Поклон пред величието и трагедията на цар Самуил

1000 години са цяла бездна от време, но въпреки това историците успяват доста точно да възкресят драматичните събития тогава на Балканския полуостров и борбата на живот и смърт между двама могъщи владетели - българският цар Самуил и византийският император Василий тт. И двамата орисани от съдбата да живеят във вечно съперничество, противоборство и вечни битки за надмощие.
Василий тт, завладял Преслав, пише на Самуил, който брани Средец:
"Ти да не си цар, та не ми се подчиняваш?"
А той му отвръща:
"Не съм, но баща ми, комит Никола, беше управител на Средецка област, назначен от цар Петър, и когато той на смъртния си одър ме благослови да наследя неговата длъжност, ми завеща, докато съм жив, да пазя българщината".
И наистина, до трагичната си смърт през 1014 г. Самуил води много войни за българщината и създава велика държава: пренася столицата й чак в Охрид, стига на юг до Лариса, на север - зад Дунава, на запад - до Адриатическо море, на изток - до Тунджа!
В същото време Василий тт завладява безкрайни земи в Азия и под негово владичество Византийската империя се разпростира върху фантастичните 1,5 милиона кв. км - най-голямата територия в цялата й история!
Ето, това е противникът на българите, надвиснал с гигантска мощ над страната, който Самуил трябва да побеждава, да побеждава, да побеждава, докато накрая сам загива в тази жестока борба за спасяване на България.
Неговата изключителна, разтърсваща съдба, вдъхновява поети, писатели, художници и сега, когато отбелязваме 1000 г. от смъртта му, една от многото ни изяви на благодарни потомци е изложбата в Националната художествена галерия, наречена "Цар-Самуиловият век в творбите на българските художници". Неин организатор е Институтът за изследване на изкуствата към БАН, като в експозицията участват със свои експонати музеи от София и от цялата страна.
Стремежът е Самуиловият век да не бъде представен единствено като прокоба, трагедия и край на Първото българско царство, като фатално поражение и унижение на цял народ, като смърт, а по-скоро като висша държавна отговорност, като дързост, героизъм и слава за България в едно много сложно и страшно време от нейната история.
Макар че любопитството към художествената интерпретация на цар Самуил се появява едва в края на ХтХ век, до днес художници от различни поколения чрез многообразие от похвати сторват дълбок поклон пред нашата история, пред Цар-Самуиловото време.
Най-стара сред изложените е картината на Стефан Иванов "Самуил" - 1914 г. После, породени от възкръсналите български мечти и надежди за обединение на всички българи и за Велика България, и окрилени от нашите победи в Балканската и в Първата световна война, от включването ни в Оста по-сетне, идват платна на Петър Морозов, Борис Денев, Борис Ангелушев, Евгений Поптошев, Желязко Сербезов, Иван Христов, Панайот Панайотов...
В по-ново време са създадени впечатляващите по дълбочина скулптурни творби на Любомир Далчев, Борис Гондов, Спас Дочев, Кирил Матеев, както и вълнуващите с драматизма си картини на Димитър Киров, Кеазим Исинов, Пламен Вълчев.
За изложбата е издаден изискан каталог със съставител доц. д-р Емануел Мутафов и в него са включени освен изложените над 30 художествени творби, и снимки на скулптурната композиция "Самуиловите войници" на Любомир Далчев, на мемориалния комплекс при село Ключ, на картината на Светлин Русев "Самуилови войни". Особено ценен е анализът на Цар-Самуиловия век, на сложната, мъжествена, обречена на България личност на царя. Отделно - на творбите от бележити наши майстори, подчинили талант и творческо въображение на темата за цар Самуил и за нашето славно минало.
И докато всеки от посетителите развълнуван се опитва да подреди мислите си, след като е видял всичко, написаното от Елена Василева в Книгата за впечатления сякаш идва да му помогне:
"Гордея се с историята на страната ни!
Трябва да я съхраним и опазим напук на всички, които са тръгнали да я зариват в забвение!"



"Портрет на цар Самуил", худ. Панайот Панайотов, 1941 г.


"Цар Самуил разбива византийците при Траянови врата", худ. Евгений Поптошев