По-малкото зло

Лидерката на Националния фронт (НФ) Мари льо Пен би спечелила най-много гласове на първия тур на президентските избори във Франция през 2012 г., тръбят няколко социологически изследвания. "Сензацията" в случая е, че тя изпреварва десния президент Никола Саркози и водещи фигури от левия спектър.
Ако си затворим очите за неголемите разлики в цифри и проценти, цитираните факти провокират няколко сериозни въпроса. Като например с какво "свежата кръв" на Националния фронт, която замени баща си едва през януари, интригува така масово французите? Хипотезите за атрактивността на патетично звучащите тези на Мари се опират основно на "неспособността на досегашните управляващи да защитят френските ценности". Дали от НФ имат право да се заявяват като автентичните им носители, е отделен въпрос. По-скоро псевдопатриотичният популизъм е доказано атрактивна политическа платформа. А и в тона на покаянието на всички западноевропейски лидери и от ляво, и от дясно, отрекли се от вярата си в мултикултурализма, ведно с проблемите им с имигрантското блато и кризата, крайнодесните се явяват като върховен отдушник за измъчения избирател.
Къде обаче остават традиционните политически сили, корабокруширали на самотния си остров насред море от разочарование и неудовлетвореност? Вече изглежда почти невъзможно загубилият своята хиперактивност Сарко да повтори триумфа. Понякога съзаклятническите допитвания дори го изхвърлят от балотажа! И затова не са виновни само черните каси, пикантните скандали и покварата на някои министри. Проблемът е в цялостната политика на иначе доказания като лидер Саркози. От ляво пък изглежда сякаш идея си нямат как да подходят, за да обхванат един много широк гласоподавателски спектър. Дори сложната им вътрешнопартийна система за избиране на кандидат-президент обърква привържениците. Как техният фаворит да бъде начело на проучванията, като такъв дори още няма! Мартин Обри или Доминик Строс-Кан, а защо не и някоя скрита лимонка като пощальона Оливие Безансно?
И не на последно място тези допитвания илюстрират важността на предложението за нов закон за сондажите, прието на първо четене във френския Сенат. Според формулировката те трябва "да уважават прямотата на политическия дебат" и да работят срещу опитите за политическа манипулация на вота. Така големите медии и дори политолозите ще бъдат предпазени от такива "търговски продукти, изфабрикувани от частни фирми, известни като институти, подчинени на законите на пазара". За да не трябва както през 2002 г. на балотажа Жан-Мари льо Пен - Ширак французите пак да гласуват за по-малкото зло.