29 Май 2020петък23:13 ч.

Плаване в пазарни води

Заниманието изисква солиден набор от съвременни знания и търсене на ивицата земя, която не е мираж

/ брой: 105

автор:Чавдар Николов

visibility 1217

Всякакви аналогии са изконно рискови с оглед евентуално превратно, преднамерено или повърхностно тълкуване на фактите и зависимостите. Но често аналогиите, предлагайки нов, неочакван ракурс, осветяват неподозирани "тъмни ъгли", изясняват пренебрегвани до този момент аспекти, или като минимум спомагат за по-нагледното обяснение и разбиране на природните и обществените връзки и закони. Дава се простор на фантазията, на асоциативното мислене и по този начин на познанието съответно да се задълбочи и разшири.
В настоящия текст ще си позволя да сравня световната икономика с повърхността на планетата Земя. Със 71% преобладаваща е водата: реки, езера, морета, океани... Това приемаме, че е пазарът. 29-процентната суша, континентите и островите, са държавното регулиране, държавната намеса, държавното присъствие.
   
Хората предпочитат да живеят на сушата

със сигурност и безопасност, но доказано без водата не могат да минат. Неслучайно науката за геополитиката заостря вниманието към факта, че точно "морските нации" се явяват "търговски нации", те са истинските носители, двигателите на прогреса, в тях най-бързо се случва историята и напредва цивилизацията. Морето е прозорец към откриването и преоткриването на нови светове, то свързва континентите. То именно позволява достъпност до бреговете на всяка суша. Бреговата ивица може, погледната откъм сушата, да изглежда като граница, като предел, но това е по-скоро илюзорно-ефимерно. Откъм морето тя е входът, през който се навлиза далеч навътре в хартланда.
    Европейската континентална цивилизация е положила много усилия, с годините е набрала опит и е инвестирала достатъчно знания в обуздаването на прищевките, извращенията и крайностите на пазара. Както аналогично са коригирани големите реки, премахвани са бързеи и водовъртежи, изправяни са завои, така че коритата им да станат годни за корабоплаване. Както речната вода се използа за водоснабдяване и иригационни цели, за задвижване на електроцентрали и производство на ток, а в миналото, преди индустриалната революция, е служила също като двигателна сила на воденици и на други занаятчийски механизми. Както са строени диги и бентове за предотвратяване на нежелани наводния, копани са изкуствени канали и са изграждани

шлюзове за по-евтини и бързи доставки на стоки

Така и европейският пазар понастоящем е вкаран в някакви "човешки рамки", той, както и реките, служи на обществото. "Пазарна икономика, но не и пазарно общество" бе идеята на Лионел Жоспен, есенциално илюстрираща цивилизаваното европейско разбиране на контекста.
Естествено, с човешката намеса в пазарните отношения не бива да се прекалявя. Планово тоталитарната система, фундаментално идеологически отрекла пазара, постъпи по безобразен начин и с някои реки. Хищническото използване за "интензифициране" производството на памук, необходимо включително за военни цели, на водите на двете средноазиатски реки Амударя и Сърдаря доведе до почти пълното ликвидиране на прекрасното някога Аралско море и превръщането му днес в хранилище на високотоксични отпадъци. Но недомислията не свършиха дотук. Като "спасителен план" през втората половина на ХХ век бе лансиран прословутият мегаломански проект за обръщане течението на северните сибирски реки. Само разпадането на Съветския съюз и преходът към пазарна икономика предотвратиха вече начертаното и проектирано ново безумно, грубо посегателство над природата с

практически непредвидими глобални последици

Моретата и океаните са друга работа. Тук участието на сушата в морето обективно е по-ограничено. Европейските нации слабо могат да влияят върху световния пазар и върху тенденциите на него. Даже на най-голямата икономика в света, тази на Съединените щати, й е трудно да следва някакви предварително предначертани насоки. В световната търговия и международните финанси достатъчно често, циклично, става дума за обстоятелства и явления, сравними с природните, за размах и въздействие на истински непреодолими сили. За огромни морски вълни, ураганни ветрове, за тайфуни и цунамита.
Човек е извършил драгажни работи в морските пристанища, отнел е за свои потребности част от морето и е създал суша, свързал е морета и океани посредством Суецкия и Панамския канал, изградил е солидни пристанищни стени, начертал е на картата морските пътища, прокарал е презокеански кабели за комуникация. Започнал е усвояването залежите на морския и океанския шелф, започва полагането по тях на нефто- и газопроводи. И дотам!

Не само "Титаник" е потънал

Ежедневно на дъното на моретата и океаните някъде по света отива поне по един кораб. Аварията на петролната сонда в Мексиканския залив освен непредпазливост илюстрира още и степента на човешката повърхностна неподготвеност за извънредни ситуации. Въпреки съвременната технологична самоувереност се оказа, че методи за запушване на бликащия от дъното нефт трябваше да се разработват "в движение", постфактум. По сходен начин може да се разбира и поредицата от атомни аварии във Фукушима след опустошителното цунами. Ясно е, че и в двата конкретни случая "сушата" не е взела навременно и достатъчно мерки в океана, не се е застраховала в нужната степен. Независимо че при природните стихии винаги е налице някаква непредвидимост, човек е длъжен да минимизира риска. Казаното се асоциира пряко със ситуацията и на световните пазари, особено на фондовите борси.
Случайно или не, и двете горепосочени бедствия съвпаднаха по време с актуалната световна финансово-стопанска криза, "Голямата рецесия", и така придобиха еднозначно символично значение. А въпросната глобална криза показателно се разрази, както пише нобелистът Пол Кругман, точно когато всеобщо разпространеното мнение бе, че "тъй като икономистите и политиците са научили своя урок... нищо, подобно на Голямата депресия не може да се случи". Но, както непосредствено по-долу самият Пол Кругман реторично задава въпроса: "Или пък може?"
Явно е, че може и "фактът, че нещо такова може да се случи днес, би трябвало да накара всеки, притежаващ усет за история, да потрепери".
"Истина е, че

