Поклон пред Благо Прангов - стихотворения от поета на Пирин

На 14 август ни напусна поетът Благо ПРАНГОВ. 
Роден е на 1.09.1933 г. в село Бачево, Разложко. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като учител, бил е отговорен редактор на поетичното приложение на вестник "Вяра", завеждащ отдел "Култура и образование" на в. "Пиринско дело". Автор на близо 20 книги с поезия, както и с публицистика, сред които: "Кръговрати" (1980), "Пукнатини" (1990), "Същинското ми име" (1994), "Голосек" (1995), "Пирински писмовник" (1996), "Предел" (1997), "Глина" (1998), "Просека към слънцето" (2003), "С душа на трепетлика" (2008), "Между снега и цъфтежа" (публицистика, 2008), "В цедилката на трите хълма. Чуто. Видяно. Преживяно" (документални разкази за село Бачево, 2009), "Докато боли ни" (2013), "На крайчеца на лятото" (2023)...


КОКИЧЕТА

        Телеграма до дъщеря ми Людмила
        по случай рождения ѝ ден

В деня на пролетта роди се,
капчук когато зазвъня,
когато щъркелът здрависа 
покълнатите семена.
Дали те щъркелът донесе,
или със слънчев лъч дойде,
или в славеевата песен
пулсираш с пролетния ден?

Изкачвам хълма всяка заран,
на твойто детство хълма тих;
Пирин пред мене се изправя
като куплет от Вазов стих.
И съм щастлив, че тая гледка
едва ли ще забравиш ти,
макар че страшно си далеко
и вятър луд край теб свисти.
Той детските миражи къса
със клюн на ястреб сивопер,
че вече си в Христова възраст
и посред бял ден със фенер.
Безброй са хората. Но где са
човеците? И докога 
над тях като гъгнива есен
ще тегнат завист, страх, тъга?
И политици, и бакали
тършуват в родния долап;
попове, паство разпродали,
заклеват в бога цар и раб.
Блажени вярващи! Блажени!
Небесно царство е за тях!
А земното - осакатено -
въргаля се в сълзи и... прах...

В деня на пролетта роди се
сред трите горди планини.
Помни ги! И не се стъписвай!
И знай, че в тия планини
проходи. И във тях порасна
сред здравец и сред бистрота.
А днес едва да не угаснеш
в мъглата, сграбчила света,
в калта на времето, в която
ще се омесим аз и ти,
и всичко...
            Само дрезгав вятър
над планините ще свисти
и пак данайци ще предлагат
подаръци
               и редом с тях
във пазвите ще крият шпаги...
И вампирясали от грях,
богопомазани кумири,
в житейския Девети вал,
ще хвърлят сламките-рапири
(удавници бог взел, бог дал)...

Отново пролетта посрещам.
Под сянката на шипков клон,
облякло изумрудна дрешка,
кокиче стори ми поклон.
Кокичето - това бе ти!
Кокиче също е Пирина,
което векове цъфти
във бащината ни градина...

22 март 1995 г.
Разлог



СЪЗВУЧИЕ
                              
                На Росица

В бистрото съзвучие на ручея
ромона на твоя глас открих.
Глътка щом от ручея отпих
 аз разбрах, че ти за мен си ручея,
изврял от рилските гранити.

През целия живот вървим един до друг
от нежност озарени, със любов нескрита,
по-бистра и от пролетен капчук.

3.12.2025 с. Рилци



ПОД ГРЪМОТЕВИЧНИЯ СВОД

Насаме със себе си под гръмотевичния свод
на Времето с илюзии минирано
какво не преживях със устрем горд
и със възторг от алчното безвремие съсирен.

И търся се все още в теоремата: "Добро и зло" - 
оттатък дрипавото време - прокълнатото,
със жилавата истина, че бистрият живот е колело,
в което ние спици сме със якост необятна.

Светът е все така лишен от нежност
и със ранена от корупционни сделки гръд;
живях и още аз живея със надеждата
най-после да сглобиме разтрошения ни път

където радости залязват и царува скръб,
отвъден мрак оставя безнадеждна диря,
а все така аз през кръстожарицата на векът,
вървя и търся брод за вярата ми във всемира...

Все още търся се във теоремата: "Добро и зло" - 
оттатък дрипавото време - прокълнатото,
със жилавата истина, че бистрият живот е колело,
в което ние спици сме със якост необятна!...

25 ноември 2025 г.
с. Рилци