ГЛОБУС
Пламна петролът на Рияд
Около датата 9/11 Америка пак бе сполетяна от беда - този път финансова
/ брой: 178
1.
В нощта на 14-и септември небето над Саудитска Арабия пламна в огън и гъст дим: горяха две огромни петролни рафинерии на фирмата "Арамко"(ARAMCO) - световна американо-саудитска компания за производство на петрол и петролни продукти. Всъщност, открай време въпросната фирма си е чисто американска, от кумова срама, в ръководството й има някой и друг саудитец, чиято функция е да се подписва под тази част от милиардите, които отиват за Рияд (естествено, по-голямата част е за Големия брат).
И така - за една нощ се превърнаха в пепел почти половината от промишлените мощности на "Арамко" в Саудитска Арабия. Според някои данни, почти наполовина е спаднало производството на обработен нефт и нефтопродукти. Загубите от това са огромни - и като производствени мощности и като загубени ползи от резкия продуктов спад.
И може ли да си представите кой стои зад това?
Една неголяма опозиционна групировка от неголямата държава Йемен, така наречените хути (или хутси), които водят гражданска война срещу управляващите, които пък, от своя страна, са подкрепяни от Саудитска Арабия. И в тази връзка на хутите са били необходими 10 дрона (безпилотни самолети, дълги по няколко метра, способни да пренасят няколко десетки килограма товар и снабдени с твърде мощни компютри, способни да отведат хвърчащата машина до набелязаната цел).
Именно тези, на пръв поглед невинни самолетчета, са успели да превърнат в пепел крайно огнеопасните рафинерии на "Арамко". Незабавно в мрежата се посипаха коментари кой всъщност е снабдил йеменските въстаници с тези скъпо струващи летящи роботи?
Част от медийните прожектори незабавно се насочиха към Иран, който пък от своя страна подрепя хутите. Така или иначе, тази връзка ще бъде трудно установима. Остава голият факт - огромен икономически удар срещу американската петроиндустрия и - Забележете! - в дните около годишнината от драматичните събития на 11 септември 2001 г., когато самолети с терористи атакуваха кулите близнаци в Ню Йорк и отнеха живота на над 3000 души.
2.
Несъмнено, тази огромна огнена клада привлича на първо място вниманието към Саудитска Арабия, тази държава, под чиято земя, буквално на всяка крачка, извира "черно злато", където се карат най-скъпите леки коли и се лети с най-луксозните реактивни джетове, където работят хиляди специалисти от Европа, Америка, Индия (пари за заплати Аллах дал) и кой ли не още, където се строят огромни супермодерни джамии за хиляди вярващи. И, разбира се, това е
най-верният приятел и съюзник на САЩ
от Близкия изток, за който като за покойниците се пише или добро или нищо.
Всъщност, не съм достатъчно точен, защото преди месеци, когато саудитски принц изпрати в Истанбул главорези, за да убият и разфасоват на парчета известен арабски писател и журналист - противник на режима на Рияд, избухна голям международен скандал и властите в Турция много бързо разкриха кои са извършителите на отвратителното престъпление. Но, разбира се, до принца поръчител не се стигна...
И така, Рияд - столица на Саудитска Арабия: какво, на практика, представлява сърцето на тази неголяма, но изключително богата държава? Преди всичко - място, където най-стриктно се изпълняват предписанията на свещените мюсюлмански книги. Колите са си коли, самолетите - самолети, вездесъщите климатици - климатици, но това не пречи на управляващите да носят приличащите на бели нощници традиционни носии и да се развяват с тях по света, независимо, че вече сме ХХI век. Традицията, господа, традицията!
Пак по същата традиция, до неотдавна (а може би и сега) в пазарни дни се секат ръцете на крадци - преди без, а по сетне по-хуманно, с упойка.
Рияд за мен е и една колоритна история от недалечното минало. Накратко: саудитски принц е приятел на семейство британски дипломати в тази арабска столица. Гостува им често, но веднъж под влияние на алкохола или на буйната арабска кръв започва открито да пощипва домакинята и съпругът, с основание, го изритва от дома си. На другата сутрин трезвен, но обиден, принцът се връща отново с автомат в ръка и хладнокръвно застрелва бившия си британски приятел. Съпругата му пада в несвяст. Следва кралско писмо с предложение до безутешната вдовица - огромно парично обезщетение или главата на виновника.
Вдовицата отвръща нещо в смисъл: "Достатъчно кръв!" и незабавно получава чек за торба пари. Когато излиза на прага на къщата си срещу нея се озъбва и прясно отрязаната глава на принца, забучена на оградата. Кралска щедрост. Вдовицата отново пада в несвяст. Почти като в приказките от "1001 нощ"...
3.
Дотук със "забавните" истории. Въпросът е
къде отиват петро милиардите,
които се леят като река десетилетия наред към Саудитска Арабия? За лукс, строежи, привилегии? Не. Преди всичко за разпространение, реклама и утвърждаване на уахабизма - най-консервативният, най-краен вариант на т.нар. мюсюлмански фундаментализъм. Та да си спомним основателя на мрачната и кървава "Ал Кайда" - саудитецът Осама бен Ладен, който нареди масовото избиване в Ню Йорк. И дори, както се оказва сега, е "командировал" свои съотечественици за подготовката и реализацията на терористичния акт. А откъде се взеха толкова надъхани фундаменталисти, оформили редиците на още по-кървавата, вече бивша ислямска държава? Кой ги възпита, кой ги организира? Отговорите тепърва предстоят. Но да си припомним "дребния" факт, че дори и нашенски цигани от Пловдив и Пазарджик, срещу прилични месечни заплати в долари, внезапно се превръщаха в свръхверни ислямисти, пускаха гъсти бради, забулваха айшетата си с чадори, тук, у нас, на хиляди километра от Саудитска Арабия...
С помощта на чичо Сам, ролята на Саудитска Арабия в разгръщането на крайния, неприемлив фундаментализъм, е минимизирана значително, да не кажа до нула. Сегашният удар срещу петролните рафинерии на "Арамко" в Саудитска Арабия показва обаче, че Щатите вече не са в състояние да опазват пръснатото си по цял свят имущество. Нещо повече - осъдени са на една постоянна и растяща несигурност. По-рано, само преди години, възможностите за нанасяне на далечен удар принадлежаха само на шепа държави "ракетоносители". Днес това е във възможностите дори на една неголяма въоръжена групировка. А утре?