23 Ноември 2026понеделник00:13 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

По братски или според закона?

Кодексът на московчанина: може ли да се ходи в чужд манастир със свой устав?

/ брой: 157

автор:Дума

visibility 1720

Елена Новосьолова, Елена Яковлева

Властите на Москва заявиха, че искат да изработят правила, които да помогнат по-бързо да се адаптират новодошлите, които остават да живеят в столицата. Изработването беше дадено на московските диаспори. В резултат на съвместната работа ще бъде направен, образно казано, кодекс на московчанина.
Пристига човек, а земляците му дават книжка: прочети тук какво е прието, а какво - не. Засега съществуват неписани правила за жителите на града. Например да не се коли овца в двора, да не се пекат шишчета на балкона, да не се ходи по града в национални носии, да се говори на руски...
Как самите московчани се отнасят към тази идея?

Против

Александър Ципко, политолог:
- Идеята "Кодекс на московчанина" ми се струва много опасна. Чиновникът, който я е предложил, не разбира смисъла на това нещо, като столицата в живота на руската държава, нито пък особеностите на руската държава. Москва не е град за московчани. Тя принадлежи на многонационална Русия, на всичките й граждани и националности с техните култури и традиции. Затова опитите да се отдели Москва с някакви специални бариери, езикови или други, да се забранят националните носии и традиции - това е равносилно на престъпление.
Да се забрани на мюсюлманите да колят овце по улиците на Москва? Това е смешно, къде сте виждали такова нещо? Дори и да го колят, правят го по вилите, извън града.
"Кодекс на московчанина" - това е провокиране на антируските и антимосковските настроения. Нашето посткомунистическо чиновничество, от каквито и да било добри пожелания да се ръководи, няма разбирането на природата на многонационалната държава.
Ние често подменяме руското национално съзнание с етнически руски национализъм. Неразбирайки, че това е разрушителна сила и тя никога не е била добре дошла в Русия. За това са говорили всичките велики руски философи преди революцията, това косвенно го разбираха и през съветско време. Затова вместо думата "руснак" беше измислено "съветски човек".
Нека да наричаме нещата с имената им - такъв "кодекс" може да се измисли само поради слабоумие. Да се дава за пример политиката например на Франция, която забрани да се носят мюсюлмански забрадки в учебните заведения, не може, най-малкото защото Русия е възникнала като многонационална държава. Руският елит е бил отначало руско-полско-литовски, след това татарски, германски. Великите ни писатели - Тургенев, Карамзин, Булгакови - са потомци на татарски родове. А Франция започна да пуска на територията си арабски имигранти съвсем неотдавна.
Сега има сериозен проблем и в отношенията с бившите съюзни републики, за чиито граждани, работещи в Москва, също се отнася "кодкесът на московчанина". Това се вижда от примера с Украйна. Щом започна обособяването, се появи акцент в националните дрехи и фолклора. А до разделянето например в същата тази моя родна Одеса никой и не мислеше да носи бродерии. Руският посткомунистически елит нямаше национално самосъзнание, затова той не разбира и другите народи, населяващи Русия и Москва. На него му е по-близка урбанистичната безлична култура. А процесите за прехода към нея в Русия стават доста по-болезнено, отколкото в целия свят. Първо, защото народът е голям, второ, още от епохата на Петър I той започна да губи самобитността си, изчезваха особените диалекти. Русия като център на империята повече беше подложена на осредняване. Този процес става и сега, особено когато на по-голямата част от елита и децата, и парите са извън страната.
Това, за което са загрижени чиновниците, не са проблемите на националностите, гостите или московчаните. Това е проблем, първо, на културата и некултурността, а второ - на различието в културите. Ние живеем в Москва все пак в рамките на европейската христианска цивилизация, а културата например на народите от Северен Кавказ е останала кланово-племенна, те в родината си живеят в патриархално общество. Това трябва да се разбира. Да, понякога се случват ексцесии. Ако се нарушава законът, властите трябва бързо и строго да възстановяват реда. Но какъв закон нарушава например африканецът, когато ходи в традиционното си облекло? Защо още повече да усложняваме и без това трудния живот в мегаполиса с някакви странни брошури? Трябва да се учим да уважаваме всеки народ, иначе всичко ще се разпадне. Ще остане московското княжество, дори без Рязан, защото там 30 процента от населението са касимовски татари.

