Пленници на лъжата

Кметицата на Кьолн Хенриете Рекер, която преди дни блесна със съвета жените да се обличат по-семпло, за да не провокират евентуални атаки срещу себе си, вчера реши да се откаже от думите си. Вече беше късно. Нейният призив към жените стана метафора на абсолютната безпомощност на Европа не само да се справи с проблема си, но и да го види. Политическите й елити предпочетоха да останат на територията на своите фантазии, напълно откъснати от буреносната политическа реалност в ЕС.
Посегателството над толкова много жени навръх Нова година не е било ограничено само до Германия, а се е случило и в Холандия, и в Белгия. Призракът на виновното минало, на широко затворените очи, настигна Европа по най-кошмарния начин и е на път да я постави морално на колене. Защото в либерален транс мълчаха не само политици, в политкоректната кома пропаднаха и медиите, които мълчаха цели три дни. Интересно е как идеологията на либерализма вече върви срещу себе си и се разрушава. Либерализмът, който твърдеше, че поставя свободата най-високо като ценност, днес е готов да се откаже от нея в името на това да не признае своите политически и социални грешки. Нали бежанците щяха да бъдат част от наднационалната утопия на Европа? Нали всички трябваше да живеем като голямо безгрижно семейство? В окото на бурята сега тези приказки звучат абсурдно. В момента, в който се оказа, че на мястото на утопията е дошъл кошмарът, изведнъж всички адепти на статуквото изпаднаха в ступор. И започнаха да раждат поредните небивалици как добрата съдебна система на Германия можела да реши въпроса. В епохата на политическия дебилизъм обаче не съдът решава кой е крив и прав, а хората, които станаха жертва на голямата лъжа. А най-досадната черта на Европа днес е умението й да лъже самата себе си...