23 Октомври 2019сряда15:05 ч.

Писателите и войната

Иля Еренбург: "Малко е да се унищожи фашизмът на бойното поле, той трябва да бъде унищожен в съзнанието"

/ брой: 103

автор:Лъчезар Еленков

visibility 1920

Втората световна война, най-тежката в историята на човечеството, най-кръвопролитната, най-жестоката, е и арена на сблъсъка на две философии - на хуманизма и на мракобесието, на подвига в името на Човека и на ненавистта към него. Днес, от разстоянието на годините, войната възкръсва върху страниците на книгите, в медиите и в паметта на компютрите с нова сила и като истина, и като лъжа.
ХХІ век ще се окаже, поне през неговата първа половина, разпънат между двата полюса на живота - идеала и капитала! Капиталът създаде фашизма, идеалът с цялото си величие се превърна в двигател на съпротивата срещу фашизма! В тази съпротива влязоха и армиите на държавите, които не се присъединиха към хитлеристките пълчища, и формированията на съпротивата в тила на врага, и патриотичните организации, и най-обикновените хора, проникнати от достойнство и вяра в Победата.
Евгений Воробьев - съветски писател и военен кореспондент, споделя в един от своите репортажи за парада на Червения площад на 7 ноември 1941 г., след който военните части заминават директно на фронта да защитават Москва. "Трябваше смело да се погледне в много трудното бъдеще, с готовността към жертви, загуби и лишения..." Към фронтовете заедно с милионите редници, сержанти, офицери, генерали, маршали тръгват около двеста писатели - кореспонденти, редови бойци и командири.
Само от Москва, от Съюза на московските писатели, от 1941 до 1945 г. загиват 82-ма творци на художественото слово.

Мемориалната плоча с имената им

е монтирана в Съюза на писателите на Русия. Ще назова само някои от тях: Аркадий Гайдар, Николай Майоров, Юрий Севрук, Леонид Суботин, Йосиф Уткин, но не мога да пропусна и сана на Адуард Багрицки - младия поет Владимир Багрицки.
В голямата война върху писателите ляга поръката на времето да намерят своя "наблюдателен пункт", от който да усвоят новата тема - войната, жестокостта, саможертвата, героизма.
Писателят Александър Бек казва на генерал Белобородов: "Където сте Вие, там ще съм и аз!" И той едва ли би описал толкова вълнуващо и правдиво поразителната сила и мъжеството на бойците и офицерите от батальона на Романов, ако сам не беше преминал марша към Волоколамското шосе под огъня на врага.
Те, войниците, ще напише той, са всички различни като хората и всички приличащи си в героизма!
Алексей Сурков е привлечен най-вече от подвизите на пехотата. В навечерието на 27 ноември 1941 г. поетът е на крачка от смъртта. Полкът на Суханов - 258-а стрелкова дивизия - край с. Кашина, недалеч от Москва, преминава през минно поле и Алексей Сурков има пълното право да напише "Марш на защитниците на Москва". Той е политически комисар, публикува във вестниците "Героичен поход", "Червена звезда", "Червеноармейска правда". Негов е стихът: "От смелчака куршумът се бои и не го промушва щикът".
Константин Симонов е кореспондент на"Красная звезда". Бил е на най-горещите участъци на фронтовете: Одеса, Курската дъга, Сталинград, Крим, а също на подписването на капитулацията от фелдмаршал Вилхелм Кайтел. Иначе как би сътворил едно от най-проникновените стихотворения в руската поезия: "Жди меня и я вернусь, только очень жди!..."
Не може да не споменем и действащия офицер Аркадий Гайдар, загинал на 26 октомври край с. Ленава. Недалеч от него е и гробът му. Там всяка година идват около 100 000 деца, за да се поклонят на писателя-класик, загинал в бой!
А поемата "Василий Тьоркин" на Александър Твардовски? Може ли да си представим поезията за войната без нея?! Публикувана е за първи път на 4 септември 1942 г. във вестника на Западния фронт "Красноармейская правда".
Гласа на поезията не са могли да заглушат нито канонадите, нито грохотът на боя, нито въздушните сирени, нито смъртта!
Крилати стихове, звучали с огромен резонанс на фронта и в тила, и днес вълнуват най-задушевните чувства на народа: Василий Лебедев-Кумач -

