Политическа жега в Турция

Кървавият атентат в кюрдския Суруч, на границата със Сирия, предизвика не само масови протестни демонстрации в големите градове на Турция, но даде повод и за множество анализи в страната относно външната политика на страната през последното десетилетие. Редица турски наблюдатели са убедени, че правителствената политика на тандема Ердоган/Давутоглу към "Ислямска държава" (ИД), посочена официално от Анкара като стояща зад атентата, се е основавала на разбирането, че халифатът не представлява заплаха за Турция. Но убитите 32 души в Суруч определено разрушават основите на тази политика. Световни анализатори са на мнение, че двойствената политика на Анкара към процесите в Близкия изток по време и след т.нар. Арабска пролет, особено по отношение на крайните ислямистки групировки и кюрдите в Сирия и Ирак, са в основата на проблемите, които предстоят на Турция в посока "стратегическата дълбочина" на нейната външна политика. Страхът от евентуалното създаване на независими кюрдски държави в Сирия и Ирак, в т.ч. и на територията на Турция, явно са замъглявали мозъците на управниците в Турция открай време. Но днес поредният атентат просто показа, че битките между "Ислямска държава" и кюрдите може да прелеят на територията на Турция, независимо от нейната явна или скрита подкрепа за джихадисти, крайни ислямистки групировки или просто халифата. Без да се акцентира върху опасността да се отвори нова етнорелигиозна пропаст между кюрди и турци, което ще взриви за дълго т.нар. програма за решаване на кюрдския въпрос по мирен начин.
Официалните власти в Анкара казват, че ИД вече има за цел Турция, но медиите напомнят, че освен в Суруч, кървави атентати е имало и преди. Новите атентати стават по време на сложна политико-икономическа ситуация в Турция. След парламентарните избори от 7 юни на управляващата ПСР се налага или да прави коалиционно правителство, или да предизвика нови избори, за да се излезе от ситуация на политическа криза. Налице са противоречия в самата партия, сред лидерите й, между президент и премиер. Медиите са убедени, че Давутоглу предпочита НРП и има западна подкрепа в тази насока, а Ердоган разчита на "ранни избори", за да реализира амбициите си за президентска република. Защото все повече стават членовете на ПСР, които са на мнение, че повече власт за президента не е в приоритетите на турските граждани.
В същото време МВнР и Генщабът на армията са изпратили предупреждение до правителството за това, че Турция започва да се изолира от енергийното равновесие в Източното Средиземноморие. Според тях страната е отишла на заден план в региона, като инициативата е преминала в Израел, Гърция, гръцки Кипър. Скъсването на отношенията със Сирия и Египет, липсата на ясен резултат в усилията за нормализиране на отношенията с Израел, неприемането на политиката на кипърските гърци всъщност ограничават възможностите на Турция. Анкара според докладите ще бъде принудена да подготвя нова, макар и ограничена на този етап стратегия за Източното Средиземноморие, особено след битките с ИД.
Турските медии от дълго време са на мнение, че противоречивите приоритети на Анкара и Вашингтон по отношение на сирийската криза обтягат двустранните отношения. За да стигнат днес до извода, че бомбардировките от страна на турските сили върху територии на Сирия и Ирак са "поводът - борба с тероризма, целта - реванш за 7 юни". Дадената от САЩ "зелена светлина" за участие на Турция във въздушните битки с ИД на практика се използва от управляващата ПСР за криминализиране на ПКК, за маргинализиране на прокюрдската ДПН (която спечели 80 депутатски места на последните избори) по пътя, очертан от Ердоган за нови "ранни избори". Така проличава и истинското намерение на двойката Ердоган/Давутоглу да сложи край на мирния процес по кюрдския въпрос, като обяви за главна опасност за националната сигурност ИД. И с желание да постави прокюрдската ДПН пред невъзможността да премине "баража" от 10% при "ранни избори". Пряката връзка между вътрешната политическа криза и провежданата политика не само по границата със Сирия и Ирак, но и на тяхна територия, няма как да се отрече. Добре премислени стъпки, които са доказателство, че кулминацията с кървавия атентат в Суруч се използва сполучливо от Турция, за да реализира свои стари идеи и наложи свои интереси в региона, предимно в Сирия и Ирак.
Създаването на буферна зона по границата със Сирия, към което САЩ бяха скептични, би стопирало сирийските кюрди на запад и би прекъснало връзката с кюрдите в Турция. Опасенията от евентуално създаване на независими кюрдски територии с признаци на държавност и впоследствие самостоятелна държава би се отложило в необозримо бъдеще. Премиерът Давутоглу казва: "Безмълвни ли ще останем към тези, които празнуват изборни резултати с "Калашников", ние сме ги набелязали, но трябваше да дойде моментът и в точното време се намесихме, защото никой не може да заплашва Републиката, ще им дадем необходимия отговор". А правилният момент е получаването на "зелената светлина" от САЩ. Така Турция се изправи пред воденето на война на два фронта - срещу ИД и ПКК. Обяви се официално всестранна борба с тероризма поради заплаха за националната сигурност, но тайната цел е разгромяване на ПКК. Атакуват се позиции на ПКК в Иракски Кюрдистан и едва ли отговаря на истината, че кюрдският лидер там Барзани е бил уведомен предварително за атаките.
