Плодовете на мира в Африканския юг

Боян Михайлов

Абсолютно очевидно е, че настъпилият в началото на второто хилядолетие край на войните, на острите политически, расови, етнически и от друг характер сблъсъци и противоборства в Югозападна Африка и целия Африкански юг, е най-голямото след разпадането на Португалската колониална империя и ликвидирането на режима на апартейда в ЮАР, завоевание на широките обществени слоеве в страните, намиращи се в посочения район.
Крайното усложняване на положението в тази част на света дотогава се дължеше главно на това, че в конфликтите участваха голям брой политически, военни и етнически сили с много противоречиви интереси.
Районът беше размирен още от началото на 60-те години на ХХ в., когато там започнаха националноосвободителните войни срещу колониалното господство на Португалия в Ангола, Мозамбик и други владения на иберийската страна. Но военнополитическите събития особено много се разраснаха и усложниха, след като бившите колонии на същата държава извоюваха независимостта си през 1975 г.

Последиците след конфликта - разрушен мост след гражданската война в Ангола


Накратко, противоборствата бяха: ЮАР срещу Ангола с военни агресии главно заради установения в нея марксистки режим на управление на партията МПЛА (Народно движение за освобождение на Ангола); Куба с 35-хилядна армия в помощ на последната за отблъскване на тези нападения; УНИТА (Национален съюз за пълно освобождение на Ангола) и за определено време ФНЛА (Национален фронт за освобождение на Ангола), предприели партизанска борба срещу МПЛА и неговата власт; РЕНАМО (Национална мозамбикска съпротива) срещу управляващия марксистки режим в Мозамбик на партията ФРЕЛИМО (Фронт за освобождение на Мозамбик); АНК (Африкански национален конгрес) и други антирасистки сили в ЮАР, включително и Южноафриканската комунистическа партия, срещу диктаторския режим на апартейда в същата страна; СУАПО (Народна организация на Югозападна Африка) срещу колониалното господство на ЮАР над Намибия и други още противоборства на военнополитическа и етническа основа, както и заплахи от ЮАР срещу управляващите режими в други страни в района.
Най-горещата точка - с най-острите военнополитически сблъсъци, беше Ангола.

Разтърсваната от гражданска война и тероризъм Сомалия е една всенародна трагедия, чийто край не се вижда


Стремежът и инициативите на правителството на последната страна, на ООН, САЩ, СССР и други държави и на неправителствени организации за решаване на проблемите там с мирни средства стимулираха и заставиха главните участници в конфликтите да активизират преговорите между тях за постигане на тази цел. В резултат на които те успяха да се споразумеят по най-важните въпроси, колкото и непреодолими да изглеждаха противоречията им, и се стигна до потушаване на огнището на военнополитическо напрежение в тази част на света, довело също така до разведряване на обстановката в целия южен район на Африка.
Това стана в края на 1988 г., когато успешно приключиха преговорите между ЮАР, Ангола и Куба, проведени с посредничеството на САЩ и подкрепата на СССР, и на 13 декември с. г. трите държави подписаха в Бразавил Протокол за прекратяване на необявената война от ЮАР срещу Ангола и за прилагане на Резолюция 435 на Съвета за сигурност на ООН за даване на независимост на Намибия. Но най-важният, решаващият резултат бяха сключените няколко дни по-късно - на 22 с. м. в Ню Йорк, в седалището на световната организация, два договора - единият между Ангола и ЮАР, утвърждаващ формулираните в споменатия протокол споразумения, и другият - между Ангола и Куба, за изтегляне на кубинските войски от анголската територия.
Резултатите: ЮАР спря агресиите, управляващият там режим на апартейда падна, установена бе демократична власт и премахната расовата дискриминация, кубинските войски се изтеглиха от Ангола, Намибия стана независима държава. На по-късен етап бяха прекратени гражданските войни в Мозамбик - в средата на 90-те години, и в Ангола - през 2002 г. И така огнището на военнополитическото напрежение в южните краища на Африка беше окончателно потушено.
