По пътищата на любовта

Поезията на Ирена Цветкова е заредена с любов мечтана, реална, емоционално плътна. Стихотворенията, включени в новата й книга "Присъда: любов", ни връщат към началото, босоногата младост, времето, изпълнено с предчувствие за нови, вълнуващи преживявания, сбъдването им или несбъдването им, болка от отчуждението.

"Присъда: любов" е конструирана в три цикъла: "Пламнали стенания", "Намръщени пътища" и "Танго със смъртта". Но независимо от конструкцията, идейно-художествените послания се преливат и оформят в единно цяло. В основата му са вградени емоционалните преживявания на авторката, излъчващи ранимата й чувствителност, вътрешните противоречия - болезнени понякога, предизвикани от моментната емоция, от очакванията - илюзорни в повечето случаи, от заобикалящия реален свят. "Пламналите стенания" излъчват и жажда за истинска, неподправена любов, за споделеност. И тъга от усещането за отчужденост от думите, които "оголяват".

Ирена Цветкова показва умение да вниква в сложни, конфликтни, драматични понякога състояния на духа. Също и в трайните стойности на човешките търсения и човешкия живот. От любовните си изповеди авторката прави обобщения за личностни отношения, гражданско поведение, нравствени ценности и отражението им върху психиката и съзнанието на човека от 21 век. Тук - на човека, когото обича.

Намръщени пътища" не са в състояние да й отнемат откриването, възпламеняването и изживяването на мечтаната любов. Независимо, че в този род поетични творби се прокрадват други интонации, друго световъзприемане и друг емоционален градус, те са своеобразно продължение на пламналите стенания. Те са и знак за познанието й на многоликостта на любовното чувство, измамните му видения, подхранващи илюзиите за вечност. И пейзажът е по-различен, по-осезаемо е и влиянието му върху емоционалното състояние, което води до усещането за равносметка - по-точно за "отрезвяване" от големите очаквания.

Ирена Цветкова тръгва към житейското страдание с наранени сетива, тръгва към осъзнатите парадокси на действителността. В някои творби реакциите са на примирение, в други - непримирими с действителността и неосъществените очаквания. Контрастите в настроенията, в повечето случаи, сгъстяват емоцията дотам, че се впуска в съзнателно (или подсъзнателно) "танго със смъртта". Усетила непредвидимостта на любовните чувства, авторката през времето осъзнава и тленността на любовните изживявания. Те й напомнят тъжната красота на есента. Тук напрегнатата емоция спада и се трансформира в изповедно откровение, в промисъл за истинския смисъл за нещата от живота. И изразните средства са есенно цветни, а тонът е минорен. Долавят се и философски размисли за неизбежното, което следва неписаните човешки и природни закони. С вълнуваща поетична мекота те са превъплътени в знакови стихотворения: "Далече", "Блус", "Няма смисъл", "Присъда", "Прозрение", "Измамно", "Часовник", "Ръждиви мисли", "Разпети петък" и още няколко.

Стихосбирката "Присъда: любов" в същността си е изповеден поетичен дневник, в който художествено са пресътворени дълбоки емоционални вълнения, размисли за преходността и тленността на реално и на илюзорно в живота на човека. И е поела по пътя към онази светлина, която е изстрадан пътеводен знак в поетиката на Ирена Цветкова.