася благата си усмивка из столична малка и голяма община. Но само дотам. И софийските кучета знаят, че който иска да му се свърши някаква сериозна работа в София, трябва да се обърне директно или към Б.Б., или към А.Иванов. Последният може да бъде видян в премиерския кабинет, вероятно повече от който и да е министър.
Има си персонален шеф на митниците. Който в "ония записи" от "оная митническа проверка" докладваше на своя бос: "Както кажете!", а не "Както казва законът".
Има си персонален Висш съдебен съвет. Който поради липса на съвест, гласува по заповед.
Има си персонален шеф на Софийски градски съд, готов да изпълни всякаква поръчка.
Има си персонални водещи, персонални собственици на всевъзможни медии, готови да извършат всякаква услуга.
Скоро ще си има и персонален Главен прокурор, когато вицето Попова бъде избрана на мястото на сегашния.
При това положение да се чуди човек защо плащаме всяка година стотици милиони евро да членуваме в Европейския съюз!? По-добре да влезем в асоциацията на арабските монархии. Хем по-евтино, хем по-честно.