Политическите хлебарки пак на война с паметниците

Александър СИМОВ

На фона на политическия вакуум, който като ракови местастази изсмуква здравия разум в държавата, в окото на бурята от скачащи цени, инфлация, несигурност, замръзнали доходи, високомерно служебно правителство и бушуваща съвсем наблизо война, ГЕРБ тези дни откриха още един проблем, който според тях разяжда страната. Депутати от партията на Бойко Борисов са внесли поправка в Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, приет от 38-ото Народно събрание. Предвижда се премахването на всички комунистически символи, които възхваляват БКП, а всички големи обществени сгради се задължават да сложат табели с надпис, че комунизмът е престъпен и това е прието с закон. Размахът на тази законодателна гениалност обаче не спира дотук. В предложенията е даден и срок на действие - два месеца. За два месеца всички административни сгради трябва да се окичат с такива табели, а ръководителите на институции, които се разсеят, ще бъдат глобявани с по една брутна месечна заплата. 

Разбира се, трябва да признаем, че ГЕРБ всъщност закъсняха. Защото няколко седмици преди тях "Демократична България" ги изпревари с почти подобни предложения. Вече имаме и коалиция "Фетишисти". Тези, които така са обсебени от паметниците, миналото и историята, че не могат да спят и се гърчат от години като хлебарки, които са изпълзели на светло от софийската канализация. Но само вижте какъв размах на мисълта, 

какъв порив на интелекта 

Най-накрая някой помисли за хората и излезе с ярка антикризисна програма! Най-накрая будни депутати със светли съвести адресираха истинските проблеми на държавата и предложиха решение! След всички антикризисни мерки на миналото - разрушаване на паметници, преименуване на улици, пренаписване на учебници, сега градската и селската десница отново показват, че са в съзвучие с изискванията на епохата и пак излизат на политическия фронт...

Но да спрем с гаврата, защото отдавна не е смешно. Тези импотентни и безсилни опити на определени партии за перманентна война с историята са доста по-горчиви и тъжни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Защото това са белезите на катастрофата - интелектуална, емоционална и политическа, в която живеем в последните години. Това са белези на лицемерието и лъжата, в която нашето общество се дави след 10 ноември, защото битката с паметници и символи не издава нищо здравословно. Комунизмът падна преди 33 години, а все още не дава мира на цяла кохорта от лакеи, които системно го изкарват виновен за техните собствени провали. 33 години! Но и до днес виждам всякакви политически недоразумения, които мърморят по телевизията, че всички неудачи край нас се дължали на неосъществената декомунизация. Не е ясно как точно си я представят, но като гледам карикатурните лица на най-изявените телевизионни антикомунисти, това щеше да е нещо като кръстоносен поход на създанията от кошмарите на Стивън Кинг.

И покрай тези законопроекти на ГЕРБ и "Демократична България" се сетих и за една друга закономерност, която забелязвам да се случва у нас: колкото повече се отдалечава комунизмът, толкова повече се увеличават борците с него. Стигна се дотам, че днес виждам някакви смешни екземпляри, родени 1990-91-92 година да обясняват колко бил отвратителен комунизмът и как те от първите си дни на белия свят водели битка с неговите остатъци и екземи. Ние просто живеем в общество на подлостта и на слугите, които се изживяват като бунтари. Подмяна до повръщане. 

Което ми напомня и за другата голяма опорна точка, която подгряват по телевизиите. Носталгията по миналото била голям проблем. По този въпрос се пенят всякакви псевдоучени, които са окупирали като терористи телевизиите. Носталгията била политическо инженерство и заради това трябвало да се води активна битка с нея. В името на тази битка всякакви недоучили екземпляри започнаха да пишат книги, да се правят на историци, да задръстват учебниците със своята идеология и непрестанно да се опитват да натирят комунизма в мазето на историята. 

Всъщност 

срещу носталгията има едно-единствено хапче 

И то е в осигуряването на качествен, подреден и смислен живот. Точно тук е фантастично големият провал на всички полудесни мракобесни изверги, които от години се гаврят с българския народ. Те превърнаха България в корупционно блато, което е затънало в схеми, политически феодали и мастити олигарси. Хората днес с ужас осъзнават, че техните деца ще живеят по-лошо, отколкото те самите, и това поддържа спомена за миналото не просто жив. Това вече не е просто носталгия, а наистина припомняне, че България може да бъде различна държава, и че нещата не винаги са били така. Че онази сатанизирана държава от миналото е осигурила социални придобивки, индустриален възход, научен просперитет, културно развитие, които днес дори не можем да доближим.

И точно тук се поражда необходимостта от тази война на политическите насекоми срещу историята. Те нямат никакви аргументи срещу нея. Тяхната политика се провали. България остава най-бедната държава в Европейския съюз, младото поколение бяга оттук в момента, в който получи международен паспорт, а цели части от територията обезлюдяват като в постапокалиптичен роман. Стигна се дотам, че по телевизиите шестват икономически шамани, които ни убеждават, че днес, видите ли, живеем по-добре, отколкото вчера. Самият факт, че някой трябва да ни го обяснява, вече е симптом за големия провал на всякакви икономически политики. 

И точно това фиаско води до безкрайната война с паметниците. Ордата на корупцията отдавна иска да заличи миналото, защото споменът за него е свързан с надеждата, че промяната е възможна. Това можеше да бъде просто кротка меланхолия по загубената младост и невинност, но тази безкрайна ярост, която се хвърля в опита за заличаване на 45-те години социализъм, превърнаха носталгията в политически фактор. 

Нелепи карикатури

Всъщност законите на ГЕРБ и ДБ са карикатурни сами по себе си. Спомените не се заличават административно. Но подлостта и скудоумието изискват постоянно ново и ново гориво. Следващата разпоредба може би ще изисква всеки български гражданин да си татуира това, че комунизмът е бил престъпен. Направо да напишем на челото на Бойко Борисов, че е бил отдаден служител на "престъпен режим", а най-активните десни журналисти, че са били доносници на същия. Така де - ако ще се саморазправяме с миналото, нека поне да имаме яснота кой кой е бил тогава. И на всички магистрали да сложим такива табели, защото те са проектирани и започнати при прокълнатите комунисти, а днешните светли, умни, възвисени и изящни управленци вече 33 години не могат да ги довършат...

И само вижте вносителите на тези предложения днес - Даниел Митов, Екатерина Захариева, Делян Добрев, Румен Христов и цялата градска фауна в НС. Ето това са нашите борци с комунизма. Смазващ контраст с миналото, нали? Всъщност едва ли има по-добра възхвала на комунизма от физиономиите на днешните борци с него. Те са най-добрата реклама за това защо не бива да забрявяме абсолютно нищо. Само ги вижте колко са нелепи, смешни и жалки. 33 години воюват с миналото и паметници. И паметниците, и миналото в момента не просто печелят тази битка. Те я печелят разгромяващо.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.