Перспективни партньори и инвеститори

Ангел Вълков, политолог

През 2001 г. по покана на президента на Руската федерация Владимир Путин председателят на Китайската народна република Цзян Цзъмин посещава Русия. Двамата подписват Договор за добросъседство, дружба и сътрудничество между КНР и РФ.
В краткия преамбюл двете страни декларират добрите исторически традиции на добросъседство и дружба между двата народа и потвърждават силата на всички декларации и заявления, приети и подписани в периода от 1992 до 2000 година. Желанието на двете държави е да способстват за запазването на мира, безопасността и стабилността в Азия и света, както и да спазват своите задължения по Устава на Организацията на обединените нации и другите международни договори.
Договорът е подписан за срок от двадесет години, като действието му автоматично се продължава на всеки пет години.
    Документът предизвиква голям интерес и много противоречиви коментари. Едни от политическите наблюдатели отбелязват, че двете страни сформират съюз против САЩ и Запада, а други смятат, че документът е чисто декларативен и няма практическо значение.
    И двете мнения са, меко казано, повърхностни или тенденциозни, защото руско-китайското споразумение не е договор за съюз. В него не е заложена съвместна отбрана при агресия към една от страните, както при Договора за дружба, съюз и взаимопомощ, подписан през 1950 г. от СССР и КНР, който полага началото на знаменитото "братство завинаги". В договора старателно се избягват каквито и да е идеологически декларации или неизпълними обещания, което показва, че лидерите на двете страни съзнателно работят в перспектива и се стремят да избягват грешките на миналото. С него се закрепва важна тенденция в съвременните международни отношения - стремежът на двете големи държави членки на Ядрения клуб и на Съвета за сигурност на ООН към по-голямо сътрудничество.
Руско-китайското сътрудничество като цяло има два аспекта - международен и двустранен.
В международен аспект се установява практически пълното съвпадение на възгледите на двете страни по международните проблеми, което е двигател в процеса към подобряване на двустранните отношения. Лидерите в Пекин и Москва нееднократно заявяват, че руско-китайското сближаване не е насочено срещу трета страна. Напротив - двете страни са крайно заинтересовани да си сътрудничат с Европейския съюз и САЩ както икономически, така и политически. Сътрудничеството е важен фактор за развитието им и напълно съответства на стратегическите им цели. Руско-китайското сближаване в определена степен се стимулира от негативната (от гледна точка на Москва и Пекин) тенденция на международното развитие и стремежа на Вашингтон да принизи ролята на ООН и нейните органи; да се намесва във вътрешните работи на суверени държави под предлог за хуманитарни операции; да поддържа сепаратистки движения, както и опитите да изгради програма за Противоракетна отбрана в Европа.
За изминалите десет години договорът осигури спокойна, стабилна обстановка на границата между двете държави, която е повече от 4200 км. Сътрудничеството в икономиката, военната сфера, енергетиката, образованието, културата, здравеопазването, спорта, космонавтиката, комуникационните и информационните технологии, финансовите и банковите кредитни области, туризма, както и в международните организации е видимо, като в тези сфери са подписани множество договори и се изпълняват много проекти.
За 2010 година стокооборотът между двете държави е нараснал до 55,45 млрд. долара. За сравнение през 2002-а китайско-руският стокооборот е едва 11,93 млрд. щатски долара, а това означава, че оттогава досега той е нараснал 5 пъти. През юни тази година при посещението в Москва президентът на Китай Ху Цзинтао и Димитрий Медведев се договарят през 2015 г. стокообменът между двете държави да се увеличи до 100 млрд. долара, а до 2020-а той да достигне 200 млрд. долара.
Разбира се, трябва да се спомене и появилият се скептицизъм към отношенията между двете държави. Анализатори визират войната в Южна Осетия през 2008 г. В чл.9 от договора е записано, че при възникване на опасност за една от двете страни те веднага встъпват в контакт една с друга и провеждат консултации с цел отстраняване на опасността. По време на военните действия, при навлизането на руските войски, американците изпращат свои военни кораби в Черно море, Пекин обаче запазва пълно мълчание, което говори много! Още в началото на ХХI век руският геополитически анализатор Александър Дугин нееднократно в свои публикации говори за "голямата илюзия", визирайки всички стъпки към сътрудничество между двете големи държави Китай и Русия. Според него "Стратегическият съюз с Китай ще бъде пагубен за Русия и едва ли ще застраши днешната американска хегемония".
    Слабото място в партньорството между двете държави е едностранната икономическа насоченост на Русия и фактът, че нейната структура основно е военнотехническа и суровинна. Докато машинно-техническият износ от Китай за Русия нараства, руският напротив - намалява. Ето защо на срещата между премиерите на двете държави Владимир Путин и Вън Дзябао в Пекин на 11 октомври тази година се подписва меморандум за сътрудничество, като в него се набляга на модернизацията в икономиката, която да промени суровинния характер на търговията между двете страни, който е повече от 70% от общия стокооборот. На срещата са подписани 14 междуправителствени и търговски споразумения в областта на инвестициите, селското стопанство, туризма и създаването на съвместни предприятия.
    Икономическото взаимодействие наистина се подобрява, увеличени са газовите доставки за Китай, които следва да достигнат нивото на тези за Европа. Продължава и строителството от руската фирма "Атомстройекспорт" на още два блока от Тянванската АЕЦ.
Китай и Русия продължават да инициират нови проекти и тази мощна инвестиционна политика ги утвърди като перспективни партньори и инвеститори. Двете държави се стремят към многополюсен модел за развитието на света, като Русия ще продължава да подкрепя Китай за единството й с Тайван, а Китай най-вероятно няма да се противопоставя на подготвяния от Владимир Путин Евразийски съюз.
За пореден път съвместните инициативи между Китай и Русия се възприемат като противопоставяне на влиянието на САЩ и Европейския съюз, като западни анализатори имат предвид и единните им гласувания в Съвета за сигурност на ООН. С цялостната си политика Русия подчертава, че Китай продължава и ще продължава да бъде важен геополитически партньор и най-голям потребител на енергийните й ресурси.