Поезия

Константин ВЕЛИЧКОВ

Добре дошли!

      На руските гости по случай шипченските празненства

Добре дошли! От радост чиста, сияйна,
коя от всичките гърди - безкрайна,
издига се до светлий небосвод,
треперят сладко тия думи прости,
с кои, о скъпи, въжделени гости,
ви днес посреща българский народ.

Добре дошли! Ний помним, гости мили:
дойдохте тука млади, с жежки сили
на подвиг, който в всички векове
ще грее по величье ненадминат,
и с лаври се венчахте, що не гинат,
във люти, великански боеве.

Ний помним. Любов беззаветна, свята
към братский край пламтеше вам в сърцата
и там разгаряше тя храбростта,
кога сред куршуми и гюллета
по нашите балкани и полета
вървяхте вий без страх против смъртта.

Братушки! Дето и да сте, честити
ли минават ви в преклонна доба дните,
тъга ли ядна на душа тегней,
нек мисъл ведра озари челата,
нек бликнат мили спомени в сърцата
и сладка радост нека ги огрей.

(из поемата)

Джуни АЛЕКСАНДРОВА

Сълза от моето сърце

Повече от век аз търся твоя син.
Най-сетне го намерих.
Той спи спокойно в моята родина.

Река по-бистра от самото име "Бистрица",
ливада до самата нея
и малка църква сред посърнала трева,
строена два века,
преди да ти напиша тези редове.
Отвън до сам самия свят олтар,
в прегръдка топла на земята
е тялото на твоя Фьодор.
Побит е малък кръст гранитен.
Обгрижван е от слънцето на оня край
с ухание на ябълкови цветове,
където житни класове тежат
и грее красотата на моми,
от Майстора в картини претворени.
 
Самотният синчец до кръста
и пожълтялата трева на гроба
напомнят синевата на очите
и русолявите коси на твойте синове,
преминали през бури и виелици,
през заснежени планини и равнини,
обагрили с кръвта си
жадувания Изгрев за България.
 
Сълза отрони моето сърце.

Стихотворението е посветено на Фьодор Фьодоров, смъртно ранен при кратко сражение за освобождението на Кюстендил от турско робство. Погребан е зад църквичката "Св. Теодор Тирон", която е построена през 1834 г. в с. Соволяно, Кюстендилско.