Друг въпрос е дали САЩ си дават сметка как съгласуването на такива действия срещу разрешението да използват базата в Инджирлик и други турски летища за борба с ИД се използва от Турция не толкова за битки срещу джихадистите от ИД, колкото за една цялостна всестранна война с турските, сирийските и иракските кюрди. Не бива да се забравя, че ПКК все още е терористична организация според САЩ. И Вашингтон доста разтегливо коментира ситуацията с турските "набези" в съседните страни. От една страна, САЩ са обявили кюрдите и техните "пешмерги" за свои най-верни съюзници в битката с ИД, защото те единствени воюват по суша с халифата и в Ирак, и в Сирия, а от друга страна, си затварят очите за турските операции срещу ПКК. А дали това има връзка с обявения от института "Брукингс" доклад, в който се посочва, че в средносрочен план се предвижда конфедериране на Сирия, в която не се предвижда роля на президента Асад, ИД или Ал-Нусра, чрез установяване на райони на сигурност, предстои да се следи. Подобни идеи коментират и турски медии.
На този етап такива тези изглеждат като спекулации, защото воденето на война на два фронта от страна на Анкара и масовите протести из цялата страна, както и арестуването на стотици членове на ПКК, на прокюрдската ДПН, от левичарски групи или от ИД са по-скоро сигнали за това какво бъдеще очаква самата Турция. Редица турски наблюдатели коментират, че като се създава впечатление за широка борба с тероризма и като се пораждат националистически и милитаристичен климат в страната, всъщност се привежда в действие план за създаване на еднопартийно правителство чрез провеждане на нови избори. Считат, че има опасност да "се подпали страната" и предупреждават, че не бива борбата с кюрдите да се вкарва в релсите на борбата с ИД. Задават въпроси дали тази провеждана през последните дни политика на ПСР не е спряла обявеното през 2012 г. споразумение за прекратяване на огъня с ПКК и дали управляващите си дават сметка, че това би вкарало Турция в една авантюра с неизбежен резултат.
ПКК вече обяви край на примирието с турските власти и турските граждани са свидетели отново на нови и нови атентати из цялата страна, при които загиват хора и от двете страни на барикадата. В същото време други анализатори призовават Меджлиса да се задейства спешно и да предотврати опасното развитие на нещата. По инициатива на лидера на основната опозиционна НРП, Калъчдароолу, ще има извънредно заседание на Меджлиса в сряда по въпросите за борбата с ИД. Денис Байкал, един от стълбовете в тази партия, вече обяви, че "преговорите за сформиране на коалиционно правителство са само театър, докато целта са ранни избори". От своя страна Калъчдароолу е на мнение, че при такъв сценарий прокюрдската ДПН ще загуби гласове, а ПСР ще си осигури връщането на националистическите привърженици. За Ердоган е категоричен, че "си играе комар с бъдещето на страната". Убеден е, че "ръцете на Давутоглу се връзват", защото и той настоява за коалиционно правителство след 13 г. еднопартийно управление. По отношение на операциите срещу ИД и ПКК той е категоричен, че не са били уведомени и не са наясно с целите. Калъчдароолу не крие, че са знаели за изпращането от Турция на бойци за ИД и след като не е имало противопоставяне, това значи, че са били закриляни. А за ПКК обяснението му е, че не са били уведомявани за водените преговори с кюрдските представители, с Йоджалан, с Барзани. Единствено са били информирани, че при провежданите в официалната резиденция Долма бахче, Истанбул, преговори с ПКК се е стигнало до съгласие да се остави оръжието. Но този етап вече е в миналото, защото споразумение вече няма. За него изводът е, че "най-важните въпроси в Турция се решават тайно".
Ердоган отново забърка гореща манджа и ще наблюдава кой как ще я сърба, за да реализира амбиции и цели. Да му мислят турците, но и ние. Защото "мечката играе" от трите ни страни - Гърция, Турция, Македония, и дано корените ни се окажат наистина жилави. Или по-скоро съответните политици да са на ниво. Никой не говори за баланс на силите, за да се намери изход. Значи не се знае на този етап къде може да има баланс.

Ердоган си прави политическите сметки за свикване на "ранни избори", които да му позволят да управлява самостоятелно
Снимка Пресфото/БТА