Планетарните бедствия се дължат на човека
Трябва не само да си подредим къщата, но и да създадем нови глобални механизми срещу заплахите
/ брой: 152
Проф. Джордж Пагулатос
от Атинския университет
Някои отказаха да се съобразят с предупрежденията относно пандемията. Сега огромните пожари в Гърция и на други места в Средиземноморието, след големите наводнения в Северна Европа, пораждат силна тревога.
"Никой не е в безопасност, ако всички не сме в безопасност", беше изводът от пандемията. Сега последиците от новите антропогенни бедствия се завръщат.
Първо, екстремните метеорологични явления ще бъдат по-честа част от живота ни.
Второ, нашата взаимозависимост е неразривна
Не е достатъчно да почистите собствения си двор, ако вашият съсед не прави същото и гората около вас е незащитена. Дори не е достатъчно, ако вашата страна е направила всичко необходимо на национално ниво, но планетата е изправена пред въздействието на екстремните, катастрофални промени в климата.
Този свят на планетарни кризи изисква да преразгледаме всичко, започвайки от основите, от "вкъщи". От начина, по който строим в горите без подходящи строителни норми и зони за пожарна безопасност до акрите мъртва биомаса, която никой не изчиства. От липсата на дългосрочно планиране за устойчиво развитие до планове за действие при извънредни ситуации, каквито сега ще възникват все по-често.
Нещо повече, основите вече не са достатъчни. Те са необходимо, но не достатъчно условие, за да се предотврати най-лошото. Научните данни показват, че разпространението на тежки метеорологични явления се дължи на антропогенно изменение на климата. Дори големите, развитите страни сами нямат силата да се справят с подобни глобални предизвикателства, както станахме свидетели с Германия, удавена в смъртоносни наводнения и мегапожари, обхващащи обширни райони на Калифорния.
Ясно е, че пред нас съществуват предизвикателства от трансгранично, наднационално и глобално измерение. Те изискват укрепване на транснационалното сътрудничество, международна система, организирана въз основа на многостранни институции, споразумения и правила, за да се защитят общите обществени блага, от които зависи благосъстоянието и оцеляването на всеки един от нас на тази планета. Именно околната среда изисква европейска солидарност и силен глобален Европейски съюз.
Общата заплаха от природни бедствия ни сближава. Точно както "земетръсната дипломация" от 1999 г. улесни сближаването на Гърция и Турция, така и горските пожари в двете страни временно топят леда. (Разбира се, националистическите рефлекси умират трудно и турският президент Реджеп Ердоган побърза да обвини кюрдите за пожарите. При неговото правителство Турция отдели всички ресурси за прокси войни, но не и за собствени пожарогасителни самолети.)
Термален купол се е настанил над Средиземноморието
улавяйки изключително високи температури в катастрофална спирала. Екстремните горещи вълни предизвикаха мегапожари и отделиха високи нива на въглероден диоксид, което допълнително изостри глобалното затопляне.
Средиземноморието е регион на политически съперничества, конкурентна експлоатация на енергийни ресурси и конфликти. Това е преди всичко област на много тясна, неразрушима взаимозависимост. Като най-развитата страна в Източното Средиземноморие, която е едновременно член на НАТО и Европейския съюз, Гърция трябва да играе водеща роля в превръщането на региона в транснационално сътрудничество, енергиен преход и устойчиво развитие.
Вътре в страната новите екстремни заплахи налагат нов репертоар от политическа и обществена отговорност. Те налагат мобилизиране на сили (партии, местни власти, компании, социални партньори), за да се постигне нов консенсус, който да позволи на страната да бъде защитена от нови катастрофални заплахи. И в това отношение новите технологии и бизнес иновациите трябва да бъдат ориентирани към нуждите на екологичния баланс и устойчивото развитие.
Новата карта на глобалните заплахи преструктурира политиката в държавите, разкривайки нови линии на разделение. В западния свят това са междупартийните сили на науката и рационалността срещу "отричащите" науката, ваксините, изменението на климата и самата емпирична истина. В зрялата американска република последните нахлуха в Конгреса. В Европа всички те те заплашват общественото здраве и фундаменталните демократични достижения.
Ще бъде необходима много смелост, включително политическа смелост, за да се изправите пред предизвикателствата на този нов дистопичен свят на антропогенни природни заплахи. Ще трябва да научим много и да се научим още повече. /БГНЕС