08 Август 2020събота06:03 ч.

Някои гледки просто спират дъха

Пътешествия

Петра - приказен град, издълбан в скалите

В него са живеели до 30 000 набатейци, чийто възход от библейските времена е свързан с Пътя на коприната

/ брой: 225

автор:Елиана Иванова

visibility 1381

Моята арабска приказка бе написана през ноември 2018 г., когато за първи път посетих Близкия изток. Авиокомпания "Райън еър" обяви директни полети от София до Акаба и получих най-невероятния подарък за рожден ден - самолетен билет до Йордания. От една страна, бях безкрайно развълнувана - античната история, археологията и източната митология са моя страст още от детството и мисълта да попадна в сюжета на "Приказки от 1001 нощ" предизвика приключенския ми дух. От друга страна, обаче, събитията в съседна Сирия и силното все още присъствие на "Ислямска държава" за момент ме накараха да се замисля дали е добра идея да пътуваме в този район. Авантюристичното в мен впоследствие надделя. Дългоочакваният момент най-накрая настъпи. Още няколко мига и самолетът ще кацне.

"Добре дошли в Акаба" - приветстват надписите на летището. Когато с половинката ми пристигнахме, вече бе тъмно навън. Времето е топло, а въздухът е изпълнен с лека влажност и мирис на море. В мрака на вечерта блестят множество светлинки в далечината - свидетелство за кипящ живот. Веднага, щом ни съзерцава, леко пълничък и дружелюбен арабин се приближава към нас и ни пита дали искаме такси. Единственият транспорт от летище Акаба до град Акаба е такси. Качихме се в колата и показахме на шофьора снимка на хотела, до който трябваше да стигнем. Той потвърди, че знае къде се намира. Още щом се качихме в автомобила, таксиджията ни попита: "Откъде сте?" и след като получи отговора си, каза с усмивка: "Добре дошли!" 

Този сценарий се повтори навсякъде, където отидехме. След около 20 минути пристигнахме в хотела и шофьорът пренесе багажа ни вътре. Никъде отвън не пишеше името на хотела и ние бяхме малко озадачени дали това е същият хотел, който бяхме резервирали онлайн. След като се настанихме, съмнението се поразсея и излязохме на разходка. 500 метра по-надолу случайно забелязах от лявата страна на улицата хотел с интересна фасада и се загледах в името. Небрежно отбелязах: "Я, виж, този хотел има същото име като онзи, който резервирахме онлайн. Много странно." При което установихме, че таксито ни е закарало в друг хотел. Спогледахме се с приятеля ми и се разсмяхме. 

На следващия ден станахме рано, защото трябваше да стигнем до Петра. Събудихме се от призива на имама за сутрешната молитва. Излязохме на балкона, за да се насладим на гледката, която ни остави без дъх. Слънцето обливаше пробуждащия се град, наоколо се очертаваха контурите на златисто-кафеникавите планини, водите на Червено море хвърляха своя заслепителен блясък, а израелският бряг срамежливо се подаваше в далечината. По пътя ни към автогарата бяхме съпроводени от клаксони на таксита. В арабските държави това е подканващ сигнал, че таксито е свободно и шофьорът с удоволствие ще те откара до желаната дестинация. Предварително се бяхме подготвили, че тук няма график и автобусът потегля, когато реши, най-често щом се е напълнил. Не след дълго потеглихме и докато пътуваме, се любувахме на гледката отвън. Гладките голи склонове на планините и хълмовете се извисяват от двете страни на пътя като изсъхнали заспали гиганти, потънали в забрава в пясъците на времето. Растителност почти не се вижда, тук-там притичва някоя камила. Наблюдавайки пейзажа отвън, преливащите се нюанси на жълто, червено и кафяво, илюзията за безкрайност, която внушава цялата композиция, разбирам защо древните хора са считали земята за богоизбрана и свещена. 

Най-после сме в Петра. Пред входа на комплекса се тълпят стотици посетители, очаквайки да съзрат каменното чудо на човешкото въображение и мишци. Точно кога е бил построен градът не може да се каже с точност, но със сигурност подемът на Петра се свързва с обявяването й за столица на Империята на набатеите през I век пр. Хр. Просперитетът на града се дължи на стратегическото му местоположение на Пътя на коприната. Набатейските търговци изградили град в скалите, чиито жители наброявали 20-30 хиляди. Арабското племе набатеи съществува през предислямския период, а много от запазените до днес статуи и скулптури изобразяват техните богове и богини. Набатеите били майстори на камъка, те изсичали в скалите своите сгради и гробници, както и цяла водоснабдителна система, осигуряваща запаси от вода през цялата година.   

