Юбилей
Пионерът
/ брой: 64
Ранната пролет на 1990 г. Шестият етаж на Полиграфическия комбинат "Димитър Благоев", добил по-късно славата на култовия салон "Червената бабичка", се пука по шевовете. Многобройният, спрямо сегашния, колектив на в. "Работническо дело" е дошъл на първата си среща с новото ръководство. Напрежението във въздуха може да се реже с нож. Уж всички са спокойни, но хората инстинктивно усещат, че сигурността за работата, която имаше при "гадния" социализъм, скоро ще изчезне. Пръв влиза новият главен редактор Стефан Продев. Следват го заместниците му Димитър Шумналиев, Валери Найденов и Румян Георгиев.
Продев застава пред мнозинството и изпреварва всички въпроси. "Съкращения няма да има", отсича той. Ледовете са пропукани. Спокойствието и свободата са дошли. А те породиха огромния ентусиазъм, на който може би се дължаха по-нататъшните успехи на новия вестник ДУМА. Всички се учихме в движение да работим по нов начин. Така ДУМА се превърна в пионер и основоположник на новата българска журналистика, много преди да се появят "честните частници" в занаята.
ДУМА първа възроди информационното начало в журналистиката. Всички след това новопоявили се вестници, къде успешно, къде неуспешно, започнаха да я копират. Основният и най-голям отдел стана репортерският. Постепенно усвоявахме умението да поставяме фактите в центъра на информациите, които пишехме. Интернет и мобилни телефони не бяхме и сънували. Всеки ден се налагаше да работим с химикалка, бележник и касетофон. А поле за изява имаше достатъчно - митинги, гладни стачки, затворнически стачки, работнически стачки, студентски стачки, палаткови лагери, градове на истината, блокади на "Орлов мост", появата на безброй политически формации.
ДУМА бе единственият вестник, принуден да работи под обсада. Шпицкомандите на Константин Тренчев от КТ "Подкрепа" след БНТ вечер обсаждаха и Полиграфическия комбинат. От тях се страхуваха даже колегите от в. "Демокрация", който също се печаташе там. Многократно се налагаше да работим в присъствието на полицията, която ни охраняваше.
ДУМА бе първият вестник, започнал да въвежда модерните технологии. В редакцията се появиха десетина сравнително модерни настолни компютъра. В началото ги използвахме само като пишещи машини. Случваше се да чакаме ред кой да пише на компютър. После компютрите бяха свързани в мрежа. Румян Георгиев успя да достави и 20-ина лаптопа, които сега изглеждат като от епохата на Флийнстоун, но тогава бяха връх на техниката.
ДУМА бе първата, която си създаде сателитни издания. Това бяха вестниците "Вечерна дума", "Делови свят", "Пардон" и "Рокбулевард". Те просъщестуваха за различни периоди от време, но страници "Пардон" и"Булевард" излизат и до днес.
ДУМА се превърна и в най-голямата люпилня на кадри за съвременното българско вестникарство. Със сигурност може да се каже, че нямаше новопоявило се издание, което да не беше захранвано с журналисти от третия етаж на Полиграфическия комбинат. Главни, зам.-главни редактори, шефове на отдели - техните имена няма да се съберат и на цяла страница.
ДУМА доказа за 30 години, че е най-жилавият и оцеляващ вестник в България. По различни причини той бе спиран за това време четири пъти. Но намираше сили да възкръсне, въпреки многобройните си "доброжелатели", чиито издания отдавна вече ги няма по вестникарските сергии. А ДУМА е там и ще продължава да бъде.