За

Лев Аннински, критик:

- Столичните чиновници излязоха с идеята за "кодекс на московчанина" като културен ограничител. С какво съм съгласен? Аз също смятам, че азербайджанската диаспора не трябва да готви овни в Москва пред очите на всички. По-добре е това да се прави някъде вътре. А казаците например, които обичат да ходят в униформи и да крещят "мило и драго", по-добре да го правят на разни вечеринки, където са поканени именно като казаци. А просто така да се кичат с мустаци и ивици по гащите си - това, струва ми се, е прекалено (въпреки че аз самият съм полуказак).
Но когато в магазина на крачка от дома ми продавачката, която е узбекистанка (освен нея там работят украинка и дагестанка), облечена в бяла престилка, а не в национална носия, понякога казва нещо на узбекски на хамалина Фархат, на мен изобщо не ми се иска да им изкрещя: Прекратете! Вежливи хора, разговарящи с мен на руски без акцент, те не ми пречат. А аз, като отида в Узбекистан, ще говоря там на руски.
Културната асимилация е това, което трябва да става от само себе си. Дайте детето в руско училище и ще видите какво ще стане. Ако иска да се "порусначи", след като почувства прелестта на руските текстове, да го прави. Ако не поиска - няма нужда. Не трябва да се тласка нито в едната, нито в другата страна. Аз, от една страна, искам всички тези, които живеят в Москва, да се порусначат, а, от друга, си мисля - откъде накъде? Аз съм се порусначил и съм доволен, но ми е и жал за нещото в мен, което са ми дали два номадски народа - казаците и евреите.
Съвсем друго нещо е, ако се образува културен анклав и започне да настоява за особени права. Например издания, вестници. А след това той може да обяви късчето земя, на което живее, за земя на този анклав. Това е опасен път, така може да се разпокъса страната. Но в клутурната сфера, моля - нека всеки запази лицето си.
Колкото до столичната идентичност, нека не забравяме, че столицата ни е пълна с пришълци - тук няма да намерите нито един Кучкович. И ние трябва да се оттърсим от два комплекса - провинциалистът, мразещ Москва и смятащ, че той е по-добър или по-лош (какви провинциалисти при днешната система за информации?!), и самомнителният московчанин (не много учен, като правило).
И московчанинът, и провинциалистът са хора с еднакво достойнство. Московчанинът по нищо не се различава от този от сиктивкар. В столицата най-забележимо по-скоро е съжителството на различни възрастови стилове, отколкото наличието на един московски. В какво се изразява? В пиенето на бира? Във въргалянето по тревата?
Ако аз правех културния "кодекс на московчанина", като първа точка щях да запиша: да не се хвали със своя московскост.
Когато в Иркутск излезе моя книга, прекрасният издател Геннадий Сапронов (днес вече покойник) ми предложи избор: паричен хонорар и пътуване по Сибир. Избрах второто. Сапронов сам ни возеше с кола със съпругата ми по различни градове. И ето че пристигнахме в Енисейск - стар казашки град вътре в тайгата. Там последната новина беше - мечка убила човек. Аз, горд от това, че се намирам в толкова екзотичен пущинак, реших да позвъня на дъщерята в Москва. Тогава мобилни телефони още нямахме, но младо сержантче-бурятче ни пусна да позвъним от телефона в един от кабинетите на местната администрация. Аз, щастлив, че успях, изкрещях на малката дъщеря: "Настя, не си представяш от какъв пущинак ти се обаждам!". "И къде открихте тук пущинак?", попита ме сержантчето, щом затворих телефона. Почервенях от срам, промърморих нещо, опитах се да се измъкна с шега. И не успях. Запомних това сержантче за цял живот. Ето как трябва да се реагира на такава столична бълха като мен.
 

Съдебна реформа

автор:Александър Симов

visibility 30633

Карикатура на деня - 20.11.2026 г.

автор:Дума

visibility 27963

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