Петра се намира в областта Уади Муса, което в превод от арабски означава "Долината на Мойсей". Още с прекрачването на прага на древното поселище към нас се приближават местни бедуини и предлагат да ни качат на магаре, кон и двуколка, за да се понесем стремглаво към прохода Ел Сик. Питат ни: "Приятели, знаете ли кой е Индиана Джоунс? Искате ли да преминете по пътя на Индиана Джоунс?" Вървим по прашния път, заобиколени от шума на потропващите копита на коне и магарета и от веселата глъчка на потока от хора - пъстро разнообразие от езици, облекло, раси и религии. Те са там, събрани заедно, за да се удивляват от човешкия гений и природната сила.

Намираме се в началото на прохода Сик. Той води до вътрешността на града, дълъг е 1,2 километра, на широчина варира между 3 и 12 метра, а височината на скалите от двете му страни достига на места до 80 метра. Скалите са в забележителни розово-пурпурни-кафеникави нюанси. В съчетание със слънчевата светлина и играта на светлосенки се създава илюзията за фантастичност на мястото. По скалите се вижда откъде са минавали напоителните канали и резервоари. По стените се забелязват изображения на древни божества, ловни сцени и картини от всекидневието на набатеите.

Никога няма да забравя момента, когато наближавахме края на прохода и пред нас започна бавно да се разкрива най-забележителният архитектурен шедьовър в Петра - Ал-Казнех, по-известен като "Хазната на фараона". Сърцето ми спря, щом съзрях този продукт на човешкото творчество. Ал-Казнех е висока почти 40 метра и е декорирана с коринтски капители, фризове и фигури. Легендата твърди, че емблематичната постройка най-вероятно е била трезор на съкровището на фараона Рамзес III, скрито в урна на върха на фасадата. Още по-удивителен факт за Ал-Казнех е, че той не е строен, а е дълбан в скалите. Установено е, че композицията е сечена отгоре надолу. Археологически разкрития през 2003 г. установяват, че дворецът всъщност е мавзолей. 

На тръгване от комплекса решихме да си купим традиционната кефия - бяла кърпа, която се среща в две разновидности - с червено каре за йорданските араби и с черно - за палестинците. Търговецът в малкото магазинче знаеше няколко думи на португалски, които размени с моя приятел. Две от тях бяха Кристиано Роналдо. Очарователен народ!

На следващия ден пристигнахме в Петра рано сутринта, когато пълчищата туристи все още не бяха атакували древните скали. Бяхме решили, че ще обходим целия комплекс, за което начинание е необходима и добра физическа подготовка. Докато изкачвахме скалите и влачехме нозе в пустинния пясък, забелязвахме малки каменни обелиски на места. В пустинята това са важни пътеводни знаци, които, освен посока, могат да обозначават къде има вода, животни, опасност. По пътя срещахме бедуини, които мързеливо се излежаваха в своите палатки и предлагаха чай на минувачите. На връщане вече бяхме щастливи, че успяхме да покорим всички важни и по-маловажни сгради в Петра. 

Днес каменните жилища на Петра са дом на бедуините. Те са приготвили своите сергии между скалите и предлагат на посетителите разнообразни стоки. Решихме да се спрем пред една и да разгледаме. Продаваше малко момиченце, което говореше добър английски. Докато ние разглеждахме изложеното, то разглеждаше нас. Накрая ме погледна и каза: "Много ми харесва часовникът ти. Искам го. Трябва ми за училище, да не закъснявам." Засмях се и обясних, че ми е подарък от моя любим и няма как да й го дам. Тя погледна с усмивка, въпреки че разочарованието остана в погледа й. 

Вече беше започнало да се свечерява. Уморени, прашни и мръсни от пълноценния ден бавно се отправихме към хотела. Така приключи глава първа от нашата приказка.

60% спад на чуждите туристи у нас

автор:Дума

visibility 264

/ брой: 150

Искат сервитьорите да са без маски на открито

автор:Дума

visibility 188

/ брой: 150

Банките очакват забавяне на кредитната активност

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 150

Самолет сe разцепи на две при кацане в Индия

автор:Дума

visibility 41

В Русия патентоваха препарат срещу COVID-19

автор:Дума

visibility 225

В САЩ критикуват Белия дом заради Китай

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 150

Врътки срещу гражданското общество

автор:Славчо Кънчев

visibility 509

/ брой: 150

Конференцията на крадците

автор:Христо Георгиев

visibility 975

/ брой: 149

Вдъхновителят на българската идея

автор:Дума

visibility 390

/ брой: 149

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