По-българка от българите

На 95-годишна възраст ни напусна британската писателка и историчка Мерсия Макдермот. Тя е автор на първата пълна история на България на английски език. Известна е и с биографията на Васил Левски "Апостолът на свободата", както и биографията на Гоце Делчев "Свобода или смърт". Последната си книга - "Имало едно време в България", писателката издаде през миналата година. Некролог разпространи и Българският антифашистки съюз, чийто член бе Мерсия Макдермот.
Тя бе наричана "приятелката на българите" и "по-българка от българите". Родена е на 7 април 1927 година в семейството на хирург и учителка. През 1948 г. завършва руска филология в Оксфордския университет.
През лятото на 1947 г. с група английски студенти отива на бригада в бивша Югославия, където за пръв път се запознава с българи, сред които е поетът Павел Матев. През същата година гостува и в България, на тържество в бригадирския лагер "Дивотино". През 1948 г. се връща, за да участва в Международната младежка бригада на язовир "Георги Димитров", днес "Копринка". Там се запознава с Александър Макдермот, за когото се венчава веднага след прибирането си в Англия. През 1952 г. се ражда дъщеря им Александра, сега доктор по атомна физика.
От 1962 до 1989 г. с кратки прекъсвания, общественичката живее и твори в България. През 1963-1979 г. преподава в Английската гимназия в София. След това до 1989 г. води курс по "Национално-освободителното движение в Македония" към Историческия факултет на Софийския университет.
Дълги години писателката е председателка на Англо-българското дружество със седалище в Лондон. Тя е почетен гражданин на Карлово и Благоевград, и носител на високите държавни отличия - Ордена на розата, ордена "Кирил и Методий" и ордена "Мадарски конник".
Авторката на романа "Апостолът на Свободата" Мерсия Макдермот е имала мистично усещане за присъствие на Васил Левски близо до себе си. Още преди да се заеме с написването на романа, който направи популярен най-великия българин  на Острова и в англоезичния свят, тя била силно впечатлена и запленена от неговия образ. Това разказва нейната най-близка приятелка в Карлово Ана Папукчиева, журналистка с 60-годишен репортерски стаж.
Силно приятелство свързва двете дами. Макдермот си заминава за Англия в началото на 90-те, ала продължават да си пишат. Има нещо необяснимо в някои от писмата, споделя Ана. Тя винаги получава писмо от Мерсия точно на 19 февруари, независимо от ангажиментите и мястото, на което се намира писателката. Няма година, в която това да не се случило, и то нито ден по-рано или по-късно.Това не е съвпадение, а е знак на съдбата, смята Ана.

Мерсия е запленена от образа на Левски, докато пише първата си книга, посветена на България "A History of Bulgaria /1393-1885/", предназначена за английските читатели. Тя е толкова впечатлена от живота и делото на Апостола, от неговата личност, че за известно време спира работата по първия си труд и започва да подготвя романа си "Апостола на Свободата".
На 19 февруари 1973 година, когато се отбелязваше 100 години от гибелта на Апостола, Мерсия беше в Карлово, спомня си Ана. Току-що е преведен на български нейният роман "Апостолът на Свободата" и писателката е поканена на среща с жителите на Войнягово, селото, в което Левски е бил учител. След срещата не отидохме на официалния банкет, а се прибрахме у дома. Мерсия  беше отрупана с букети, апартаментът ми заприлича на цветарски магазин. Вечерта решихме да се поразходим. Мерсия взе един огромен сноп карамфили и се запътихме към къщата на Левски, която е съвсем близо до нас. Пътната врата не се заключваше, ала заради тържествата се пазеше от милиционер. Той ни видял в тъмното и строго ни попита какво правим там. Но после ме позна. Нямаше нужда да му представям Мерсия, цяло Карлово я познаваше и обичаше. Слязохме в избата, където се е събирало семейството на баба Гина. Мерсия постави карамфилите на софрата и каза: "Ана, тази софра е хранила най-великия  българин". Няколко минути седяхме мълчаливо на столчетата. По някое време Мерсия прошепна: "Сега  той е тук. При нас е. Усещам го", разказва Папукчиева.
Авторката  на "Апостола на Свободата" години наред носи в себе си три безценни за нея талисмана, свързани с Левски и Карлово. Единият е медальон с две снимки - едната на Апостола, другата на дъщеря Александра. Преди десетина години Макдермот изпрати медальона в музея на Левски.
Другите два талисмана са спомен от първата  среща с жителите на Войнягово. Това са една лозова пръчка, която запазила след участието си в ритуал по зарязване на лозята край селото, и една ябълка. Лозовата пръчка и ябълката били постоянно в чантата.  
Цялото Войнягово се събира на срещата през 1973 година в читалището, за да види и чуе авторката на романа "Апостолът на Свободата". Слушат я в захлас, а после жените я отрупват с подаръци - домашно тъкани престилки, бродирани ризи и  местна носия. По-късно Мерсия дарява тази носия на Британския музей. Последна  при гостенката отива една жена, която крие нещо под престилката и казва: "Много хубаво говори за Левски, чедо. Искам да ти подаря нещо за спомен. Ала съм вдовица и нямам друго". И подава на гостенката една ябълка. Тази ябълка остана сякаш непокътната от времето и Мерсия носеше винаги със себе си, спомня си Папукчиева.
През годините, докато живее и работи в България, Мерсия идва в Карлово поне два пъти в годината - на 19 февруари, когато се почита паметта на Апостола, и на 18 юли, когато е роден. Целият град се стича в читалищния салон, когато тя е обявена за почетен гражданин.

Писателката от Англия:  Мъчно ми е за социалистическа България

Макар че напуска завинаги България през 1989 г., Макдермот продължава да живее с мислите и спомените за страната ни. Работата у нас и приятелствата, създадени тук, остават най-ценното в живота на англичанката.
В последните години на пътя си тя написва малка книжка, озаглавена "Имало едно време в България", предназначена за английския читател. "Съдържа моите спомени от България заедно с информация за историята, традициите, географията", пише Макдермот в писмото си до Ана Папукчиева. Тя не е научна, сериозна книга, но е весела и аз се надявам, лека за четене", уточнява писателката. "Но аз имам сериозна цел, именно да пиша положителна картина на изчезналата социалистическа България, въпреки нейните известни недостатъци, да покажа хубавите черти,  и колко приятно беше да живееш там тогава. Има в нея спомени за бригадирското движение, за язовира в Копринка, за живота ми в Английската гимназия, за моите пътувания из страната. Има и много страници за Карлово - за честването на 19 февруари, за вечерните разходки до Сучурум...", спомня си времето преди близо половин век авторката на "Апостолът на Свободата".

БНР, БНТ, Марица