Значимостта на този исторически поврат там особено ярко изпъква на фона на реалностите в други части на света и най-вече на Африка. Събитията, които отдавна, но особено през 2011 г. протичат в северните, както и на други места в същия континент, са в много голям контраст със случващото се в някогашния разбунтуван юг. Вече омиротворен, без, разбира се, да се смята, че проблеми там не съществуват, т. е. напълно да се идеализира обстановката в намиращите се в района държави. Но че положението в Ангола или Мозамбик, или в други съседни на тях страни, с изключение донякъде на Зимбабве, е коренно различно - през и преди 2011 г., от това в Либия, Египет, Тунис или Алжир, е безспорен факт. Сиреч югът и северът на африканския континент не са само две географски определения, но преди всичко центрове на несъвпадащи в най-общ стратегически план военнополитически реалности.
В по-близкия Африкански рог, пък и в цяла Източна Африка положението - политическо, социално-икономическо и в други области, също твърде много се различава от това в страните в южните райони на континента. Разтърсваната от гражданска война Сомалия, а още и от тероризъм, в разстояние вече на десетки години е една всенародна трагедия, краят на която - и това може би е най-лошото, все още не се вижда кога ще настъпи. Като се прибавят и честите опустошителни суши, причиняващи едновременно с противоборствата, безредиците и изобщо от липсата на държавност (доколкото я има, тя се оглавява от корумпиран диктаторски режим), всякакви други бедствия за местните хора, но най-вече глад и страшна мизерия, картината на положението там става още по-мрачна. То е нестабилно, пак по политически причини и бушуващия глад, също и в Етиопия, Еритрея и Кения. Като и в тези страни не се очертават перспективи за излизането им от състоянието, в което са. Ситуацията в целия Африкански рог не се променя дори и в малка степен и след като съответните страни често получават помощи от международни хуманитарни организации. Приблизително така е и в други райони - например в Нигерия и в ДР Конго.
Несравнимо е също така положението в Южноафриканския район с това в Афганистан, Ирак, Йемен, Сирия и Израел, които се намират още по на север, в близкото до България Косово - много още по на север, пък дори и най-най на север, макар и за кратко време - в Норвегия, претърпяла страшния терористичен акт през юли 2011 г., извършен абсолютно изненадващо от безизвестния фермер Андреш Брайвик, искал на всяка цена да спаси страната си от ислямизма. А също - пак за кратко време, в цивилизованата и богата Англия, каквато, естествено, е и Норвегия, преживяла безредиците, бунтовете и други вандалски действия, осъществени в началото на август 2011 г. от хиляди хора - бедни, слабо образовани, а също и от различни етнически емигрантски групи, в Лондон, Манчестър, Бирмингам, Ливърпул и други градове на страната.
Тези най-общи констатации за положението в Северна Африка и в други райони не означават отричане на правото на опозиционните сили там да се борят за промени към по-добро. Но е безспорно, че омиротворяването на съответните страни ще бъде истински полезно за населяващите ги хора само ако доведе до демократизиране на обществения ред и управляващите ги режими. Както стана, макар и много трудно, в страните в Югозападна Африка и в други съседни на тях, в които, разбира се, да повторим пак, все още не са решени много проблеми, но най-тежките - да.
Най-убедителен пример за благоприятните възможности една страна да се развива в положителна насока в условията на мир и добри отношения със съседите й в конкретните реалности на Африка е Ангола след 2002 г., когато, след като отдавна ЮАР беше спряла агресиите срещу нея и приключиха и политическите, и въоръжените конфликти между УНИТА и държавната власт на МПЛА и бе постигнато трайно, както по всичко личи, национално помирение.
Още тогава, от този важен исторически момент, страната навлезе в етап не само на своето възстановяване от разрухата - в материалната и духовната област, но и на постоянно настъпателно развитие в почти всички области. До 2011 г. в изпълнение на правителствени програми бяха възстановени в значителна степен транспортните инфраструктури - шосетата, мостовете, жп линии, още и електростанциите, електропроводите, водоснабдителните съоръжения, хиляди училища, болнични центрове, жилищни и други сгради, промишлени предприятия и много други обекти в преобладаващия брой провинции в страната.
