Писането остава след Лондон

Палми Ранчев е роден на 9 февруари 1950 г. в София. Бил е юношески шампион по бокс през 1966 г. и трети при мъжете през 1969 г. Следва във ВИФ, специалност бокс, тренира още таекуон-до и карате. На 31 г. вече е заслужил треньор. Става треньор в "Олимпийски надежди" и националните отбори. Треньор е и на националния отбор на Ирак преди "Пустинна буря". Над 40 негови възпитаници са медалисти от европейски и световни първенства за мъже и юноши. Отскоро отново е треньор на националния отбор по бокс. Без да има литературно образование, Палми е автор и има издадени 17 книги, сред които 3 романа, 9 стихосбирки и 5 сборника с разкази. Лауреат на конкурса "Южна пролет" за дебютна книга. Негови творби са превеждани на английски, гръцки, турски, сръбски, испански, френски, унгарски и други езици.

- Палми, какви са първите ви впечатления от състоянието на боксьорите?
- На първенството, което завърши миналата седмица в Плевен, участваха около 30 състезатели от националния отбор. Уж да вдигат нивото на турнира. Те изобщо не го вдигнаха, но повишиха интригата, като загубиха от редови боксьори на 51 кг и на 60 кг. Така стана по-интересно. Но след 3 месеца националите ще бъдат най-малко с 2 класи над останалите боксьори.
- Какви мерки ще вземете на първо време?
- Видяхме сляба защита, слаба техника, слаба ударна техника, слаба издръжливост. Ще работим върху всичко това с повече тренировки. Начинът, по който боксьорите печелят медали, е известен. Или поне на нас ни е известен. На Олимпиадата в Пекин не взеха медали дори Борис Георгиев и Кубрат Пулев. Сега нямаме такива изявени таланти. Трябва да направим чудо с тези боксьори, за да спечелим медали. Започваме от нулево положение. С предизвикателството да направим нещо по-сериозно... Със сигурност ще има някакви успехи. В това не се съмняваме. Иначе не бихме се захванали. Боксът е спорт с олимпийски цикъл. Трябва да си отиваш, щом си се провалил на олимпиада. Или пък да останеш, ако постигнеш успехи.
- Приехте малко на пожар да се върнете в националния отбор...
- Не се плашим. Ако ни бяха сложили след Пекин 2008, сега щяхме да имаме 5-6 квоти. И да се борим за още 2-3 догодина. Въпросът е, че сега имаме твърде малко време, за да вдигнем боксьорите. Доскоро те само мрънкаха, липсваше им самочувствие. След нашето идване само за една седмица се промени духът в отбора. Всеки е готов да се бие за квота. Нищо, че при Тервел Пулев тя е само една за Европа. Но Тервел си е Тервел. Два пъти европейски вицешампион. Освен това на турнира "Странджа" би такъв кубинец, че трябва с качването си на ринга да вземе квота. Всички останали добри европейски боксьори взеха квотите си още на световното в Баку. Така че той спокойно може и трябва да се пребори за тази еднствена квота.
- Ще промените ли нещо и какво?
- Всяко първенство има своята мода. На последното световно първенство в Баку се игра по начин, при който нашите изглеждаха леко старомодни. 4-5 човека загубиха равностойни боеве. Сигурен съм, че ако бяхме с Мишо край ринга, щяхме да ги изкараме до победа като секунданти - с малко по-остра настъпателна тактика, с малко по-голям натиск на тренировките преди самото излизане на ринга.
- Ще връщате ли триразовите тренировки?
- И четириразови може да започнем. В съвременния бокс най-важни са тези кратки тренировъчни сесии, защото се играят само по 3 рунда. Но системата на подготовка не сме я измислили ние. Въведоха я Иван Абаджиев и Нешка Робева, няма какво да се лъжем. Те са първите, които изцяло преминаха на специална тренировъчна работа. Премахнаха общата физическа подготовка, за която още някои си бълнуват. На времето Кирил Мацулов я взаимства и приложи в националния отбор. Боксът при 3-минутни рундове става съвсем различен. 75% от нокаутите стават в 3-ата минута. Докато преди беше скучна работа. И в интерес на истината много добре се бяха адаптирали нашите боксьори. Защото българинът си е поначало еснаф. Не обича да се раздава. Далаклиев си го признаваше: "Аз съм го измислил този бокс!" Слага си ръкавиците, качва се на ринга, с един удар печели първа точка и почва да си обикаля на ринга. Иначе боксьорите обичат да тренират много и да имат успехи, да печелят пари и слава. И в това няма нищо лошо.
- Боксът ще остави ли на по-заден план писането?
- Да, но досега пък боксът беше на по-задна позиция. В понеделник обаче на пазара в Германия излезе романът ми "Посока Сакраменто", на немски. Книгата е на известното издадетелство "Дитрих". Наскоро в Австрия спечелих награда в най-големия конкурс "Банка Остлитерари" за литературни творби от Източна Европа - със сборника разкази "Малко късмет за по-късно". Разказът, дал име на сборника, пък беше откупен и по него ще бъде написан сценарий за игрален филм. Взаимстват сюжета и главния герой.