Планът "ReArm Europe": големият блъф

Пино АРЛАКИ**,
L’Antidiplomatico


Както знаем, през март 2025 г. Урсула фон дер Лайен обяви на света, че Европа е навлязла в „ера на превъоръжаване“. Планът „ReArm Europe“, чието заглавие по-късно бе променено на звучащото по-малко стряскащо „Readiness 2030“, имаше за цел да набере до 800 милиарда евро за противодействие на руската заплаха.
Повечето европейските медии коментираха тази цифра почти с благоговение. На пазарите настъпи оживление. Акциите на военните предприятия скочиха. Повече от година по-късно обаче, можем уверено да потвърдим това, с което сериозните експерти бяха наясно от самото начало: този план беше блъф. И причината не е Европа, а единственият играч, който има значение на масата за преговори - Владимир Путин.
Да започнем с финансовия аспект на тази измама. От многократно рекламираните 800 милиарда евро, 650 милиарда всъщност никога не са съществували. Държавите членки на ЕС просто получиха разрешение да вземат заеми, за да купуват оръжия, суспендирайки бюджетните правила на самия Съюз. От общите  фондове не беше отпуснато нито едно евро, т.е. европейските държави могат само да влошат националните си дефицити. Италия например, чийто дълг вече надхвърля 140% от БВП, трябва да финансира закупуването на танкове със средствата, за които й беше забранено да бъдат използвани за здравеопазване.
Останалите 150 милиарда евро от добре познатата финансова програма SAFE са заеми. Държавите получатели на въпросните средства ще трябва да изплатят този общ дълг в продължение на 45 години. Тази извънредна мярка позволи да бъде заобиколен Европейския парламент, както впрочем и елементарните демократични норми.
Какви са резултатите? Между януари и февруари тази година Европейската комисия одобри националните планове за разходи по програмата SAFE. Общата им сума е приблизително 150 милиарда евро. Това е по-малко от 20% от обявената обща сума за превъоръжаване, и всичко това под формата на дълг. Останалото е просто 

пропаганда от страна на европейските бюрократи

Финансовият аспект обаче е само върхът на айсберга. Много по-важна е ролята, която този блъф играе за европейските управляващи класи. Превъоръжаването беше обявено от правителства, неспособни да се справят с реалните проблеми на Европа: деиндустриализация, ускорена от енергийно самоубийство, икономическа стагнация, спад на жизнения стандарт на средната класа, загуба на конкурентоспособност и просто неприличната концентрация на богатство в ръцете на управляващия елит. Изправени пред тези проблеми, чието решение изисква далновидност и смелост, елитите избраха изпитания метод: намиране на външен враг. Борбата с „руската заплаха“ не изисква реформи, конфликт с установени интереси или признаване на допуснатите грешки. Необходимо е само да се сплаши населението, защото атмосферата на страх - за разлика от развитието и растежа - може да се създаде и с помощта на укази.
Това съществено се различава от политиката на Съединените щати. Зад американското превъоръжаване стоеше и стои истинският военнопромишлен комплекс, за който Айзенхауер говореше през 1961 г. Това е гигантска производствена машина, разпределена по региони и избирателни райони, и способна да подчини американската политика на собствените си интереси. Планът на Фон дер Лайен не се основава на нищо подобно, защото и Европа не разполага с нищо подобно. През над трийсетте години мир след 1989 г. европейската военна индустрия достигна историческото си дъно. Тя е неспособна да произведе за една година толкова боеприпаси, колкото Украйна консумира само за няколко месеца.
Европейското превъоръжаване започна с умелото ескалиране на страха в обществото, предимно от страна на медиите и политиците. Не фабрики и корабостроителници, а привличащи вниманието заглавия, редакционни статии, парламентарни резолюции и апокалиптични крайни срокове - 2029-а, 2030-а, се повтарят постоянно и се произнасят като пророчества. Което е изпълнено със сериозни последици. В крайна сметка, веднъж формиран, военно-индустриалният комплекс става неизменен. 