"Вставай, страна огромная

вставай на смертный бой!"; Олга Бергольц - "сто двадцать пять блокадных грамм с огнем и кровью пополам..."; Михаил Луконин - "Лучше прийти с пустым рукавом, чем с пустой душой..."; Михаил Светлов - "Я не дам свою родину вывести за простор чужеземных морей! Я стреляю - и нет справедливости справедливее пули моей!"; Борис Пастернак - "Детей разбуженный испуг вовеки не простится".
По-старото поколение съветски писатели е било представено във войната от изтъкнати майстори на художественото слово като Михаил Шолохов, Алексей Толстой, Иля Еренбург, Александър Фадеев, Николай Тихонов, Леонид Леонов, Константин Паустовски, Всеволод Иванов... А от по-младите: Муса Джалил (загинал в концлагер), Виктор Астафиев, Григорий Бакланов, Юрий Бондарев, Александър Межиров, Олес Гончар, Анатоли Ананиев, Борис Слуцки, Иван Стаднюк, Даниил Гранин, Владимир Крапов, Георги Марков, Михаил Алексеев, Едуардас Межелайтис, Сергей Орлов, Васил Биков, Булат Окуджава, Владимир Соколов, Евгений Винокуров...
От кореспонденциите, разказите, стихотворенията, а по-късно и от стихосбирките, повестите, романите могат да се съставят поредица от томове литература - памет за войната, и урок за бъдещето.
Що се отнася до процеса в Нюрнберг, най-пълните репортажи за заседанията му са на Борис Полевой, който като военен кореспондент ги е отразявал на страниците на в. "Правда", а по-късно събира най-интересното от впечатленията си в книгата "Нюрнбергски дневник". Присъствали са още писатели и художници: Иля Еренбург, Константин Федин, Леонид Леонов, Юри Яновски, Семьон Кирсанов, Всеволод Вишневски, Кукриниксите и Борис Ефимов. Преживели ужасите на Великата отечествена война, разказали върху страниците на своите издания потресаващи случаи от борбата на съветските народи срещу нашествениците, на Нюрнбергския процес чрез признанията на подсъдимите те отново стават свидетели на зверствата, извършени целенасочено и методично от немската военна машина, подчинена на националсоциалистическата идеология.
Особено е показателен фактът, че човекът, написал заедно с Хитлер книгата "Моята борба" - Рудолф Фес, авторът на нацистката библия и заместник на Фюрера в ръководството на нацистката партия, който симулира загуба на паметта, все пак признава: "Моите основания за симулация бяха от чисто тактически характер". И благодарение на съдиите на САЩ и Великобритания той се спасява от бесилката. Но това е друга тема!
На 20 ноември 1945 г. кореспондентът на "Ройтер" от Нюрнберг пише:

"Който си затваря очите пред миналото, остава сляп за бъдещето!"

Големият процес в старата крепост на националсоциализма е с епохално значение за историята. Той е летопис, към който, както казва главният обвинител от СССР на процеса Ромен Руденко, историците могат да се обръщат, търсейки истината, а политиците - предупреждението.
За това как са се държали обвинените на процеса е писано много. Но интригуваща е книгата на американския психиатър д-р Джилбърт, който е бил на процеса и е записвал разговорите си с подсъдимите. На 23 октомври 1945 г. в килията на Гьоринг: "Не ме е страх от военните, те ще се държат както трябва. Но Хес.. той е луд. Ние знаехме това!". И този луд, както и Хитлер, ще даде указания да се напише потресаващият правилник в бележника на германския войник:
"Помни и изпълнявай: 1. Нямаш нерви, сърце и милост - направен си от германско желязо... 2. Бъди безмилостен, убивай всеки руснак, не се спирай, ако пред теб се изправи старец или жена, момче или момиче... 3. Ние ще поставим на колене целия свят. Германецът е абсолютен господар на света..."
В днешна Германия законите преследват всяка проява на фашизъм, национализъм и ксенофобия, за разлика от тези в нашето мило Отечество. Като пример ще посоча, че на 23 ноември 2010 г. сградата на Нюрнбергския трибунал се превърна в музей. На откриването присъстват германският министър на външните работи Гидо Вестервеле и руският му колега Сергей Лавров. Изложени са документи, фотоси, протоколи, обвинителните речи на обвинителите, показанията на свидетелите.
Парадът в Москва, посветен на 9 май, филмите, създадени от новото поколение руски режисьори и артисти, а също и емблематичните произведения на киното през годините като "Съдбата на човека", "В бой идут одни старики", "17 мига от пролетта", "Летят жерави","Брестката крепост", "Млада гвардия" и т.н. все така ще тревожат съвестта на поколенията и най-вече ще възпитават у тях преданост към свободата и родината.
Трябва да помним и да не забравяме особено днес мисълта на мъдрия, преминал през много огнени обръчи, Иля Еренбург: "Малко е да се унищожи фашизмът на бойното поле, необходимо е той да бъде унищожен в съзнанието!". Това според мен е най-важното и задължаващото през второто десетилетие на ХХІ век, когато фашизмът и неофашизмът постоянно показват рогата си и надигат глава в различни краища на света, стимулирани от новите "кръстоносци" на световния ред.

Аркадий Гайдар със сина си Тимур

Олга Бергьолц

Храните ще поскъпнат с над 5% догодина

автор:Дума

visibility 265

/ брой: 203

Земеделците ще плащат повече за осигуровки

автор:Дума

visibility 230

/ брой: 203

България отново с най-скъп ток в Европа

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 203

В бъдещия общински съвет ще работя с лице към хората

автор:Дума

visibility 91

Воля и сърце за добрите дела

visibility 202

/ брой: 203

Щрихи към един български патент

автор:Ева Костова

visibility 273

/ брой: 203

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