съпротивата срещу капитализма вече няма живец

Но човешкото мислене исторически показва обезпокоително махално люшкане по отношение на държавното регулиране на пазарните отношения, на проглеждането и слепотата спрямо т.нар пазарни провали. Увлечението най-вече в англосаксонския свят по неолибералните, пазарно фундаменталистки и либертариански идеи и съответният "демонтаж на спасителната техника", на регулациите във финансовата и икономическата сфера, въведени още от президента Рузвелт, доведе в наши дни до неочаквано голяма катастрофа. Ако се върнем към прецедента "Титаник", нелогично, както на борда му, не бяха осигурени достатъчно спасителни лодки, а непроницаемите прегради бяха изпъстрени с толкова многобройни вратички, че се оказаха напълно проницаеми за морската вода.
Плаването в бурните финансови океани през последните двадесет и пет години започна да се извършва с набързо построени кораби, водени от неподготвени, авантюристично настроени капитани, без професионални лоцмани, с безогледно алчни сбирщини от кол и въже, вместо с адекватно тренирани екипажи.

Докато плавателните съдове пропускаха вода

и трюмовете им се пълнеха, докато се сблъскваха с подводни и надводни рифове, на бедните пътници им бе демонстирано компютърното отделение, където на екраните всички графични стрелки абонаментно неизменно сочеха само напред и нагоре.
Естествено, както вече посочихме в текста, световният океан не подлежи на укротяване от страна на човека даже в най-отдалеченото научнофантастично бъдеще. Но корабоплаването по него днес е нелогично да се базира на техниката, навигацията, начините за оцеляване и спасение, въобще на знанието и манталитетната нагласа от времето на Робинзон Крузо и Адам Смит, колкото и велик икономист да е последният. Новата световна финасова архитектура, включително европейският "Пакт за стабилност", със сигурност няма да снемат от дневен ред "големите проблеми", няма да отменят стихийните "океански" сериозни симетрични и асиметрични шокове за икономиките. Но ще ги омекотят значително, ще намалят остротата им, ще ги модифицират към значително по-лесна преодолимост.
"Времето на безотговорност" и лекомислие на сушата по отношение на "морските дейности" безвъзвратно приключи през 2008 г. А отговорният поглед означава и по-далновидна общочовешка визия.

Повсеместната днес "петролна икономика"

спонтанно възникна от пазарния океан. Тя е силно лобистка, влиятелна, мрежите й са оплели всяка държавна власт по света. Публична тайна е, че въпросната икономика дългогодишно препятстваше разработката на алтернативни автомобилни двигатели. Нейните представители продължават да твърдят, че земята е плоска и движениего достатъчно далеко "на изток или на запад" неминуемо ще ни доведе до края на нашия свят. Понастоящем практически всичко в модерната цивилизация се прави от нефт или е "закачено за нефта", от бензина и домашните и офисните мебели, през облеклото, та чак до настилката на улиците и магистралите.
Президентът Обама със своя двадесет и пет годишен план за 80%-но преминаване към възобновяеми енергийни източници до 2035 г. показва дръзновение, сравнимо с това на големи мореплаватели като Колумб и Магелан.
Каква геополитическа и технологична карта на света би начертала пробив от този род подлежи отсега само на гадания. Може обаче определено да се твърди, че през следващите десетилетия на човечеството многоаспектно му предстои откриването на нови земи, прилив на богатства и увеличаване на благосъстоянието, икономически подем, заселване на нови територии, развитие на нов бизнес, откриване на нови стопански пространства...
Бъдещата, небазирана на нефт икономика съществено би разместила днешните икономически приоритети, потоци и баланси. Полезно би било и

нестабилното българско корабче

овреме да заплава във все по-проясняващата се световна посока. Но за тази цел са необходими инвестиции в наука, заедно с разумно държавно регулиране, а не нелогични икономии, вчерашно либертарианство и фискална фиксация точно в дънните фази на кризисното развитие.
Инициативата на Обама естествено ни препраща също към Атлантическата харта, подписана от Рузвелт и Чърчил през 1941 г., сложила началото на края на колониалното разпарчосване на света и отворила вратите за свободния световен пазар. Неслучайно, впрочем, съдържанието на въпросния документ включва и "възстановяването на суверенните права на народите". Забележете, не на правата на неблагоразумните банкери, не на тези на недалновидните предприемачи, не на империализма в разнообразните му форми, а по демократичному - на правата на хората.
Позабравено правило беше, че пазарите, които не са конкурентни, задължително подлежат на регулиране. Явно е, че не само ние, българите, страдаме от произвола по бензиностанциите, поставящ икономически прегради по пътя ни към морето. А след като е така, значи все пак започва да мъждука някаква крехка надежда. Сред бури, безветрие, мъчителен глад, жажда, лишения и болести на хоризонта най-после се привижда ивица земя. И дано тя да не се окаже поредният мираж.

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 839

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 364

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 100

Гърция се отваря за чужди туристи от 15 юни

автор:Дума

visibility 138

Меркел: ЕС да поеме повече отговорност в света

автор:Дума

visibility 229

/ брой: 100

Конгресът гласува за санкции срещу Китай

автор:Дума

visibility 311

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 432

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 185

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1406

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 432

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