Плитко, г-н президент!

Може ли президентът да налага вето на Закона за държавния бюджет? Когато бях секретар по икономическите въпроси на президента Първанов, неведнъж сме обсъждали с него и с юристи този въпрос. Неговото разбиране беше, че дори и формално подобно вето да може да бъде наложено, бюджетната политика е най-висшият израз на отговорността на правителството и парламентарното мнозинство, което го подкрепя. Той не наложи вето, дори когато в началото на управлението на ГЕРБ Дянков демонстративно сви до невъзможност бюджета на президентската администрация, нещо, което беше щедро компенсирано след избирането на г-н Плевнелиев за президент.

Г-н Плевнелиев се готви сега за първи път да премине тази граница

И ще сгреши, тъй като става страна по разпределението на националните финанси. Той би трябвало да участва в дискусиите и да отстоява мнение по няколко основни теми - приходната част на бюджета и равнищата на данъците, разходната част на бюджета и включените в нея средства за социална политика, за инвестиции, за образование, за отбрана и сигурност, за администрация, размерът на бюджетния дефицит или излишък и начинът на неговото финансиране. Президентът трябва да носи и отговорност за тези политики. На какво основание обаче? Тези въпроси са в центъра на предизборните кампании за парламентарните избори. Кой е дал мандат на президента да се произнася по тези въпроси? Не мога да приема общия отговор, че държавният глава може да има становище по всички въпроси. Имам представа от предизборна кампания за президент и там теми като размерът на пенсиите и минималните работни заплати, на детските добавки и данъчните облекчения просто нямат място.
В нормална обстановка президентът вероятно няма и да си помисли да наложи вето на Закона за държавния бюджет. Сега обаче има друг мотив. За да се преодолее ветото, трябва да гласуват 121 народни представители, а БСП и ДПС имат 120. Освен това в Конституционния съд има казус по депутатските права на Делян Пеевски, а пък Искра Фидосова и други наскоро напуснали не са заменени. Въобще - заради кашата

ключът ще се даде отново на "Атака"

и актуализиран бюджет ще има само ако "Атака" гласува заедно с БСП и ДПС. И тогава някои ще видят убедителното доказателство за управлението на новата "тройна коалиция".
Плитко, г-н президент! От вас се очаква да намерите начин да спрете дълбокото разединение на българския народ, да предложите и да наложите решението. Сега е моментът, в който можете да докажете, че държавният глава в България има политически и морален ресурс. Вместо да говорите, че има въпроси без отговори, задайте тези въпроси публично на правителството. Междувременно помолете протестиращите да излъчат своите представители и искания, както го направихте през март, и домакинствайте техен диалог с основните политически сили и с правителството. Това ще е далеч по-корструктивно, а и няма да прилагате двоен стандарт.
Ще си позволя да дам един съвет и на правителството и парламентарните партии. В случай, че президентът върне Закона за бюджета, ветото да не бъде прегласувано. По действащия закон правителството е длъжно да се придържа към дефицит от 1.3% от БВП. Таваните за разходите са максимални и не е задължително да се постигнат през годината, особено при неизпълнение на приходната част. Така в един есенен ден

правителството трябва да спре всички плащания

и да разпределя само нови постъпления. Това означава финансова катастрофа за държавата. За да не се случи това, или по-скоро за да го разберат дори и в канцеларията на държавния глава, то нека правителството приготви спешен нов законопроект, в който ясно да каже кои плащания ще спрат веднага, за да останат средства до края на годината за по-важни приоритети. След което тази промяна, заедно с коригирано предложение за актуализация, да бъдат гласувани едновременно в Народното събрание и предложени за подпис на г-н Плевнелиев. Нека той да поеме отговорността за своите решения и за последващите спрени плащания. А междувременно се надявам българското общество да разбере, че подобни атомни конфликти, запалени от самия президент, вредят на държавата.