Големият икономически напредък през посочения период, съпътстващ възстановителните дейности, е едно от другите големи постижения на омиротворената Ангола. След извършените реорганизации в държавните структури и въвеждането на пазарната икономика нейният растеж, според както изтъква президентът Жозе Едуарду душ Сантуш, позовавайки се на статистически данни, е бил и е един от най-големите в света. Наистина впечатляващ резултат е увеличаването на БВП на страната 2,6 пъти в периода от 2002 г. до 2008 г., като средният годишен растеж е бил почти 14,6%. От особено важно значение е обстоятелството, че увеличаването на БВП извън петролния сектор е било по-динамично от това в петролния, който - последният, винаги е бил най-важният, определящият, основният и, безспорно, такъв ще бъде и занапред. Но вече не е и няма да бъде само той, който ще бъде гръбнакът на анголската икономика. Така според статистическите данни средният за година растеж на петролния добив в проценти е по-малък от този на отраслите извън него. Сиреч увеличава се общото производство не само от съществуващите индустриални, земеделски, строителни и други структури, но и защото се изграждат и влизат в експлоатация нови. Налице е постоянен растеж на чуждестранните инвестиции от най-силните в света държави - САЩ, Китай, Бразилия, Германия и т.н. Диверсификацията на икономиката и посоченият растеж увеличават трудовата заетост, в стопански напредък се намират все повече райони в страната, след като в миналото много голяма част от тях са били крайно изостанали.
Преди да настъпи световната финансово-икономическа криза - до 2008 г., посоченият стопански напредък оказва ползотворно въздействие върху платежния баланс, който дотогава непрекъснато е бил положителен. Кризата естествено засегна и Ангола, но не до такава степен, че да я доведе до банкрут. Просто нейният икономически растеж стана по-умерен, като същият за БВП през 2009 г. беше 2,4%, а инфлацията се е увеличила само с 1 на сто. Преодоляването на кризата и недопускането тя да причини сериозни неблагоприятни последици за страната се дължи главно на предприеманите мерки и действия от правителството и другите органи на властта на всички равнища и във всички административни райони, т.е. на налагания пазарен регулативизъм.
За да бъдат все по-пълно задоволявани потребностите на развиващата се икономика и на населението, набелязани бяха и с ускорени темпове се изпълняват програми за значително увеличаване на електропроизводството, главно чрез ВЕЦ-овете, което до края на 2016 г. ще бъде 8 пъти по-голямо от това през 2010 г. Такива програми се реализират и за многократно разширяване на напояваните земеделски площи, както и за водоснабдяване на градовете и по-малките селища.
Финансовите средства за двата отрасъла, а също и за транспортни инфраструктури - железопътни линии, пристанища, шосета и други, се отделят от печалбите от търговската реализация на петрол и така чрез богатството, добивано от невъзобновяеми източници, ще се получава богатство от възобновяеми ресурси. В близко време Ангола ще се утвърди и като район с транспортни комуникации, обслужващи и другите страни в Югозападна Африка.
В Ангола започва добив и на природен газ, с което ще се създадат условия за развитие и на други нови икономически отрасли, на първо място на производството на торове за земеделието. От изключително важно значение е и това, че с осигуряването на големи количества от този ресурс и използването им ще се благоприятства околната среда, ще бъдат защитени най-вече огромни площи екваториални гори в северните райони на страната.
Премахването на бедността, ширеща се открай време в страната и в целия африкански континент, се утвърди като една от най-важните цели на нейното правителство, като един първостепенен приоритет в неговата дългосрочна политика. Разработените социални програми, увеличаването на финансовите средства за тяхното изпълнение и редица други специални мерки и, разбира се, икономическият напредък, реално допринесоха за подобряването на жизнения стандарт на населението.
Така броят на гладуващите и бедните в Ангола намалява. Може би не с темповете, с които това става, да речем, в Бразилия, в резултат на реализирането на социалните програми и други мерки на правителствата на същата държава по времето на президентите й Луис Игнасио Лула да Силва и Дилма Русеф (през първото десетилетие и след това на ХХI в.), но става - в някаква степен все пак, и в тази африканска страна. И това се потвърждава от констатации в резултат на специални проучвания. Безспорен успех е поради подобряването на здравеопазването, вдигането на средната продължителност на живота в периода от 2002 г. докъм 2008 г. от 44 г. на 47 г., като през 80-те години на миналия век тя беше едва 38 г. Тези показатели за нас, европейците, са шокиращи, след като в нашите, пък и в други континенти, са далеч по-високи, почти двойно по-високи. Но в Африка реалностите във всички области са други.
