Почна се...

Хайде, почна се. Предизборното президентско шоу стартира ударно. Проблемът на България отдавна е, че политиката толкова се е деполитизирала, че може да се държи над водата единствено чрез шоу. Чрез патетика на ефектните жестове, зад които нищо не стои. Чрез хвърлянето на тежки думи в пространството, защото всички са наясно, че никой няма да търси отговорност за нищо.
Първи като кандидат за държавна глава се обяви шефът на БАН Стефан Воденичаров. Той свика под знамената дежурните разтревожени интелектуалци, които скачат от подписка в подписка, след това извърши два самоубийствени хода. Покани тук вселенския патриарх Вартоломей с антибългарските му искания, сетне извърши още по-кошмарния гаф с апотеозното величаене на неоосманизма чрез книгата на Давутоглу "Стратегическа дълбочина". Обществото беше готово да вдигне ново Априлско въстание, но той не се разкая дори.
Воденичаров залезе. Но на хоризонта се появи самата тя - фолкпевицата Луна, която се самообяви като кандидат за президент с попфолк-песен. За тези, които не знаят за явлението Луна - това е жената, която през вечер във "ВИП брадър" предлагаше брак на Бойко Борисов, а последното й интервю бе със заглавие: "Искам да науча Бойко Борисов на любов". Ето как страната получи своя автентичен кандидат на шоуто "Президент на България". Луна е честна - тя оголва до блясък чалга-състоянието на политиката и показва, че у нас е важен единствено помпозният грим.
И за да бъде екшънът пълен, от мъглата на историята изплува Жорж Ганчев, който също щял да играе за президент - кратък римейк на старата слава, когато всяка вечер от екрана звучеше неговият баритон и сакралната фраза: "Не ме гледай тъпо, българино!"
Почна се с шоуто. Фойерверките тепърва предстоят. Но най-потресаващото е в усещането, че който и да е би бил по-добрата алтернатива пред това Плевнелиев да изкара нов мандат. Не ме гледай тъпо, българино, знаеш, че съм прав...