По ръба на острието

Театърът, който ГЕРБ разиграват не от вчера и не с последните промени в Закона за съдебната власт, върви към своя логичен край. Борисов ги хващаше, съдът ги пускаше. Цветанов сипеше обидни квалификации по хората с тоги. По време на президентската кампания кандидатите на ГЕРБ Росен Плевнелиев и Маргарита Попова обещаха наляво и надясно, че като спечелят, ще се заемат сериозно със съдебната реформа. Как - това е друга тема.
Много вода изтече. Междувременно Брюксел на няколко пъти, дипломатично и не толкова, поклащаше неодобрително глава за прищевките на управляващите, които търсеха начин да впримчат и съдебната власт.
Последните промени в закона показаха, че реформата пак се отлага. След като обществените настроения недвусмислено посочиха отрицание, "доброто" ченге (Борисов) размаха пръст и дръпна конеца - поръча си вето. То дойде. Президентът върна Закона за съдебната власт на депутатите и те един през друг се закланяха, че ще се съобразят. Не с него, а с Вожда, който нареди на подопечния си от другата страна на "Дондуков" да замаже очите на простолюдието. С това премиерът поруга институцията президент. А ветото връща нещо от закона, но не и онази част от него, която ни вкарва в окото на бурята.
Камуфлажното вето побързаха да подкрепят комай и онези от политическите сили, които търсят ракета-носител или се въртят като ветропоказател, за да са винаги на сцената. Е, изказаха забележки, но къде беше трезвата им мисъл и опасения, когато гласуваха "за" в пленарна зала? Сега сякаш чуваме гласа на човека от Банкя: "Искахте вето, ей ви го! К'во чакате още, не ме дразнете!"
И това можеше да преглътнем, ако ветото не беше фарс. Държавният глава, който умува няколко дни, все едно не знае какво правят на 100-ина метра от него, спретна мотиви за чудо и приказ. Плъзна ни по лайсната. Върна закона заради кариерните бонуси за членовете на ВСС. Бонусите, дето вълнуват мало и голямо. Ей ви на справедливост от бащата на нацията! Поне дума да беше обелил за болната тема, която Брюксел следи изкъсо и по която обществените настроения бяха красноречиви - прекият избор на членове на Висшия съдебен съвет. Политическите декларации не правят реформата. Ако трябваше за нещо да се върне законът на тези, дето го гласуваха с ясната мисъл как да опитомят не само Темида, но и да си въздигнат нов главен прокурор, това беше поводът.
С вето или без, критикуваната от Брюксел тема е бетонирана в закона. Никой няма да я пипне. Поне не сега, при това връщане на закона в пленарна зала. Дали управляващите не се опитват да хитруват и да отложат юлския шамар от Брюксел? Защото, докато еврочиновниците редактират критиките си, у нас мнозинството ще спретва консултации в парламента и ще парадира, че търси начин да се справи със статуквото в системата, за което виновни са, разбира се, лошите. Т.е. политическа воля отново ще бъде изобразена. Само толкоз. Ние си знаем останалото. То е за вътрешна консумация, защото в Брюксел ще прочетат, че законът е върнат и ще бъде поправен. Как? Ще намерим консенсусен вариант, рече Искра Фидосова. След това ще вдигаме с недоумение рамене как в Европа пак не са разбрали балканския ни тепегьозлък.
Междувременно, когато целта на управляващите бъде постигната, иди че обръщай колата в правия път. Само дето всичко това си е ходене по ръба на острието. Със завързани очи за последиците от цялата клоунада.