Под егото*

С всеки изминал ден се убеждавам, че предизборният клип на БСП през 2009 г. наистина бе сгрешен. Той твърдеше, че който гласува за Бойко, ще получи Костов. Оказа се далеч по-зле - който гласува за Бойко, получи Ким Ир Сен. Тази безпощадна истина лъсна миналата седмица, когато част от ръководството на Съюза на художниците предложи Б.Б. за свой почетен член, а т.нар. културен министър го сравни с Пикасо, печелейки убедително конкурса "Ибрикчия на годината".
Впрочем само за две години власт премиерът стана: Почетен член на Водородното дружество в България, почетен член на Планинскана спасителна служба, почетен капитан на Националния отбор по волейбол, почетен председател на Организационния комитет на ски купа Банско, носител на почетната ваза на Съюза на народните читалища и на титлата "превъзходителство", връчена му от Стоян Денчев, носител на почетния знак "Стефан Стамболов" на Института по теория на лидерството, както и на почетните знаци на Медицинския университет във Варна и на Университета по национално и световно стопанство, и, разбира се - на почетната грамота и вимпел на Българската минно-геоложка камара... Изобщо конкуренцията в държавата по награждаването на премиера с почетни членства, грамоти и знаци кипи в пълен размах. Не остават назад и медиите - там, с много малки изключения, се конкурират кой повече обича Б.Б.
Както вървят нещата, страната е на крачка от официалното въвеждане на обръщение към Б.Б. като в КНДР. То се бави може би единствено от колебанието на висшите партийни верноподаници какво точно да бъде - Великият вожд или Любимият ръководител? Заради Винету аз залагам все пак на вожда. Така всичко ще си дойде на мястото.
Тогава откровението на Веждичката за скрития художествен гений на началника му няма да предизвиква шок и ужас в културната общественост и интернет, а ще бъде прието като напълно в реда на нещата. И дори малко закъсняло. Калигула, например, е бил удостоен от независима комисия за най-добър актьор в Рим още на първата му година като император. А конят му, както е широко известно, е бил избран за сенатор. Б.Б. няма коне, а има кучета. В този ред на мисли Искра Фидосова спокойно би могла да предложи някоя от овчарките на шефа си за депутат в парламента. Да пази кворума на леля Цецка, примерно.
Но докато културтрегери и зевзеци се забавляват по форумите със скритите и новоткритите гениалности на Б.Б., на кандидат-президента Плевнелиев съвсем не му е до шеги. Защото довчерашният строителен експерт и новоизлюпен държавник води титанична придизборна кампания с Бойко на шията. По простата причина, че всекидневните хитове на неговия патрон и свитатата му, ръсени по света и у нас, се трупат на крехките Росенови плещи. Което още повече настървява противниците да му търсят всеки ден нови и нови компромати.
 Общо взето, това е грешна тактика. Затова ще си позволя да дам един безплатен съвет на пиарите на опозиционните кандидатпрезидентски двойки: Не си губете времето да търсите компромати за Плевнелиев. Ясно е, че за всеки, занимавал се с бизнес през криминалния преход, ще се намери нещо. То обаче няма кой знае колко да впечатли обръгналия на всичко български електорат. НАЙ-ГОЛЕМИЯТ КОМПРОМАТ НА ПЛЕВНЕЛИЕВ СЕ НАРИЧА Б.Б.! Поставете го в режим да се обяснява и защитава незащитимите умствени проблясъци на Вожда, който лично го посочи за най-високия пост в държавата и кандидатът за славата триумфално ще се насочи обратно към строителния бранш, откъдето изненадващо дойде.
Но ако все пак Р.Пл. стане президент, няма да скучае. 5 години ще му стигнат да напише романа "Под егото". Ако дотогава не му се наложи да подава оставка по лични причини. И в двата случая обаче ще остане в историята. 

* Заглавието е взето назаем от книгата "Аз, Бойко"