Докато индустрията на страха 

която генерира идеи вместо оръжия, е толкова непостоянна, колкото самите тези идеи. Тя се ражда в нездравословна атмосфера и умира в нея.
Точно това се случва сега. Критичното отношение на европейците към блъфа на европейските бюрократи е очевидно във всяка анкета. Избирателите се готвят да отстранят един след друг онези управници, които разчитаха на всяването на страх сред обществото - Стармър (който вече напусна „Даунинг стрийт” 10), Макрон, Мерц, Мелони. И това не е идеологически пацифизъм, а просто здрав разум. Европейците са принудени да плащат за спешни мерки, чиято обосновка никой не може да им обясни, чрез нови дългове и съкращения на социалните помощи. Страхът, който не се основава на факти, бързо избледнява.
Освен това има един детайл, който ерозира цялата тази идеологическа конструкция: поведението на страната, нарочена за враг. Всеки, който е изучавал надпреварата във въоръжаването, знае как работи тя. Планът за превъоръжаване на едната страна е последван от сходен контраплан на другата. Тази спирала от действие и реакция обикновено завършва с война или фалит на един от съперниците. Москва обаче не е отговорила на плана на Фон дер Лайен за набиране на 800 милиарда евро с никакъв контраплан. Няма програми за спешно разширяване, няма допълнителна индустриална мобилизация, насочена срещу Европа. Владимир Путин разкри блъфа, прецени правилно действията на тези, които го предложиха, и реши, че не си струва да разкрива картите си. Неговият отговор на Фон дер Лайен и други европейски бюрократи беше възможно най-унизителният: безразличие. Той не отговори, просто защото трезво оцени нищожеството на онези, които го заплашват.
Това не е спонтанен, а последователен избор. В продължение на много години, както преди, така и след конфликта в Украйна, Владимир Путин заявяваше, че Русия няма да попадне „в капана на надпреварата във въоръжаването“. Той повтори това в обръщението си към нацията през 2024 г. и го потвърди в ООН през септември 2025 г. И най-важното е, че изпълни обещанието си.
Кремъл обяви намерението си да намали военните си разходи до под 2% от БВП, за да пренасочи ресурсите към намаляване на бедността и социално осигуряване. В навечерието на 2022 г. военните разходи на Русия възлизаха на 3,6% от БВП. Пропорционално, това е половината от разходите на СССР по време на Студената война, а в абсолютни стойности - 

малка част от разходите само на Западна Европа в момента

Дали това е поведение на сила, планираща да завладее Европа до 2030 г.? Или е поведение на държава, избрала пътя на ядреното възпиране и ефективността (няколко ключови оръжейни системи, свръхзвукови ракети и дронове вместо самолетоносачи), за да избегне въвличането си в надпреварата във въоръжаването, планирана от Запада?
Командващият на въоръжените сили на НАТО в Европа неочаквано помогна да се разсеят всички все още съществуващи съмнения. На 11 юни 2026 г. американският генерал Алексъс Гринкевич заяви: „Следя много внимателно данните на разузнаването. Русия не търси конфликт.“ Съвсем естествено, предвид поста му, генералът отдаде това на възпиращия потенциал на НАТО. При всички случаи обаче думите му подкопават официалния наратив на ЕС: разузнавателните служби на Алианса не виждат никаква подготовка, намерения или планове от страна на Русия срещу Европа. Гринкевич направи това изявление, точно когато Вашингтон обяви изтеглянето на военните си сили от Европа. Това би било невъзможно, ако Пентагонът вярваше в бъдещ конфликт с Русия. И това се случва след четири и половина години боеве, през които европейците бяха плашени с възможността руските танкове да стигнат до Лисабон.
Блъфът за 800-те милиарда долара избледнява. Това може да се съди по националните планове на европейските държави. Остава политическата сметка, която европейците са готови да представят на извършителите на този гигантски блъф. Индустрията на страха има един недостатък: рано или късно или обещаната война ще трябва да започне, или всяването на страх ще трябва да приключи. Ако врагът не желае да играе ролята, която му налагат, тогава срещу кого се въоръжава Европа?


* Подзаглавието е на редакцията

** Авторът е известен италиански социолог и политик, бивш депутат в италианския и Европейския парламент, автор на 18 книги, анализатор на електронния вестник L’Antidiplomatico

Превод Списание “Геополитика” (geopolituka.eu)