Почти еднакво харчим за лекарства, цигари и алкохол

Около 2,6 млрд. лв. годишно българите дават за цигари и тютюневи изделия с бандерол. Малко над 2 млрд. лв. се харчат за алкохол и около 2,2 млрд. лв. - за лекарства. Тези данни представи д-р Кунчо Трифонов, ръководител за България на международната компания за анализ на лекарствения пазар IMS Health. В същото време консумацията на лекарства у нас на глава от населението е една от най-ниските в Европа. Гърците например пият 10 пъти повече хапчета, сочат данните на IMS. У нас на човек се падат средно по 108 евро годишно за лекарства, докато за Гърция сумата е 316 евро, за Хърватия - 137 евро, за Германия - 374 евро. Българите са на първо място в ЕС и по доплащане на общите разходи за медикаменти - около 56%, докато в ЕС пациентите  доплащат до 17,9% от стойността им. Високото ниво на доплащане често е причина пациентите да прекъсват лечението си или да го подменят. Мнозина пък залагат на "лечението" с хранителни добавки, които не са много по-евтини. През последните 1-2 години пазарът им у нас е близо 2 пъти по-голям от този на лекарствата. Хранителните добавки може да покриват някои леки, разпознаваеми симптоми, но така се маскират сериозни заболявания и това влошава контрола на болестта. По-късно се налага болният да бъде приет в болница, което оскъпява многократно лечението му. Според анализите това е една от причините за 5 години хоспитализациите у нас да се удвоят и да достигнат около 2 млн. годишно.
През 2011 г. средната стойност на лекарство, плащано от НЗОК, е 12,75 лв., а за т.г. се смята, че е 13,03 лв. По думите на проф. Генка Петрова от фармацевтичния факултет към МУ в София, през м.г. цените на 584 лекарства, плащани от НЗОК, са намалени. През т.г. касата плаща по-ниски цени за 974 продукта. По данните на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, представени от проф. Петрова, става ясно, че НЗОК е икономисала около 2,2 млн. лв. от намаляване на цените. Макар фирмите да продават у нас на едни от най-ниските цени лекарствата си, доплащането от пациентите е високо. "Когато нивото на плащане от касата падне и болният трябва да даде повече пари, той казва, че медикаментите са поскъпнали, което всъщност не е така", коментира проф. Петрова. Според нея не лекарствата "гълтат" най-големия финансов ресурс за здравеопазване, а болничният пазар.
Разходите на НЗОК за лекарства стават повече и заради увеличения брой пациенти. Ако през 1990 г. болните от рак са били 153 651, то през 2013 г. те са около 273 000.
Предложенията на НЗОК за отстъпка от цената на лекарствата вече са работещ механизъм за поевтиняването им, категоричен е Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Прекаленото намаляване на цената на медикаментите често принуждава производителите да ги изтеглят от нашия пазар. При навлизането на ново лекарство по-удачно е касата и производителят да се договорят. По този начин на базата на споделената отговорност пациентите ще имат достъп до иновативни медикаменти, които навлизат у нас с 5 до 7 години по-късно, отколкото в САЩ и в ЕС.