Цитираният положителен резултат се дължи главно на рязкото намаляване - с цели 60%, на детската смъртност, която в миналото винаги е била много висока, постигнато благодарение на медицинските грижи за подрастващите и особено на специалните мерки за предотвратяване на всякакви епидемии. В началото на второто хилядолетие тя е доста по-ниска от средната за цяла Африка, в която на 1000 деца умират 74.
Образованието - другият голям приоритет на правителството, също бележи съществен напредък в краткия период от няколко години след постигането на националното помирение. Според статистическите данни, докато през 2001 г. в основните и средните училища са били включени около 2 млн. деца, през 2009 г. техният брой е нараснал на близо 6 млн., т.е. увеличил се е три пъти. Което се съпътства с изграждането на нови училища навсякъде из страната, със значително увеличаване броя на учителите и подобряване на тяхната квалификация. Значителен ръст бележи и броят на студентите във висшите учебни заведения. И през 2009 г. например те вече са били 85 хил.
Друг много важен напредък в нормализирането на положението в страната е връщането в родните им, обезлюдени поради войната места, на няколко милиона души, заселили се край големите градове и живеещи там в мизерни условия. Само извън Луанда, но близо до нея техният брой в периода, когато бушуваше войната, пък и доста след това, е надвишавал няколко пъти коренното едномилионно население на града. А с това - връщането на въпросните граждани в различни райони на страната, се решават не само изключително остри социални проблеми, но се създават и условия, след като инфраструктурите им са възстановени и разширени, да се развива в пределите им изгодна селскостопанска и друга икономическа дейност от същите тези хора.
Сигурността на страната е стабилна в общи линии, но не може да се каже, че няма никакви заплахи срещу нея. В някаква степен такива има и те идват главно от вътрешните и междудържавните конфликти в Централна Африка. В съседната Демократична република Конго, в която размириците са особено много и мащабни, отдавна бушуват и все не стихват, могат да се окажат опасност отвън за Ангола, тъй като е възможно да се пренесат на нейна територия и да предизвикат и други неприятни последици, по-специално в северните й райони. И преди всичко в стратегически важния поради огромните залежи на петрол в него анклав Кабинда, осигуряващ големи количества от този продукт, където в чужда подкрепа местни сепаратистки сили продължават да кроят планове и предприемат някакви действия за откъсването му от Ангола и обособяването му в отделна държава. Същите кръгове саботират изпълнението на задачите, произтичащи от Меморандума за разбирателство, мир и сдобряване, и така тези цели все още не могат да бъдат постигнати напълно на територията на анклава.
Смущаващи се оказаха и разкритите през 2010 г. и широко оповестени планове на група масони от Италия, сред които бил бившият шеф на държавната енергийна компания "Enel" Джузепе Танга, да бъде извършен преврат в тази африканска страна, по-точно въстание в нейната провинция Кабинда, с цел същата да бъде преобразувана в "независима" държава. Интересите на тях и на други свързани с тях кръгове са били съвсем очевидни и са се свеждали до това да използват по най-изгоден начин петролните ресурси в посочената провинция.
Но в никакъв случай обаче не би следвало да се допусне, че е възможно Кабинда да бъде откъсната от националната територия. Анголската държава като цяло е много силна, силни и добре въоръжени са нейните армия и органи за сигурност, така че няма да позволят това да се случи. Успешното изпълнение на Плана за военна защита на държавата, като специално набелязана дългосрочна стратегия, е най-важната гаранция за недопускане на вътрешни въоръжени противоборства и размирици и за запазване на териториалната й цялост.
Активната роля на Ангола в международните отношения в съвременния глобализиращ се и със сложни за решаване проблеми свят е важен елемент от нейното прогресивно и всестранно развитие. Във външната й политика са заложени и последователно съблюдавани принципите на добросъседство, на уважение на равноправието и суверенитета и на запазване на териториалната цялост на държавите в Африканския юг, в цяла Африка и в другите континенти, както и за поддържане на активни връзки с тях на взаимноизгодна основа. Приоритетни и занапред за Ангола са отношенията й не само с нейните съседи, с членуващите държави в Африканския съюз и други регионални африкански организации, но преди всичко с Бразилия, Португалия, САЩ, Китай, с които осъществява мащабно сътрудничество в търговията и в други области. Продължават да бъдат близки и приятелски отношенията й и с Куба, чийто принос за спасяване на тяхната държава в недалечното минало анголците не са забравили.
