05 Март 2021петък01:08 ч.

Добри Жотев

ПЕГАС

Имена

Поетичното крило на Добри Жотев

100 години от рождението на поета антифашист

/ брой: 20

visibility 939

От редактора

Скъпи читателю! В днешния брой на "Пегас" ще отбележим 100-годишнината от рождението на Добри Жотев. За неговите незабравими стихотворения и поетичното му крило, под което израстват поколения млади творци, е материалът на Георги Пенчев. 

Георги Пенчев 

Едва ли има друг такъв пример в литературата, когато около  известен и обичан поет да кръжат толкова млади и жадни за бъдеще таланти.

Около Добри Жотев беше така в продължение на  години. В издателство "Народна младеж" се сменяха главни редактори, директори, а редакторът за поезия и за работа с младите таланти беше все един и същ. Още млад поет, но младите знаеха негови стихове като парола за поезия. И вярваха, че щом Добри Жотев ги благослови - пътят им към бъдещето е отворен.

Спомням си едно писателско гостуване в Чирпан. Беше дошла голяма група софийски писатели и сред тях беше Добри Жотев. Но той не успя да отиде на много читателски срещи. Защото пред стаята му в хотела се виеше опашка от млади хора. Те искаха да чуят неговата дума за техните стихове… Писателите  дори подхвърляха, че Добри е пренесъл софийския си кабинет в Чирпан.

Жотев притежаваше магическа сила, с която покоряваше, с която внушаваше дълбоко уважение. Младите вярваха на неговата дума. Много поети от 60-те и 70-те години с гордост напомняха, че Добри Жотев е редактор на първата им книга или че той е благословил нейната поява. От крилото на този поет в литературата навлезе ново талантливо поетично поколение.

Това поколение беше заредено  с вихъра и волята от стиховете на Жотев:   

Буйният вятър над буйните ниви бушува.

Буйният, южният вятър бучи.

Тътнат дълбоки гори, небеса се издуват,

Кланят се доземи буки, играят лъчи.

Този порив, този невероятен възторг беше присъщ на младите. Те откриваха себе си във времето. 

Затова му се вричаха клетвено и завинаги.

О, срещу буйния вятър хвърлете праха ми!

Той да го носи нашир по света!

Дето съм бил под небето, навеки да бъда,

Дето не съм - да отида, да бъда и там!

Тези стихове на Добри Жотев се възприемаха като силна поезия, но те бяха и дълбока човешка изповед. Неговият живот беше доказателство…

Още ученик в гимназията, той е осъден като ремсист и попада в затвора. Отначало в Софийския, а после в Скопския. Оттам успява да избяга и отива при партизаните. В България се завръща след освобождението от фашизма. 

Завършва гимназия. Работи в младежките издания. Първата му стихосбирка е "Жажда" (1951). Следва "Буйният вятър" (1958). Проявява се и неговия талант на сатирик - излиза сборникът поеми "На гости у дявола" (1962)…

Познавахме се добре, но не сме се срещали често. През 1983 г. имахме един продължителен разговор. Тогава съм го разпитвал за връзките му с младите поети и неговото въздействие върху тях… Записал съм неговите изповеди: "На поезия никой никого не може да учи. Младите идват около мен, защото разговарям откровено с тях. Стремя се да създам атмосфера, да разпалвам любов към литературата. Явно това им допада.

В ръкописите им се старая да намеря онова образче, което подсказва  утрешния поет. Поезията е изкуство на образа. Мисля, че мисълта, идеята е след това.

Проблемът за  поетичното влияние, за учителите в поезията е много по-сложен. Големият поет винаги си остава неповторим, независимо при какви учители се е учил. Например при Н. Вапцаров се долавя влиянието на Маяковски, но у него ще открием и силното въздействие на Яворов. Но той си остава преди всичко ярък и оригинален. Гениалният поет съумява, учейки се, да пресътвори всичко чрез своята неповторима дарба, чрез своя гений. Точно така е при Н. Вапцаров."

Стана дума и за Пеньо Пенев. Добри Жотев си спомни: "Той беше под силното влияние на Маяковски. Дойде един ден "да кандидатства" да се учи при мен. Работеше в Димитровград и при едно идване в София ми се обади. "Другарю Жотев, около вас има букет от млади поети. Бихте ли ме приели в този букет, ако не ме смятате за магарешки трън?" И с него съм работил, но по-малко, защото рядко идваше. Мислил съм си понякога дали този поет няма да се превърне в епигон на Маяковски? Но Пеньо, съхранявайки влиянието, разкри своя оригинален талант."  

Добри Жотев има свое лично място в нашата литература. Той донесе новите нравствено - етични разбирания на бореца антифашист, идеалите за освобождаване и волен полет на личността. Във "Викове", "Буйният вятър", "Обич моя", "Лирически поеми" и др. докосва новата душевност на съвременника, неговата мечта за щастие.

В сатиричните си творби с безкомпромисност воюва срещу недъзите на обществото, изневярата на личността към светлите идеали. Тези идеи пронизват и комедията му "Обличането на Венера".

Добри Жотев беше светъл, лъчезарен човек с високи нравствени стремежи… Той посвети своя живот и творческото си дело за добруването на отечеството, за светлия път на новите хора.

Стихотворения от Добри Жотев (1921 - 1997 г.)

ВЪЛШЕБСТВО

На заника червената черта

зад пролетните хълмове изтлява

и среща ни часът на нежността,

и сяда с нас в здрачената морава.

И ме намира малката ти длан,

препълнена със трепет и вълшебство,

а аз от теб по-мъдър и голям

се връщам към отминалото детство.

И ме обгръща ненадеен смут -

как малък съм, а ти така голяма…

О, приюти ме в топлия си скут

и още ме гали, и още, мамо!

УТРО

Напира изгрев.

Като лъчиста чучулига

след мигове ще се възземе слънцето -

прадревно божество.

И тържество тръбите му тръбят.

И Витоша сребристо чиста

оголва бистрата си плът.

О, светлина!

Защо ме мамиш, светлина?

Това, което мракът скрива,

ти го прикриваш с явност.

И ме обграждат, с ясните си маски,

бездънни тайни.

Метафора е тоя свят.

Непроницаема метафора.

И ни наказва тоя свят:

да се родим, да бъдем и отминем, 

непроумели нищо.

Не зная по-жестоко наказание!

Възлиза слънцето.

Лъчите му разкриват Витоша

сто пъти по-прекрасна.

И смазва ме, и смазва ме до смърт

метафоричната й ясност!

ФЕНИКС

На мъртвите очите не затваряйте!

Те бяха с нас.

Добро и зло видяха.

Но не това,

                 но не това,

което искаха да видят.

О, щом очите им

сами не се затварят,

те жадни са

невиденото приживе

дори в смъртта,

                        дори в смъртта

да видят!

На мъртвите очите не затваряйте!

Омбудсманът поиска прозрачно отчитане на парното

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 44

С голямо зъкъснение тръгват пари към средните фирми

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 44

Българската икономика е най-слабата в ЕС

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 44

Зоран Заев получи вот на доверие

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 44

Защо сме най-бедни в Европа

visibility 108

/ брой: 44

Датата

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 44

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