Петте заблуди на пазарната икономика

Николай АЛЕКСАНДРОВ, доктор по философия на правото и политиката

През последните 20 години капиталистическата система и нейните принципи много пъти доказаха своята несъстоятелност. Въпреки това идеолозите на капитализма упорито продължават да превъзнасят пазарната икономика като най-ефективен икономически модел. В тази връзка ще ви представя петте основни заблуди на пазарната икономика, а също така и причината, заради която този икономически модел функционира само в интерес на малка група от хора, но не и за благото на широките маси.

Заблуда първа: Пазарната икономика гарантира свобода

Защитниците на капитализма твърдят, че пазарът е синоним на свободата. Така според тях пазарната система представлява саморегулиращ се механизъм, който гарантира свободата в обществото. На практика обаче капиталистическата система предлага на работниците само една свобода - да продават своята работна сила или да умрат от глад. В резултат на това положение милиарди на планетата живеят в условия на крайна нищета и жестока експлоатация, за да могат да произвеждат повече богатства за олигархията (буржоазията). Истинска свобода при капитализма има само за капиталистите. И това е свободата да налагат чрез сила своята воля на работниците.

Заблуда втора: Пазарната икономика ефективно разпределя икономическите ресурси

Едно от най-разпространените твърдения на защитниците на пазарната икономика гласи, че този икономически модел разпределя ресурсите на обществото по най-ефективен начин и затова няма необходимост от каквото и да е централизирано планиране. В тази връзка теоретиците на капитализма не спират да твърдят, че пазарната икономика е така устроена, че работи не само в интерес на капиталистите, но и способства за развитието на общественото благо. 

В действителност обаче целта на капиталистическото производство е извличането на максимални печалби(!), а не подобряването на благосъстоянието на широките маси. Така, по данни на статистиката, в света около две хиляди милиардера притежават повече собственост от 5 милиарда граждани на планетата, което съставлява 70 процента от световния капитал. 

Освен това пазарната икономика е крайно нестабилна и по време на периодичните кризи, предизвикани от свръхпроизводството, цените главоломно нарастват, а много предприятия отчасти или напълно прекратяват своята работа, в резултат на което работниците и служителите изгубват своите работни места и способността да издържат себе си и своите семейства. В това отношение САЩ са основен пример, тъй като след 2008 г. тази страна се препълни от бездомни, безработни и скитници, съществуващи благодарение на безплатните обеди в социалните кухни. 

Заблуда трета: Печалбата на капиталиста - това е възнаграждението за неговия риск

Съгласно съвременната буржоазна политикономия предприемачът рискува своя капитал, създавайки работни места, и затова има пълното право да присвоява печалбата, произвеждана от работниците в неговото предприятие. Но в основата на богатствата на капиталистите стоят не техните преживявания, а трудът на наемните работници, които създават така наречената прибавена стойност. В този смисъл трактовката за печалбата като възнаграждение за риска и "труда" на капиталиста явно противоречи на фактите. В условията на пазарната икономика капиталистите не само че не изпълняват някакъв труд от процеса на материалното производство, но и по правило дори не се занимават с управлението на предприятието, наемайки за тази цел мениджъри. И в крайна сметка излиза, че основният източник на печалба за капиталистите не е възнаграждението за риска, свързан с инвестициите, или продажбата на стоките чрез завишаване на тяхната реална стойност, а незаплатеният труд на работниците и служителите, без който предприемачите не могат да съществуват. На фона на тези факти капиталистите изглеждат като класа от социални паразити, съществуващи за сметка на армията от труженици. 

Заблуда четвърта: Пазарната икономика е единственият път към социалния прогрес

Съгласно теоретиците на неолиберализма пазарът притежава възможност за саморегулиране и по тази причина ролята на правителството трябва да бъде максимално ограничена. Те твърдят, че съвременните империалистически държави са добили своята икономическа сила именно благодарение на отсъствието на държавна намеса в икономиката. 

В действителност обаче теорията за свободния пазар се намира в пълно противоречие с реалната история на развитие на капиталистическите страни. Така през ХIХ и ХХ век държавните органи в САЩ много внимателно контролират и защитават развитието на своята промишленост с помощта на тарифи и контрол върху вноса на стоки от чужбина, конкуриращи националното производство.

Аналогична ситуация се наблюдава във Франция, Британия и Германия, където правителствата защитават националната икономика с помощта на протекционистки методи. Явно тезата за свободата на пазарната икономика е актуална само дотолкова, доколкото трябва да се придаде "легитимен" вид на ограбването и потискането на своя народ или на чужди народи.

Заблуда пета: Пазарната икономика няма заместител

Адептите на капитализма понякога признават, че пазарната икономика води до несправедливости и концентрация на националните богатства в ръцете на единици, но въпреки това неуморно продължават да твърдят, че пазарната икономика е единствената възможна стопанска система в сравнение с плановата икономика и социализма. Така неуспехите на капиталистическия начин на производство се признават, но въпреки това се неглижират заради нежеланието да се допусне, че съществува някаква реална алтернатива на капитализма. В тази връзка обаче не трябва да се подминава фактът, че капитализмът неизбежно разделя обществото на две основни класи - на широки маси от бедни наемни работници и на малко богато малцинство от богати собственици на предприятия. И в този си вид за работническата класа капиталистическата система несъмнено е експлоататорска и в никакъв случай не предполага икономическо развитие на работниците. Нещо повече. Данните на световната статистика сочат, че в наши дни 70 процента от работниците получават заплащане, което ги държи на ръба на бедността. Това ще рече, че тези хора получават толкова, колкото да продължат физически да съществуват, за да работят. А това е равносилно на робство. 

Това са петте основни заблуди на пазарната икономика, която в действителност представлява безвекторен капитализъм - т.е. капитализъм заради самия капитализъм. В него няма никакви амбиции за социален прогрес, защото на практика той прави едно богато малцинство все по-богато, а широките маси - все по-бедни, обезправени и подложени на полицейски терор.