Плюс или минус

"Българското правителство предложи на "Фолксваген" максимално допустимата държавна подкрепа в стриктно съответствие с европейското законодателство". Това са думи на премиера Борисов пред германското издание "Ханделсблат". И действително, в надпреварата с Турция нашата страна не може да не се съобразява с ограниченията, налагани от Брюксел за държавната помощ, която компаниите в ЕС могат да получават. Тези ограничения обаче не важат в южната ни съседка, защото тя не членува в ЕС. Затова Реджеп Ердоган може спокойно да развърже кесията и щедро да предлага всякакви преференции и облекчения - само и само да привлече милиардната германска инвестиция. За него ограничения няма. В това е парадоксът. Вместо да бъде предимство, реално членството на България в ЕС й пречи в надпреварата за завода. 

Пред изданието Борисов отново изтъква предимствата на България -"конкурентна данъчна система, удобни за бизнеса регулации и държавна помощ, съчетани с добри транспортни връзки и ниски разходи за труд." Типично политическо говорене, което представя желаното за реалност. Една от препоръките в последния годишен доклад на Института за икономически изследвания е необходимостта от промяна на данъчната система у нас. Отминава времето, когато се хвалехме пред инвеститорите, че България е данъчен рай. Статистиката сочи, че във всички новоприети страни членки на ЕС, с изключение на Хърватска и Словакия, икономическият ръст и привлечените инвестиции са много повече в сравнение с България, въпреки че там данъчните ставки са по-високи. Изобщо тезата за данъчния рай у нас вече издиша отвсякъде.

Премиерът представя и друг недостатък като предимство - ниските разходи за труд. Отдавна вече е ясно, че това е основната причина за бягството на младите хора от страната. Ниските заплати са пречка. От "Фолксваген" вече намекнаха, че в Турция по -лесно ще намерят кадри за новата мощност. Въпрос на гледна точка - премиерска и инвеститорска.