Петя Русинова: 24 май е чакан от всички празник с дъх на преклонение

ПЕТЯ РУСИНОВА е родена в с. Селановци, община Оряхово. Завършила е Софийския университет "Свети Климент Охридски" със специалности история и философия. Първата й професионално-квалификационна степен е на тема "Приобщаващо образование". Има публикации в различни издания, свързани с организация и същност на образователния и възпитателния процес и на етнографска тематика. Работила е като организационен работник, учител, директор на ОУ "Никола Вапцаров" в Селановци. Тази година получи наградата на Министерството на образованието и науката "Свети Иван Рилски".

- Госпожо Русинова, в навечерието на 24 май бяхте отличена с наградата на Министерството на образованието и науката "Свети Иван Рилски". За какво е признание тя? 

- Това е награда за цялото училище - за едно малко селско училище, чиято работа е направила впечатление на национално ниво. В България има стотици добри училища, които работят прекрасно, но са отдалечени от центъра и трудно се вижда дейността им, особено ако тя е зад вратите на класните стаи. Много рядко някой дава гласност и популяризира успехите на учители и ученици в клас. Училището ни е с традиции от мига на създаването си през 1958 г. То работи за учениците и тяхното успешно реализиране. А за това е нужно създаване на здрава основа тук, в основното училище. 

- Какво означава успешно реализиране? Кой за вас е успешен ученик? 

- Успехът на ученика никога не трябва да се измерва като съпоставка с чуждия. Успехът е  малката крачка, която е направило всяко дете. Да е успяло да събере смелост да победи страха в себе си, да се е преборило с трудността. Ако у един ученик сме създали убеждението, че е отговорен пред себе си, той утре ще успява. Успешен е този, който разбира, че има отговорност пред задачите, които стоят пред него. Имаме деца, които носят награди от различни конкурси, имаме и индивидуални успехи. Историята реди единиците и те се знаят, но тя се прави от безизвестните, безименните, които градят това, което е било вчера, днес и ще бъде утре, но никога няма да влязат в учебниците по история.  

- Вашето училище е иновативно, какво е различното в него?  

- Успяхме да осъзнаем, че у децата трябва да формираме висока самооценка, като те се съобразяват със собствените си способности. Една от най-силните страни на училището е приобщаващото образование за деца със специални образователни потребности. Започнахме интензивно да работим с тях, преминахме през различни проекти, изградихме екип. Към момента имаме логопед, психолог, трима ресурсни учители и четирима помощници на учителя. Всички тези длъжности се финансират от бюджета на училището. Установихме, че нашите ученици, въпреки че живеят на село, имат пропуски в практиката и прилагането на изучаваното. Във всеки час колегите се стремят да съчетаят урока с практическото му приложение.  

Нашата иновация се нарича "Моят ден по-хубав" и е в четири направления. Децата изучават по 20 часа готварство, градинарство, семеен бюджет и хигиена. Тези направления ще ги подготвят за живота утре, когато напуснат училище. Селановските дворове са по 3 декара, това е селото с най-голямото землище в България. Неслучайно сме издигнали паметник на две мотики в центъра, за да символизираме привързаността ни към земята и труда. И точно затова се насочихме към тези направления, за да може бъдещото семейство да се изхранва от големия си двор.  

Другата иновация е от тази година - "Аз мога". Тя дава възможности на седмокласниците под ръководството на БЧК да придобият умения за подпомагане на възрастни и болни. Сключихме и договор с БЧК, за да получат те сертификат, който да им помогне да работят. Няма друго място в България с подобна инициатива.  

Всеки ден мислим какво е необходимо за всяко дете, за да постигне то максимален успех. Попаднах на статия от 1906 г. за работа с деца с проблеми и се оказа, че новото наистина е забравеното старо. В Селановци е имало земеделско училище, в което са били установени точно тези направления, които прилагаме и днес.  

- За да работите, все пак трябва да имате деца. Какви са трудностите на малките училища? С какво се борите обичайно и какво е бъдещето им? 

- Имало е години, когато селото е било с 10 000 жители и 800 деца. Сега тук живеят 4000 човека, а децата са близо 150. Всички те, без изключение, посещават нашето училище. Въпреки че то не е средищно, тук учат деца и от съседни населени места. Ученици с отличен успех от общинския град Оряхово се преместват да учат при нас. Имаме постоянен брой на учениците, тази година първокласниците ни бяха 10, но догодина ще бъдат 25. Така че през следващите 7 години няма да имаме проблем с броя им. Имаме 20 извънкласни дейности и 14 традиционни празника, които честваме. Организатори сме на националния конкурс и среща на малките философи "Малкият принц" - Селановци.  

Селското училище ще продължи да съществува като център на образованието, културата, на събитията, на идеите. На вратата ни пише "Моето училище". Всички наши бивши и настоящи ученици изразяват изключително уважение към училището като институция. Успяваме да накараме родителите да ни повярват. Екипът на едно учебно заведение трябва да е показал, че създава такъв комфорт на детето, че то да може да изяви най-силните си страни. Днес бях на сцената заедно с децата в подготовка на голям концерт за 24 май. Салонът беше пълен с ученици за репетиция в ден, който не е учебен. Нашият концерт ще мине под наслов "Пъстра етновъртележка. Пъстър празник на духовността".  

- На вас като преподавател кое ви носи радост?  

- В момента съм основно директор и имам право на шепичка часове. Аз съм различна, когато излизам от кабинета си и когато излизам от час - тогава очите ми светят. Носи ми удовлетворение, когато децата разбират какво им говоря в часовете по история и философия. В края на всеки учебен час изпитвам удоволствието от постигнатия резултат. Няма друга професия, която да носи такова удовлетворение и разнообразие по шест пъти на ден. Това е предимството на нас, учителите - не ваканцията и междучасията, а пламъкът в очите на децата. Всички в училището се оглеждаме в очите на децата.  

- В навечерието сме на най-светлия български празник - 24 май. Как го приема днес българинът? 

- Българинът го чака. Всеки чака 24 май - ние в училище започваме да го чакаме още от момента, в който учениците подхващат думите от химна "Върви, народе, възродени". Бившите учители го очакват, защото е повод да излязат от къщи и да изпитат отново вълнението и трепета. Общността на село чака да влезе в големия салон на читалището, за да стане съпричастна с тържеството на децата.

Това е празникът на духовността, най-старият официален празник, който се чества у нас по повод на нещо, което сме дали на света. Азбуката е създадена за всички славяни, но след това е спасена и посрещната като божествено слово по българските земи, съхранена от княза Борис, превърната в мисия на живота на цар Симеон. Имаме азбука, кътана в годините на османско владичество като единствен символ на несъществуващата държава. Чакан е празникът - той носи дъх на пролет, на божури, на уважение, на преклонение.

От сърце желая на всички създаването на духовност да не е задължение, а да е възпитано чувство на потребност.