На преден план стои и повишаването на ролята на Ангола в Общността на страните с португалски език. И това е така не само защото със същите я свързват дълбоки исторически връзки, но и защото повечето от тях се развиват успешно и играят активна роля в международните отношения, най-вече гигантска Бразилия с гигантска икономика, управлявана от прославени демократични режими и заемаща вече място на велика сила в световен мащаб.
За важната роля на тази организация и по-специално на Ангола като неин член в международните отношения убедително потвърждение е приетата през декември 2010 г. от Общото събрание на ООН в Ню Йорк резолюция за сътрудничество между двете организации. Документът е бил внесен от постоянния представител на Ангола в ООН посланик Исмаел Гаспар Мартинш, тъй като неговата страна е председателствала в момента въпросната организация с осем държави членки, населявани общо от над 240 млн. души. Според както е заявил той, тя има за главни цели засилването на сътрудничеството между участващите в нея страни с политически и дипломатически средства и развиване на целенасочена дейност в други международни организации.
Приемането на нова Конституция на Република Ангола в началото на 2010 г. е голямо завоевание на всички слоеве на обществото, на целия анголски народ. Нейното изключително важно значение се определя не само от това, че е базирана на мира и стабилността, че сложи край на политическия преход, започнал през 2002 г., но защото, и най-вече, определи условията и програмните насоки за изграждане на Ангола като социална и правова държава.
Върховната власт - президентската институция, парламентът, правителството, съдът и прокуратурата, а също и местните административни органи, политическите партии (въпреки различията им), след преминаването на най-важния исторически етап след националноосвободителната борба и победата над колониализма - националното помирение, наистина се стремят и полагат усилия за изграждането на Ангола, както конституцията повелява, като една демократична, просперираща и модерна държава. Бидейки всички убедени, а това се отнася и за почти цялото общество, че за постигането на тази цел е необходимо преди всичко да я съблюдават, да спазват и останалите закони, да се поддържат мирът и националното единство, да се укрепва плурализмът в обществените и политическите отношения, да се гарантират отбранителната способност и националната сигурност на страната, да се работи с ефективни средства и се провеждат политики за постоянното й развитие и просперитет във всички области.
Очевидно е, че процесът на мирен и настъпателен напредък на тази страна ще продължи и занапред, за което нейното правителство и другите управляващи органи, партийните формации и почти цялото общество имат политическа воля. Стратегическите приоритети в този процес, според както ги е формулирал в своя реч пред Народното събрание (парламента) президентът на републиката и на управляващата партия МПЛА Жозе Едуарду душ Сантуш, произнесена на 15 октомври 2010 г., са следните: запазване на националното единство и сплотеност едновременно с укрепването на демокрацията и институциите; гарантиране на главните намерения за развитие чрез финансова стабилност и трансформиране и диверсификация на икономическата структура; подобряване качеството на живота и последователно повишаване на показателите на хуманното развитие на анголците; стимулиране на частния сектор, по-специално на анголските предприятия; засилване на конкурентните способности на Ангола в международен план.
Може да се очаква, че тези цели ще бъдат постигани.
За положението в другите страни в Югозападна Африка - ЮАР, Мозамбик, Намибия, също най-тясно въвлечени в конфликтите в недалечното минало в тази част на света, и за някои от съседите им в целия Африкански юг няма да влизаме в подробности. Но ще отбележим все пак някои данни, например за БВП в няколко от тях. Докато в ЮАР през 2008 г. същият е бил над 275 млрд. долара, през 2010 г. е нараснал на над 357 млрд. долара; в Намибия съответно - от близо 9 млрд. долара на около 12 млрд. долара; в Мозамбик се е запазил на приблизително еднакво равнище на над 9,8 млрд. долара. Ще изтъкнем още, а това е най-важното, че те и останалите в тази част на света, коя в по-голяма, коя в по-малка степен, ползват изгодите от потушения военен пожар, от националното помирение, постигнато и в тях. А проблеми имат - като бедност, глад, безработица, и от друг характер, и ще имат сигурно и занапред, но не са вече в ужасната ситуация, в която се намираха докъм 1990 г. Каквато, дори и по-тежка, преживяват и през новото хилядолетие страните в северната част на африканския континент и в много други райони на света.