Подир дъжд качулка

Има една поучителна народна мъдрост, която гласи: "Каквото почукало, такова се обадило". Изводът е напълно ясен. Изхождайки от него, може и трябва да се огледаме в гузната си съвест и да си припомним доста сторени, дразнимо обидни политически действия срещу Русия, излезли най-вече от нашите управляващи и от някои български журналисти, за водена от Русия хибридна война у нас.
Ликвидирахме необмислено четирите блока на АЕЦ "Козлодуй", а впоследствие провалихме толкова необходими, изключително значими енергийни проекти, предоставени ни от Русия, като нефтопровода "Бургас-Александруполис", газопровода "Южен поток", АЕЦ "Белене". Направихме го със самочувствието на най-верни и предани изпълнители на капиталистическите американски и западни диктати. В угода на непрестанните им варварски усилия да бъде унищожена Русия.
Това е безспорната реалност. Подигравателното определение на г-н премиера Борисов "гьолът" за АЕЦ "Белене" стана гордо нарицателно понятие, споменавано за щяло и нещяло по всякакви поводи в израз на изгодна послушност. А сега сме хукнали "подир дъжд качулка" да се чудим как да хитруваме пред опасно мъглявото, пропадащо енергийно настояще и още по-несигурно бъдеще.
Сервират ни се какви ли не непонятни именования като хъбове, колектори и какво ли още не. Зачудихме се на кой Господ да се молим. А на Гърция, а на Румъния, а на Турция. Но продължаваме да се лутаме, и то губещо, след тези натресени ни долнопробни съвети от висшестоящите американски и западни капиталистически господари. И да се държим арогантно със страната, която ни извоюва свободата с цената на хилядите човешки жертви.
Онези, които анатемосваха тази свобода и бяха готови да ни разпокъсат, т.нар. велики държави, са ни яхнали единствено в името на своето благополучие. Жалко, че тези им действия безотговорно се одобряват и активно ни противопоставят на славянския ни брат Русия.
С днешната русофобска истерия губим уважението и топлината дори на обикновените руски хора. Най-лошото е, че жадуваното ни свободно, спокойно и сигурно бъдно се превръща все повече в мираж.

Пенка НЕНОВА, Казанлък