Пешеходци срещу автомобили

Европа и светът отдавна знаят що е то алтернатива на автомобилния транспорт. Велоалеите опасват малки и големи градове, центровете им са разсечени от свободни пешеходни зони, колите  имат подходящи места за паркиране. София все още търси как да се пребори със засиления автомобилен трафик, със задръстванията и с последците от тях - увеличаване на невротизма на шофьорите и на риска за здравето заради замърсения въздух.  

Засега опитите на кметството да се справи в неравната борба остават половинчати. Общината често поглежда към чуждия опит, но не винаги има воля да го приложи. В света битката за по-чисти и свободни улици започва преди повече от 50 години, а при нас приблизително от пет пъти по-кратко време. Изцяло пешеходните зони по правило са застъпени в историческите центрове на градовете. В някои се обособяват закрити пространства за пешеходци - така наречените пасажи.  

В Европа често се дава за пример град Ковънтри във Великобритария, който се смята за пионер в инициативата по обособяване на централната градска част като пешеходна. Градът е опустошен през Втората световна война, но възстановяването му започва незабавно, като още тогава кметът Доналд Гибсън въвежда първата пешеходна търговска зона на Великобритания.  

Вероятно най-популярната зона, свободна от автомобили, е копенхагенската улица "Стрьогет". Тя е разположена между централния кметски площад на запад и новия кралски площад на изток и е съвкупност от по-малки улици. Така "Стрьогет" става известна като най-дългата пешеходна улица в Европа - 1,1 км, и в повечето класации пази първото си място. Формално тя го губи още през 70-те години на миналия век, когато е изпреварена от ул. "Сен Катрин" във френския град Бордо. Преди около 5-6 години друг европейски град оспори водачеството на копенхагенската улица и за изненада новата дълга пешеходна зона е българска. Пловдив настоява да се кичи с титлата най-дълга улица за пешеходци със своите над 1,7 километра - от бившия партиен дом на площад "Централен" до Новотел "Пловдив".  

Развитието на подобни зони е плод на  дългогодишни и последователни усилия от страна на общинските ръководства, водени от няколко цели - да се осигури свобода на движение и по-чист въздух, да се създадат условия за обществен живот и да се запазят старите центрове. Може да се каже, че подобни опити се правят и в София, но засега единствените напълно пешеходни централни улици са само две - емблематичната "Витоша" и "Пиротска". Ул. "Граф Игнатиев" е насечена от преки улици, по които има активно автомобилно движение. По самата нея вървят трамваи и трудно може да се определи като спокойна за пешеходци.  

В последните няколко седмици общината се задейства, като предложи и други възможности за зони, свободни от автомобили. От броени дни в такава е превърна ул. "Съборна" - от пл. "Света Неделя" до Градската градина пред Народния театър. Запазено е движението на автомобили само между улиците "Леге" и "Цар Калоян". Проектът бе  разработен от неправителствената организация "Спаси София" и подкрепен от главния архитект на столицата Здравко Здравков и зам.-кмета по транспорта Кристиян Кръстев, които бяха съвносители. Според проекта предстои стълбовете за уличното осветление да бъдат боядисани, а осветлението - подменено. Асфалтът също ще смени цвета си, за да е близък до този на плочките по тротоара.  

Новото обаче не бе посрещнато с отворени обятия от всички. Въпреки вече утвърдения си статут на зона без коли, те все още са там. Поставени са няколко кашпи, които единствени ограничават движението, но недоволни шофьори ги заобикалят и подместват. Очевидно ще трябва да има намеса с по-сериозни мерки, за да се научат и столичани да спазват наложените правила.  

Със смесени чувства засега се посреща и друга "зелена" идея на Столичната община - проектът "Зелени улици". Той предвижда през следващите няколко уикенда централни софийски улици да станат пешеходни. Пилотната част на плана затваря за автомобили първо ул. "Шишман" - от ул. "Граф Игнатиев" до ул. "Юрий Венелин", също така ул. "Сан Стефано" - от "Цариградско шосе" до бул. "Янко Сакъзов", както и ул. "Ангел Кънчев" - от ул. "Уилям Гладстон" до пл. "Гарибалди". Обособяването на пешеходни зони ще започва всеки петък от 19,30 ч. и ще спира в 18 ч. в неделя в периода от 17 юли до 22 септември. Също така се предвижда улиците да се почистват допълнително и да се мият всяка събота вечер.  

Идеята е избраните участъци да правят връзка между паркове, пешеходни зони и градски градини и да са свързани със спирки на градския транспорт. По тях освен това има кафенета и ресторанти, а собствениците им ще могат да разположат повече места за сядане на открито. В проекта е включен и участък от бул. "Цар Освободител" - между "Георги Раковски" до "Княз Ал. Дондуков". Той ще е свободна пешеходна зона през уикендите само на август.  

Още при обявяването на намерението на общината хората, живеещи в близост, скочиха срещу отнемането на правото им да паркират пред и около домовете си. Те поискаха да могат да ползват гаражите си, а също така изразиха притеснения за шума в късните часове на деня. Това наложи общинските съветници спешно да променят доклада си, като удовлетворят някои искания на столичани и гарантират спокойствието им. Вносителите решиха също така след първите два уикенда да направят анализ на проекта и тогава да се реши дали той да бъде продължен.  

Третата скорошна инициатива на Столичната община, свързана с пешеходците, бе обявяването, че ще се създаде дългоочакваният Зелен ринг на града. Този почти прав участък ще свързва районите "Слатина" и "Изгрев". Трикилометровата отсечка между тях ще върви по бивше железопътно трасе, което достига до гара "Пионер". Намерението е новият път да е достатъчно широк, за да дава възможности за свободно движение и на велосипедисти, и на пешеходци. За първите пътеката ще е с широчина 3 метра, а за вторите - между 2 и 2,5 метра, като двете трасета ще са разделени със зелена ивица. По протежението им се планира линеен парк върху 30 000 кв. км площ. Всъщност, цялото пространство все още не е общинско. Едва след като проектът за Подробен устройствен план на територията бъде приет от общинския съвет, собственикът - НКЖИ и по-конкретно Министерството на транспорта, ще й прехвърли безвъзмездно терена си от 60 000 кв. м за новото начинание. В най-добрия случай, при спазването на всички срокове, строителството ще може да започне в началото на следващата година.  

Въпреки малките крачки в полза на пешеходното движение, столичанинът като цяло остава любител на автомобилите и за него е далеч по-приоритетно да има паркинги, отколкото свободни за придвижване пешком зони. А префасонирането на улици и зони, строени някога за далеч по-малък автомобилен трафик, изисква много познания, усилия и последователност, които още не са присъщи за управляващите.