Поезия

Сергей Румянцев
(1896-1925)

Демократ

С лозунга свой: "За Вас, след Вас, под Вас"
облизваше краката Фердинанду:
по негов кеф той идваше на власт
и слизаше по негова команда.

Лакей пред чужденци, пред царя - подлизурка,
напомня той влечуго безгръбначно.
Юначен е, че през войната костенурки
и създърма изнасяше "юначно"...

народна кръв да лей научи се във Русе,
а при Владая сплете си венец,
кат най-голям убиец и подлец,
що къща не една затвори и покруси.

Зарад пари той поданство менява,
зарад пари продава своя брат -
това е то заслужената слава
на нашия продажник демократ.



Христо Ясенов
(1889-1925)

Закана

Над стария замислен град се стели
мъгла и дим, мъгла и ведър дим...
И вятърът - бездомен пилигрим -
развява плахо сънищата бели.

И ний вървим, и крепнем, и вървим
низ тоя град от живи и умрели -
и в порива на устремите смели
изграждаме, владеем и рушим.

И всеки ден за нас е нов закон,
и всеки зов - един съборен трон
за ордата престъпна и пияна.

И в мъката на всеки смъртен грях,
и в трепета на всеки стон и смях
цъфти и зрее нашата закана.



Кирил Маджаров
(1914-1944)

Стара Европа

За люлка на културата си уж призната,
морета и колонии владееш;
отхрани лордове богати,
а ето: в пирамиден строй живееш!

Сърцето ти на две е разделено:
в Берлин едното, другото - в Париж;
но пак кръвта ти е студена
и в жажда за петрол гориш!

Крепеше с разни пактове, антанти
изгнилото версайско равновесие,
но под акомп от бомби и гранати
му пеят вече погребална песен.

Гласът за мир и трайни граници
до днес в ушите ни ечи...
а бедната система на гаранции
минира сам пиратът стар Чърчил.

Уж стара си, а пъргаво играеш -
но май хорото ти не ще е весело;
та дълго ли, кажи ни, ще изтраят,
свирците в Сити и двестете семейства?

Ех, няма нужда от гадания,
народът му дойде до гуша -
какви ли не изпитвал е страдания -
не ще остане равнодушен!...

Затуй за твоята съдба едва ли
у нас ще някой съжалява,
нали и слънцето след залез
все пак отнякъде изгрява?



Христо Козлев
(1910-1944)

Младежи

Родихме се в горящата утроба
на каменния шумен град,
със страшните машини,
    съскащи от злоба,
с фабричните опушени комини -
градът с огромни електрически слънца
и бляскави витрини.

Родихме се и раднахме
сред мириса на тор и чернозем,
със черен хляб от счуканата ръж.
Познахме бурните стихии,
    огнения ден
и песента на пролетния дъжд!

Не знаем ласки, нежни грижи,
ни волни юношески дни.
От люлка нуждата ни ближе,
от малки ний познаваме глада.
И още крехки, в непосилен труд
превиваха се нашите тела.

И скоро видехме световната неправда,
почувствахме пулса на великата борба.
Ведно със наште по-големи братя
ний тръгнахме за слънце, хляб и свобода!

Но кървав бял терор развихри се насреща.
Камшици заплющяха по нашите плещи.
Опръскахме с младежка кръв гореща
ний улици, участъци, площади,
мазета, казармените сгради.

Познахме влажните килии - клетки
със каменни стени и подове циментни, сиви,
познахме и железните решетки,
и карцерите в мрак и плесен,
веригите ръждиви
и тяхната злокобна песен.

Но нищо не сломи метежния ни дух
и нищо не ни спря във устрема ни горд.
В тегла и кървави борби
калихме се, обжарихме гърди
    и възмъжахме -
достойни рожби на епоха героична!
И днес по-силно стискаме юмрук,
и по е силна вярата ни в утрешния ден,
когато ще запеят пурпурни просторите,
разбудени от ритъма на волен труд,
когато и градът, и черноземът, и селото,
и пламналите ни сърца в полуда
ще бият с пулс на нов живот,
разкъсали вековната заблуда,
строшили робския хомот!